В някакъв момент от близкото минало изглежда, че сме забравили от какво имат нужда децата. На всеки няколко дни разбираме от социалните медии или пък чуваме от други родители за някой нов абсурден епизод на свръхпротективно възпитание или за негативни последици от даването на твърде много или твърде малко свобода на детето.
Наскоро например научих, че според родители от баскетболния отбор на детето ми не е нормално, че треньорът има очаквания всички да идват навреме. И че „отсъжда“ на целия отбор няколко наказателни обиколки на игрището, ако някой от играчите закъснее или не спазва дисциплината. Идеята му е всички от отбора да се чувства колективно отговорни и да ги научи на солидарност. Нека уточним – същият човек, от друга страна, предвижда и малки поощрения за всички, ако някой се представи особено добре по време на тренировка или мач. Неговото поведение не разстройва децата. Напротив – всички ходят да тренират мотивирани и в добро настроение, отборът има екипен дух, децата се разбират, поддържат приятелства помежду си и извън спортната зала. Някои „особено будни“ родители обаче вече са говорили с ръководството с настояване треньорът да промени своите практики. В знак на протест децата дори заплашиха, че нарочно ще изгубят следващия си мач.
По мои наблюдения, поведението на тези деца е по-скоро рядкост.
Твърде често виждам подрастващи да се съгласяват с лошите избори, които възрастните правят вместо тях. Те приемат да бъдат програмирани, оставяни без избор, да се решава какво е най-добре за тях, докато те просто стоят пасивно.
Те реагират пасивно и усещат като нещо нормално да бъдат възпитавани, че светът е опасно място и трябва непрекъснато да бъдат предпазвани от всичко, дори от отговорността за собствените им действия. Те се подчиняват на правилата, когато би било много по-добре да поискат повече свободи, подходящи за възрастта им. Въпреки че родителите и преподавателите трябва да помагат на децата да се развият в успешни възрастни, в днешно време децата понякога трябва да напомнят на възрастните, че на едно психически здраво дете трябва да бъде позволено да приеме последствията от своите действия. В случая съотборниците на детето ми със сигурност знаеха по-добре от възрастните какво е удачно за тях. Обаче веднага бяха „предпазени“.
Децата трябва да изпитват риск и отговорност, в умерени количества, за да пораснат свързани с реалността и да бъдат подготвени за света навън.
Ако някой е част от баскетболен отбор, който ходи на състезания, има смисъл на членовете на отбора да се напомня за взаимния им ангажимент един към друг. Въпреки че съм сигурен, че тези играчи мрънкат и не им е приятно, докато правят обиколки, съм не по-малко сигурен, че това им помага да разберат как един отбор е нещо повече от сбора на отделните участници в него.
Това, което е толкова странно в тази история (и други подобни) е, че сме забравили като възрастни, че за да отгледаме децата и да им помогнем да станат съвестни, грижовни сътрудници на своите общности, те трябва да изпитат отговорност и взаимност във взаимоотношенията си, докато са все още достатъчно млади, за да може това да се случва с нашата подкрепа. Това означава да настояваме децата да вършат задължения, защото тези задължения допринасят за благосъстоянието на семейството им, а не защото очакват похвала или награда. Това също означава да научите децата да поемат отговорност за грешките си и когато се провалят, да им помогнете да ги поправят, но не и да поправите вместо тях. Идеята да приемаме носенето на отговорност за негативно преживяване, от което трябва да пазим децата, ми казва, че нещо се е объркало генерално с идеята за социалното и емоционалното им развитие.
Усложняваме живота си излишно, както и техния.
Лесно е да помогнете на детето да разбере последствията от действията си и да се почувства отговорно към другите. Когато правим това, ние им „подаряваме „основите на бъдещата им жизнеустойчивост. Правим ги компетентни в уменията, от които ще се нуждаят, за да се справят с бъдещ стрес. Проучвания в продължение на десетилетия показват, че когато криминално проявени деца или деца, извършили противообществени прояви, намират възможности да помагат на другите и знаят, че са необходими, поведението им се смекчава и социалните им взаимоотношения се подобряват.
Може би е време да оставим треньорите да учат своите играчи какво означава да бъдеш отбор. И да не приемаме всяко потенциално неудобство като огромен риск за децата, защото истинският риск е да ги отглеждаме под похлупак.
Вижте още:
