Пазим нашето лъчезарно двугодишно съкровищенце като зеницата на очите си – гледаме да й угаждаме, стремим се да чувства добре облечена, добре нахранена, забавлявана и да получава всичко, от което има нужда и което желае.
С едно изключение: никакви устройства и филмчета. Никакви телефони и случайно видео в YouTube.
Eдинственото, което разрешаваме, е няколко минути дневно гледане на “Прасето Пепа” на големия телевизор. Под строг контрол на възрастен.
До снощи се гордеех със семейната дигитална хигиена. Бях се сдобила със самочувствието на майка, чието дете няма да бъде увредено от екраните. Нещо повече – в списъка с намеренията ми за борба с дигиталния хаос има още две цели: никакви смартфони преди 4-ти клас и никакви социални медии преди 14-годишна възраст. Живот и здраве, според бъдещите тенденции, може да променя забраната за достъп до TikTok (или каквото е модерно тогава) и на 16.
Беше след 10 часа вечерта, когато във Вайбър-групата на майките от яслата се получи съобщение от разтревожен родител:
„Вие знаете ли, че в яслата гледат телевизия?“.
Оказа се, че едно от момченцата, което вече може да говори, споделило на майка си, че им пускат детски. Е, как така, като няма телевизор, попитала го тя. „Има, ама е скрит в шкафа“.
Вижте още: Подла „детегледачка“ са екраните
Значи така, затворен в шкафа дреме екран. А на родителската среща заявиха, че е забранено да гледат телевизия, но, очевидно с цел усмиряване на почти 20-ината деца, в държавната ясла са решили в крайна сметка да прибегнат до дигиталния хероин.
Човек дори да копнее за липса на екрани, те все отнякъде ще проникнат.
Както моята собствена майка, която пуска кратки филмчета от Facebook на нашето ангелче на телефона си („Виж как това котенце се е качило на дървото и не може да слезе… Сега гледай как пожарникарите ще го свалят“), така и служителите в яслата се оказаха предатели и разрушители на семейните ни планове.
Във Вайбър-групата няколко родители се поучудиха, но повечето изобщо не обърнаха внимание на тревожната новина, че децата им стоят пред телевизионния екран. Аз се оказах най-крайна, изразявайки негодуванието си.
Знам и че има домове, в които телевизорът не се изключва, независимо на каква възраст са децата.
Има и друго: някои от малките в яслата са почти бебета на година и малко, не говорят и са напълно беззащитни. Никой родител не е луд да рискува да си навлече гнева на служителките в яслата при тези обстоятелства, като им прави забележки за някакви си филмчета! Нали след това няма да има никаква представа как се държат с детето му?
Затова и вероятно властва мисленето: „Пуснали им телевизор – много важно! Нали ги гледат по цял ден, докато ходим на работа!“.
Но за да се промени тази тенденция на безразличие към толкова важен проблем, е осъзнаването до абсолютна увереност, че екраните са вредни за толкова малки деца.
Бих била много по-щастлива, ако родителите проумяваха усложненията, която устройствата причиняват на детския мозък. Тогава щяха да престанат да тикат телефон с клипче, филмче или детска песничка пред детето, само за да се разсее и да си изяде яденето по-бързо. Или пък, за да се съгласи да свърши нещо друго – например да се качи в количката.
Телевизията, макар и да изглежда като традиционна и утвърдена, че дори и „здравословна“, медия в сравнение с дигиталните устройства – не прави изключение.
Когато прекалят с гледането на екрани, а при съвсем малките деца наистина става дума за минутки, те стават превъзбудени и уморени едновременно, зашеметени са и объркани, разтревожени и незаинтересувани. Спират да възприемат за едно известно време, но и не могат да споделят вече възприетото. Ако знаете как изглежда едно аутистично дете, вероятно ще ви е любопитно да научите, че има и деца, които имат „дигитален аутизъм“ – поведение, наподобяващо аутистичното, но придобито в следствие на прекомерно излагане на дигитални технологии.
Дигиталната дрога е вредна, а аз искам детето ми да има истински живот, да играе на площадката с децата, да се радва на природата, да гледа дърветата, уличните лампи, блоковете, ако щете, а не да мисли как да си завре личицето в смартфона или телевизора.
Наречете ме радикална. Кажете, че нищо не разбирам.
Или пък опитайте да ограничите напълно достъпа до екрани за малките си деца. Хилядолетия човекът не е разполагал с дигитални устройства и все някак се е развил, нали?
Колкото до яслата… Все още не знам какво да предприема.
И дали изобщо нещо може да се направи?
Още от Флорентина Д.: Бизнесът с бременността – между неглижирането и алчността
