"Мъжки ритрийт": дългият път на мъжа към неговите собствени емоции
"Моята цел е да свързвам с мъже и да създам за тях средата, която като малък нямах", разказва ми Велин Марков, психовокален терапевт и вокален инструктор, който организира мъжки ритрийти.
Именно последното привлича вниманието ми към дейността му. Както и фактът, че в практиката си той търси обратна връзка от жени относно очакванията към мъжете и възприемането на техните поведения. Срещаме се да поговорим за стигмата върху мъжките емоции и начините за градивното им приемане и обработване.
За предишните поколения, които са отгледали и него, и нас, теми като терапията и личностното развитие често са били разбирани едва ли не като сектантство, като излишна и ненужна слабост.
Също както човешките потребности да си позволиш да си раним, разкрит и прозрачен - те се идентифицират с женската енергия, а са всъщност точно толкова нужни и на един мъж, за да се чувства в безопасност и да се свързва с жените в живота си, с дъщерите си.
В процеса на съзряване, нагласата на Велин кара мъжките компании да го отхвърлят като... недостатъчно токсичен.
До един преломен момент това се отразява и на връзките му с жените - порочен цикъл от мимолетни отношения, след това връзка с жена, която го потиска, жена в стереотипа за "принцеса" и жена, която пък той потиска с поведението си.
Именно тази му последна раздяла го завежда на мъжка практика, водена от Калин Георгиев и Борислав Гергинов, гещалт и арт терапевти.
Оттам преди около седем години започва пътят му в мъжките събития и днес той, освен професионалист в тях, е и щастливо обвързан родител.
Той прави събития, за да предаде нататък към общността това, което му е помогнало, и да създава среда на любов, а не на страх.
Започва с хака практики, а впоследствие разработва и ритрийтите, които води със свой колега.
Стреми се да бъде човекът, от когото сам е имал нужда.
Ритрийтът за мъже изправя участника пред неприятни истини, свързани с проекциите му към партньора и към неотработените отношения с родителите - неговите примери за партньорство. От фигурите на майката и на бащата, дори те да са заместени от други лица, детето научава какво е да получаваш мъжка и женска любов. Обсъждат се и ежедневните предизвикателства и как се реагира на тях, дали реакцията е базирана на досегашно програмиране и как да си съзнателен, проактивен, нереактивен.
Сблъсъкът с тези неудобни истини и въпроси се случва в безопасна и подкрепяща среда, където да не бъдеш осъждан.
"Говорим си какви са ни целите, какви са ни болките, какви са ни страховете, какви са нещата, които ни пречат. Кои са мислите в главите ни, които ни казват, че не можем. Кои са думите на майките ни и на жените край нас, които казват думите на майките ни, които ни потискат, а ние не знаем какво да направим, за да сте освободим от това." Опитът показва, че често човек несъзнателно избира за партньор носител на същия конфликт, който носи в себе си от своя родител.
Велин вярва, че всеки път, когато помага, човек лекува и детето в себе си, а е щастлив да види и че мъжката общност на взаимопомощ у нас постепенно се разраства, защото от нея има нужда.
Предизвикателство пред съвременния мъж е, че губи представа каква е неговата роля, смята Велин.
Между традиционните очаквания в израстването му и новите нужди и очаквания, свързани с еманципацията на жените, той се лута и изпитва несигурност какъв трябва да бъде. Освен по-устойчиви биологично, жените обикновено са и по́ "на ти" със себе си, констатира още той.
Темата за очакванията е традиционно трудна за мъжа, кара го да влиза в ситуация "бий се или бягай". Особено когато те са абстрактни - да бъде по-силен, по-сериозен, да дава повече стабилност, да се "държи мъжки", но какво на практика означава това и как да навигираш през него?
Дори когато иска да отговори на желанието и очакването, мъжът често не знае как да го дешифрира.
В мъжката група за ритрийт очакванията отсъстват, отсъства и конкуренцията между мъже за жена, битката за внимание. Човек може да се свърже с мъжа в себе си и с мъжете около себе си именно в такава среда на спокойствие, в която вече действа парасимпатиковата му нервна система.
За мъжете е нужно да има такава среда, също както и за жените, убеден е Велин. Забелязва обаче, че и до ден днешен се срещат отпор, стигма и изказвания на токсичната мъжественост или женственост по темата. "Събирате се да се изпе*ерастявате ли?", питат едните, "На мен мъже не са ми нужни, нищо не искам от тях", казват другите.
Тъжно е, когато на темата се гледа така, защото мъжете имат нужда от общностната подкрепа, за да бъдат автентични, да махнат филтрите и маските, и да се свържат със своя смисъл, с мисията си, с тялото си и с хората около себе си. Има нужда от мъжко съсловие и инициация, а такава рядко се случва.
Бащите рядко дават на синовете си посланието: "Сине, ти вече си мъж, ние сме равни и аз те подкрепям и съм зад теб, но ти следвай своя път в живота и се опирай на мен, когато имаш нужда, защото през мен идва цялата енергия на целия мъжки род". Затова понякога е нужно човек сам да го каже на детето в себе си, добавя Велин.
Убеждението, че можеш да бъдеш такъв, какъвто ти идва отвътре и да си в безопасност, е нужно и на човека, и на двойката.
Велин обръща внимание, че това е особено трудно за постигане, особено ако човек получава ответен удар, когато се отпусне. Тогава страховете му растат, а за пълноценното общуване е нужна смелост.
Именно с идеята за баланс и пълноценно общуване Велин решава да разработи въпросник за обратна връзка от жени за отношенията, очакванията и реалностите им с мъжете. Разказвам му, че като една от участничките в проучването съм била впечатлена от добронамереността на тона и от искрената любознателност в запитването и че съм забелязала да се разпространява с позитивна конотация и във феминистки групи.
Тази перспектива е важна, защото за да се разбираме и на партньорско ниво, и между половете, е нужно да гледаме на конфликта заедно, но отстрани, както се гледа сериал, споделя той.
Допълва, че мъжете се идентифицират твърде много със своите недъзи и слабости, затова конфликтът ги кара да се чувстват изложени на показ. Рядко са ги учили в процеса на израстване как да се справят с насадената вина. Рядко изобщо е говорено за чувства с тях и едната реакция на това е потисничеството, а другата - незнанието как да формулират и изразят собствените си нужди и желания. Това дава отражение дори върху сексуалността им и затруднението както да разбера преживяването на жената по време на акта, така и да споделят своите.
Понякога дори откровеният разговор се възприема като "немъжко" нещо.
А диалогът е начинът да възприемаме и отговорностите, и нуждите не като "мое и твое", а като "наше".
Разгледаните до момента обратни връзки от жени, макар и да имат поколенчески особености, открояват като основни нужди емоционалната интелигентност и зрелостта на мъжа, понякога и свързването му с определени женски качества. Велин набляга, че и това свързване не бива, а и не може да се довежда до крайност, най-малкото защото съществуват изцяло женски преживявания, през които мъжът няма как да премине.
Дори ако вземем като най-прост пример хормоналния удар всеки месец и стигнем до различните асоциативни пътеки и начините за канализиране на информация при половете. Несъстоятелно е да търсиш в партньора точно копие на себе си, също както е несъстоятелно и да изискваш пълната си противоположност, която да те допълни.
"За успешната връзка са нужни не две половинки, а цели, завършени хора, едно плюс едно прави повече от две", заключва той.
А за да си цял, трябва да успееш да приемеш по какво си приличаш с родителите си, какво са ти дали или взели. И да можеш да работиш с тази информация без идеализиране и без тотално отхвърляне и осъждане. В противен случай манталитетът на вечната жертва се оказва най-лесната роля за заемане, но тя не е продуктивна за никого в дългосрочен план.
Единствено когато говорим за раните си, спираме да ги преживяваме отново и отново и да се раняваме взаимно отново и отново, макар и неумишлено. Продължителността на процеса по работа върху себе си според Велин варира в зависимост от сериозността на проблемите и от индивидуалните особености на човека.
Целта е човек да научи кой е чрез поставяне в различни ситуации, с различни хора и след това рефлексия на преживяното. Няма как да се случи в условия на социална изолация и неясни стъпки за свързване, а обикновено никой не ни е учил на тези стъпки, дори на тона, с който да се предаде едно вербално съобщение.
Успешната работа върху себе си учи мъжа как да влезе искрено и ранимо в комункация с жена, а не да подеме разговора с намерението да я надвие, за да бъде смятан за страхотен в мъжката йерархия.
Изкушавам се да го попитам дали съвременни трендове при инфлуенсърите - инсели и трад съпруги, Аднрю Тейт и Наталия Кобилкина - може всъщност да навредят в тази посока, вместо да помогнат.
"Стана твърде достъпно всеки да стане коуч и фасилитатор", отговаря той. "Да кажеш нещо нахакано, сякаш е истина, да имат платформа да говори каквото си искаш". Според него достъпът до контрол над другите зарежда такива хора. Разграничението, което предлага, е ефективно и просто: "Всеки коуч или терапевт, който даде съвет или води нещата към надмощие, собствено или на един от двата пола, не е коуч или терапевт".
Примери за такова поведение на контрол и надмощие се срещат и у дома - например в случаите, когато майката отглежда сина си като своя идеален партньор.
В тези случаи се получава динамика "аз, съпругът ми и моят мъж". Такова възпитание води до късно съзряване и отделяне, каквото при мъжете се наблюдава по-често, отколкото при жените. Генерално, възпитанието прекалено често е базирано на принципа "така се прави, защото така се прави" и това пречи на детето да стане самостоятелно и да се утвърди. Особено при синовете, защото бащите им говорят по-рядко откровено за чувства с тях, отколкото майките с дъщерите си.
За финал Велин ми разказва показателна история от работата си с деца към училище.
На негов въпрос кой може да се съгласи с твърдението "Аз мога свободно да кажа и да направя всичко, което ми дойде наум, и това ще бъде окей" нито едно дете не вдига ръка. "Всичко започва от началото, а детето е средата - когато достигне края, почва началото на друго дете", заключва той.
Мъжкият ритрийт е мястото, където мъжа може да срещне детето в себе си и най-сетне да си поговори с него.
