Колкото бях убедена, че “от един път не става”, толкова и сигурна бях, че хвърлям на вятъра парите за теста за бременност. Когато обаче видях МОМЕНТАЛНО появилите се две чертички, малко се панирах. След 5 минути направих и втори тест (вече не ми се виждаше чак такова разхищение на финанси) и отново на секундата, в който се намокри, се появиха категорични две черти… Същият ден празнувахме и 30-я рожден ден на току-що разбралия, че ще бъде татко любим мъж.
Двамата си бяхме говорили не веднъж, че искаме да създадем семейство, че сме се “избрали” един друг и догодина по това време ни се иска да почнем с опитите да станем трима. Преди месец обаче се почувствахме толкова влюбени и отдадени на страстта, че моето “от един път не става” звучеше като абсолютно желязен аргумент. И сега ярките четири чертички на двата теста прекрасно илюстрираха как съдбата се залива от смях на глупавите ми убеждения.
Решихме, че това ще ни е късметлийското бебе, щом с такъв хъс бе решило да се появи и така заживяхме с мисълта, че вече сме семейство.
Аз обаче заживях и с едни такива мисли, които не съм подозирала, че ще ми се въртят в главата.
А именно:
– Изобщо не ми е лошо, нямам никакво сутрешно гадене. Дали всичко е наред?
– Ох, много ми е лошо… Дали е от бременността или съм болна!?
– Не усещам нищо… Дали всичко е наред?
– Мириша на чужда жена! Ще се побъркам.
– Чувствам се страхотно, сякаш изобщо не съм бременна. Нали още съм бременна?
– Ау, гърдите ми колко са станали големи! Дали ще пораснат още?
– Ау, гърдите ми са твърди като камък… Ако така си останат и след раждането, ще е супер.
– Гладна съм! Ох, преядох… Ще повърна… Искам нещо сладичко.
– Все още нямам никакъв корем. Дали всичко е наред?
– Този корем сега от бременността ли е или съм надебеляла?
– Какви красиви бебешки дрешки! Мога ли отсега да почна да купувам или не е редно?
– Бебето дали вече чува и разбира какво му говоря?
– Бебето дали вече мърда и рита? Защо не го усещам?
– Имам крампи… Дали вече усещам как бебето шава или нещо не е наред?
– Как ли ще изглежда бебето? Дано вземе моя нос и очите на татко си…
– Може би вече ми личи! Сигурно всички знаят!
– Изглеждам дебела… Имам шкембе.
– Момче… Момиче… Момче… Момиче… Дали вече се вижда пола?
– Пих ли си витамините или ги забравих?
– Ох, в мен расте едно малко човече! Толкова е вълнуващо!
Споделете ни вашите бременни мисли на office@mamamia.bg
