Мда, животът е несправедлив. Знаете го много добре по себе си, нали! А вижте децата – особено по-малките – в техните очички виждаме някаква необяснима надежда, една тъпа заблуда, че животът е прекрасен. Някаква безпричинна радост, която ги носи на вълните си и ги залъгва, че всичко е възможно, че може да бъдем щастливи, че всичко наоколо заслужава доверие. Наивна работа. Детска. Ние затова сме възрастни и опитни, знаем какъв е животът. Несправедлив. И е наша задача и отговорност да ги научим на това. Мдааа…
Имам една „любима“ притча, която обикаля последните години из социалките и се радва на неочаквано голямо одобрение. И наскоро пак ме подсети за себе си. Ей тази (може да я срещнете с малки промени):
Баща карал сина си да скача от дърво. Казвал му: „Скачай, аз ще те хвана!“. И така – няколко пъти. Момчето се бояло, но вярвало в баща си и скачало в ръцете му. Накрая, момчето скочило от най-високото, но този път бащата отстъпил назад и момчето паднало по лице на земята. Станало, кървейки и плачейки, с очи, питащи „Защооо?!“, а бащата му казал: „Защото това е урок“. Когато баща му го хващал, момчето усещало любовта. Но когато не го хванал, момчето разбрало нещо по-голямо – живота.
Мдааа! Разбрало момчето – животът е несправедлив.
Чудна притча. Обаче тя е само началото. Не очаквайте децата да схванат истината само на приказки. Трябва да им покажем.
Пък и когато е била измислена, едно време, животът е бил по-готин. Сега е още по-гаден и несправедлив. Това интро с първите скачания, дето бащата хващал детето, е проява на безхарактерност.
Ето моите конкретни предложения, които да приложим на практика:
Като начало, вземете идеята от притчата. Разбира се, не е нужно дърво. Освен това може да не разполагате с дърво, зависи от квартала ви, пък и защо да ходите да търсите. Може да използвате за това прозореца на апартамента, покрива на гаража или на къщата, а за по-нерешителните от вас – гардероба вкъщи. Или просто да го подхвърлите от ръце, но така по-нависоко.
После доразвийте историята. Когато детето ви се разбие в земята/пода/асфалта и пищи в кръв, сълзи и сополи (а в някои случаи – тихо лежи в безсъзнание), болката е силна и замъглява съзнанието му, а вероятните избити зъби го карат да фъфли и не разбирате какво иска да каже (но вероятно се оплаква, че нещо го боли), не правете нищо. Нищо. И най-вече – не прибързвайте да викате бърза помощ. Даже може и изобщо да не се обадите. Така детето ще научи от малко, че Спешната медицинска помощ в нашата страна закъснява, а понякога дори не идва. И като порасне, ще разчита на себе си! Защото животът е несправедлив!
А! Важна отметка – колкото по-отрано започнете обучението, толкова по-добре.
Знаете, че и най-малките – на под годинка дори – не умеят да говорят (или там нещо мрънкат бебешката, но нищо човешко), обаче разбират какво им се казва. Така като се замисля обаче, дори и да не разбират от думи, разбират от дейстия. Така че никога не е твърде рано да започнете с обучението.
Притчата по-горе не е буквална. Така че може да я приложите и по свои разбирания, по-странично така, да я разклоните. Ето няколко бързи примера:
Когато малкото се храни, например яде бисквитки или нарязани грижовно от вас плодове, не го оставяйте да ги яде спокойно. Дръпвайте спорадично и без никакво предупреждение бисквитка или хапка плод от ръчичките му (или от чинийката, ако смятате, че е твърде жестоко от ръцете му) с ловкост (или сила, при нужда), но така че на детенцето да му стане ясно, че умишлено му бива взимано. То трябва да знае, че в живота винаги ще има някой по-силен от него, който може да му отнема онова, на което смята, заблудено, че му се полага по право. Защото животът е несправедлив. Ще видите как, особено при по-оправните деца, то също ще приложи сила, писък, може дори да ви одере, само и само да запази своето. Някои се учат бързо, да.
Когато заспи, забийте пирон в стената или срежете лист ламарина в близост до креватчето му. Да, то ще се стресне, ще се разплаче, но по-добре рано-рано да научи колко са несправедливи онези съседи, които решават да си правят ремонта, когато си почива. И тогава ще е много по-подготвено. Все пак – животът е несправедлив!
Друг път, както си играете, плеснете му ей така, от нищото, едно шамарче. Или го ощипете (но не закачливо, а да стане ясно, че го правите със злоба). Или го оскубете. Важното е да го заболи. Не много, нали. Но да схване урока – че в живота ударите идват внезапно. И ако проявите постоянство и търпение – детето ще е подготвено за истинския суров живот. Онзи, несправедливия!
Подигравайте му се. Винаги ще намерите за какво. Пък дори и да няма – измислете си. Даже така е още по-добре. Защото ако е дебело или с големи уши и вие му се присмивате за това, то може да си каже – еми, да, заслужавам си го, аз съм си дебел / с големи уши. А ако му се подигравате например, че е грозно, а то не е – това по-добре ще го привикне към несправедливостите на живота.
Както виждате, възможностите са безкрайни! Дерзайте, бъдете креативни, смели и сурови. И спокойни – когато детето порасне, ще разбере смисъла на споменатата притча и на вашата любов, на вашите усилия да го подготвите за живота. И ще бъде благодарно! Пък и да не бъде – вие нали си знаете – животът е несправедлив, кво!
Вижте още:
„Хубава булка сбор бере…“ и още поговорки, които е време да забравим завинаги
