Малката любимка на поколения деца навърши 80
През една студена зима на 1941 г., когато светът е разкъсван от война, а Швеция мълчаливо се опитва да се задържи неутрална, едно 7-годишно момиченце лежи болно в леглото си.
Това е Карин - дъщерята на стенографката Астрид Линдгрен. Тя поглежда майка си и изморено моли:
"Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче."
Астрид не знае откъде идва това име, но започва да измисля история - за едно необикновено момиче с коса като морков, чорапи в различни цветове и сила, с която може да вдигне цял кон. Така се ражда Пипи - независима, свободолюбива, странна.
Години по-късно, Линдгрен признава:
"Карин измисли името. Аз измислих света."
През 1945 г. , на 21 май, историята на Пипи е отпечатана за първи път. На следващата година излиза вторият - "Пипи се качва на кораба", a третият - "Пипи в южните морета", е отпечатан през 1948 г.
"Не съм планирала да пиша книга. Просто измислях истории за Карин, за да я развеселя. Но тя настоя да ги запиша. И така се появи ръкописът", разказва авторката в интервю през 1971 г.
В свят, където децата са възпитавани да бъдат тихи и послушни, появата на момиче, което живее само, не ходи на училище и не приема авторитети, е скандална. Астирид Линдгрен обаче заявява: "Ако едно момиче, което иска да е различно без да обижда и пречи на никого, е проблем - значи обществото ни има по-сериозен проблем от Пипи."
"Децата не се нуждаят от поука. Те се нуждаят от свобода - и от пространство, в което да се смеят.", казва Линдгрен.
"Никога не съм искала да възпитавам децата. Исках само да ги радвам", обяснява тя на възмутените, объркани възрастни, които определят Пипи като невъзможно, невъзпитано и непокорно дете, което не бива да се дава за пример.
Днес Пипи е преведена на над 70 езика. Тя стои редом с Алиса и Том Сойер, но е различна - тя е момиче, което не се нуждае от помощ или магия, не търси одобрение и не чака разрешение. В свят, в който много момичета все още се борят да бъдат чути, Пипи е глас - и то ярък.
През 1968 г. на български език в превод на Вера Ганчева и илюстрации Ингрид Ванг Нюман се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче".
В нея са включени част от разказите за Пипи - по-точно - 24 от общо 32 глави. Близо една трета от историите за червенокосото момиче задълго остават непознати за българския читател.
"През 1970 година, когато стана дума за второ издание на книгата , новият директор на издателство "Народна младеж", известен писател, рязко реагира на такова предложение и заяви, че той не давал дори на синовете си да я четат", спомня си преводачката проф. Ганчева.
За превода си на "Пипи Дългото чорапче" тя получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен.
През 2011 г. Издателска къща "Пан" се свързва с Вера Ганчева, за да преведе липсващите осем глави, и отпечатва пълното издание на романа.
Четиринайсет години по-късно книгите за Пипи продължават да са любими на българските деца.
На 31 юли в Галерията на открито в Градската градина на София ще отбележим 80-ата годишнина на Пипи Дългото чорапче с изложба, в която ще бъдат представени кориците на всички издания за червенокосата лудетина Пипилота, излизали на български език.
Изложбата е по инициатива на издателство "Пан" и се осъществява със съдействието на Столична община.
До 14 август ще имате възможност да си спомните не само любимата героиня, а и колко е хубаво да си дете.
