На първи юни пътешестваме назад във времето в собствените си мисли – към дните, когато ни предстоеше да прочетем романите за Хари Потър за пръв път, чакахме с нетърпение детското в пет следобед и вярвахме искрено, че чичо ни е магьосник, ако ни извади монетка иззад ухото. Към изгубеното тотално безгрижие, разпиляното безкрайно дълго време, непроумяваната тогава жизнена младост на твоите родители.
Преди 20-30-40 години е, а се усеща като онзи ден. И грижите, и радостите ни са някак по-безпричинни, по-прости.
Така и някои от хората, на които понякога се дразним как твърдят, че по байтошово време било по-добре, са всъщност едновременно искрени и аполитични. По байтошово време просто са били на 10. А на 10 е по-добре. (Ето едно нещо, което вярно е било по-добре: филмите за дечица и с участие на истински пълнокръвни образи на дечица, като „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“ или „Куче в чекмедже“ превъзхождат в пъти съвременнните опити, в които неловки и дървени деца говорят по начин, по който никое дете не говори, нещо тип „Ооо, майка ми, как е? Не се стискай за кинти, че трябва да ти гепя за даскало“.) Тепърва предстои да слушаме за байкостово време, и за байцукърбъргово. И за някого друг пак ще е било вярно. Някой друг пак ще е бил на 10.
Понякога си мисля, че една от причините да създаваме деца, е, че искаме да преживеем отново детството. От един момент нататък това е единственият ни вариант. Освен ако не запазиш някои свои чисто детски привички, част от които показват, че си все така наивен и незрял, а други – че си запазил детинския ентусиазъм и семплата детска представа за смисъла от всичко. Като например следните:
А ето и 30, които показват, че по пътя оттогава досега си сбъркал някъде, и е време да погледнеш живота отново с детски очи:
Вижте още: