История на трите рози

| от Лилия Огнянова |

Много обичам исторически романи! Едновременно чета и отморявам, а в същото време и научавам по някой полезен факт и се ориентирам малко по-добре кога какво се е случвало по света и у нас.

Също така много обичам и книгите в поредица. Изчитам първата и точно ми става леко тъжно, че съм се разделила с героите и техните истории, и ето, че се появява втора част! Ако има и трета, е върхът, а тетралогия е някакъв душевен книжен оргазъм.

Има и такива поредици обаче, които не са свързани помежду си от герои и сюжет, а от конкретното място – град, държава, където се развива действието, както и самата атмосфера, внушена от писателя в книгите.

Ще си позволя да ви препоръчам последната такава поредица, която толкова много ми хареса и увлече в историята си, че прочетох трите романа на един дъх.

Става дума за „розовата“ трилогия на Дженифър Донъли. Първоначално тя ще ви впечатли с разкошните корици, които са нежни, красиви, а наредени една до друга, представлява завършено изображение. Досущ като пъзел!

Първа идва „Чаената роза“ – любовен исторически роман, действието на който се развива в Англия в края на 19-и век. Главната героиня се казва Фиона и работи във фабрика за чай, която се намира в една от бедните части на Лондон. Мечтата ѝ е един ден да има собствен магазин за чай заедно детската си любов Джо.

Двамата спестяват със спартанска упоритост, за да превърнат този блян в реалност, но съдбата има други планове за Фиона.

Първо умира по-малкият ѝ брат, а след него и баща ѝ. Джо решава да изпълнява мечтите си с друго момиче .

Поредица от динамични събития отвеждат момичето в Ню Йорк, където съдбата се обръща на нейна страна и не след дълго в нея е влюбен не какъв да е мъж, а милионер!

Тя обаче не е от момичетата, които просто търсят удобен брак, а има революционни идеи за производство на студен чай и чаени пакетчета, които успява да приложи в действие и оттам започва победния ѝ ход напред към славата и успеха.

Романът е наситен със събития и неочаквани обрати. Ще ви хареса и няма да слезе от ръцете ви, докато не стигнете последната страница, обещавам ви.

covers

Втората книга е „Зимна роза“. Тук Донъли ни пренася отново в Лондон, 20 години откакто Джак Изкормвача е взел последната си жертва. Улиците на града все още не са безопасно място за жените. Индия Джоунс обаче е момиче, „замесено“ от друго тесто. Именно гладът, бедността и мизерията са онова, което я привлича и тя, наскоро завършила медицина, е твърдо решена да помага на най-нуждаещите се в града.

Индия попада на популярния лондонски гангстер Сид Малоун и видиш ли, спасява живота му. Въпреки че е сгодена за много симпатично момче, опасният чар на Сид е по-силен от здравия разум.

Мога да кажа, че „Зимната роза“ е вълнуващо пътешествие през дебрите на Лондон в началото на миналия век, през подземния му свят и класовите разделения до красотата на любовта, която може да се роди в калта на нищетата.

И за финал се явява „Дива роза“. Книгата е своеобразен драматичен край на пространния епос, обхващащ живота на няколко поколения, започнал с „Чаената роза“, и продължил със „Зимната роза“ и достигнал своята кулминация в третата книга на Донъли.

Отново Лондон, годината е 1914 година. На хоризонта се задава Първата световна война, жените яростно се борят за право на глас, откриватели преминават границите на човешката издръжливост в опитите си да достигнат до двата полюса и пустините. В този динамичен исторически период Дженифър Донъли е поставила своите ярки и запомнящи се герои:

Уила Олдън, страстна алпинистка, която е изгубила крака си при изкачването на Килиманджаро с Шиймъс Финеган и не желае да му прости, задето е спасил живота ѝ;

Шиймъс Финеган, полярен изследовател, който се опитва да забрави Уила и се жени за красива млада жена в Англия;

Макс фон Бранд, красив и изискан мъж, който ухажва жени от висшето общество, но изпълнява тайна мисия като германски шпионин;

… и много други.

Която от трите книги да прочетете, няма да сбъркате. Аз така и не успях да реша кой роман ми беше фаворит, и трите книги ме впечатлиха дълбоко, а героите им останаха като ярки образи в съзнанието ми, сякаш съм ги познавала и споделила по някакъв начин съдбата им.