Има едно емблематично място в София, което съчетава история, култура, архитектура, клюки, интриги, скандали, политика, литература, разкош и падение... Наричаме го Национален дворец на културата, но много от тайните му остават скрити.
Сигурно затова от НДК организират специален опознавателен тур на непознатите изкуства из комплекса, с водещ лектор проф. Кръстев. Събитието ще е на 28 юни 2025 г. от 11:00 часа.
"Скритите съкровища на Двореца" поставя началото на така очакваните турове за любители в две основни направления интереси:
- за любителите на художествените занаяти, възможността да се докоснат до изкуството на имената от златното поколения на съвременните български визуални творци.
- за архитекти и инженери, съоръжението крие своите рядко споменавани достойнства, оказали се световен уникат, за които посетителите ще разберат, посещавайки новия формат.
През 1978 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята и без готов проект работата по бъдещия Дворец на културата.
Построен е за невероятно кратко време - за по-малко от три години, и още преди да е завършен, в него се провежда XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава в края на март 1981 г.
Много от нещата, свързани с историята на НДК, са познати само на малка група хора, част от авторите на идеята за строежа и проекта вече не са между живите.
Строителството му поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса.
В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.
Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) - на 25 март 1980 г.
Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра, има 8 етажа и 3 подземни нива.
Градските легенди разказват за "секретни" подземни бункери и противоракетни скривалища, оборудвани с апаратура за свръзка, дори за таен тунел до резиденция Бояна, но досега тези твърдения не са получили потвърждение.
По партийна поръка софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. - една четвърт от стойността на основната сграда.
Грандиозният строеж погълъща 270 млн. лв. тогавашни пари. Хиляди се трудят за оформлението на околното пространство.
В основната сграда на НДК има 15 зали плюс фоайетата, както и произведения на едни от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Антон Дончев.
Всичко това, а и още много можете да научите, ако се включите в тематичните обиколки из сградата.
От Двореца канят всички да разгледат тайните на НДК и да открият отново пространството.
