Може и да не сте съгласни, но все още тези, от които се очаква да кажат нещо по-строго на малките деца и пресекат лигавенето им, нежеланието им да си легнат или да са по-тихи, да ги спешат да се облекат по-бързо, да влизат да се къпят или да излизат от душа, и т.п., са татковци. Дали защото обичайно гласът на бащата е по-дебел и плътен и звучи по-строго, дали защото таткото играе ролята на лошото ченге (разбира се, че ще отстъпи тази на „доброто ченге“ на милата мама, особено когато тя си я поиска, смее ли да не я отстъпи), или понеже мъжката фигура няма много право да се обажда вкъщи и когато чуе гласът му, детето се стряска. Плюс – че самите бащи често имат комплекс – да не се отпускат много през децата си, защото искат да си пазят „авторитета“ и им е важно да са някакви началници пред малките.
Да, жегите най-после дойдоха. Жилището ви може да е с такова изложение, че да акумулира всичката топлина на сезона и да я излъчва у вас денонощно. Възможно е и вие лично да сте от хората, при които щом е над 16 градуса, потните жлези да ги завладява порив ентусиазирано да демонстрират на какво са способни. Но ако искате да теглите една лекция на наследничето си за подреждането на стаята или мазането на сополи по стените, наметнете си нещо.
Не казвам да облечете официален костюм. Но поне едни панталони (а може би и тениска, зависи от процента мазнини на това под нея) ще помогнат на хлапето да ви вземе по-насериозно. Ами да. Вие бихте ли взели насериозно лелката на гишето за колети, ако, докато ви се кара, че не сте попълнили правилно бланката, е по комбинезон? А като приключите, пак се разхвърлете.
Ако например искате да обясните строго на диването, че не може да яде с пръсти направо от кофичката с течния шоколад, а то ви се отвори с „Ама мама/баба/леля дава“, не навеждайте смирено главица. Отговорете му с „Да, обаче аз не давам. А сега си с мен / при мен!“. Много е важно да сте сигурен, че наоколо не е нито мама, нито баба, нито леля, разбира се. Различни умни глави съветват, че родителите трябва да си уеднаквят изискванията и правилата спрямо децата, за да не се обърква то. Това обаче понякога е почти невъзможно. Дали защото таткото и майката поначало не могат да си уеднаквят изискванията помежду си. Или защото майката често си променя възгледите какви да са правилата към децата. (Не, не защото е фурнаджийска лопата, а защото е гъвкава – а да си гъвкав е хубаво качество!).
Вижте още: „Виж, тате, виж… нарисувах ти сърце върху колата с пирон!“ и още фрази за ужас на татко
Така че – недейте само да следвате. Имайте си и собствени принципи. Да, няма да се получи красиво, ако когато мама, баба или леля се прибере и хлапето ви наклевети, че „а пък вие не давате това и това“. Но отговорността за детето, докато сте сам с него, е ваша, и е редно да имате и някакви права, нали? Ако обаче ви се струва по-лесно да предложите на малкия хитрец допълнително количество течен шоколад, само за да си трае. (Вижте препоръка №4).
Ами да, ама такова поведение не убеждава дори и двегодишно. Ясно е, че родителите правим много от нещата, които изискваме от децата си да не правят. Съответно – не правим много от нещата, които изискваме от децата си да правят. Да, вадим аргументи, че ние имаме много повече задължения, затова имаме и повече права. Че работим и плащаме всичко, което малчуганите ни имат – та затова можем да не следваме всичките си правила. Че разбираме повече, знаем повече, телата ни понасят повече… И затова за нас може (например половин тава баклава), а за тях не.
Вижте още: „Първа страница“: Татковски вълнения със Стоян Дойчев
Единственият ми съвет тук е – просто да се криете малко повече. Както когато ядете голямата опаковка чипс и голямата кутия сладолед не преди, а след като детето заспи. Така опитайте и с другото. Или поне лъжете за каквото можете… Че сте си измили вечерта и вие зъбите. Че сте си изяли зеленчуците.Че сте си измили ръцете, след като сте пишкали. Така има по-голям шанс детето да ви вземе насериозно и да изпълнява. За да може, растейки, да държи хигиенично, възпитано, здравословно поведение – докато влезе в пубертета, разбира се. После така или иначе всичко с респекта приключва.
Не знам дали е нужно да обяснявам, но подкупите не работят при възпитанието и уважението. Така будите не респект, а разбуждате и подстрекавате хитростта и умението за изнудване у дребосъка.
Да, да, знам, че това понякога е трудно това да се контролира, а се случва и да ни изненада по средата на мъмренето. Но – послушайте ме – ако случаят е такъв, по-добре прекратете строгото говорене. Излезте, уж нещо важно имате да правите точно сега. Или обвинете кучето, но пак прекратете. Или просто замълчете и сменете темата. А най-добре – посмейте се заедно с хлапето. Защото не мога да си представя, че то не би се разсмяло в ситуацията: „Виж какво, господинчо, ако още веднъж те видя да рисуваш с химикалка по кучето, знаеш ли… пръц!…“. Смехът заедно, бил той и по такъв повод, само ще ви сближи. A понякога – за да се съобразява с наставленията ви – на детето му е нужен не толкова респект и авторитет, колкото да ви чувства близък.
Вижте още:
