През 10-ата юбилейна Седмица на бащата, Асоциация Родители ни предостави още един ценен разговор – този път с популярния български изпълнител Владимир Ампов – Графа. След срещата с телевизионния водещ и баща на 2 дъщери Златимир Йочев и разговора с писателя Георги Блажев, който наскоро се сдоби с втора рожба, ни е любопитно да разберем какъв е Графа, когато е далече от прожекторите. Как се държи, когато е заедно със семейството си, на какво иска да научи децата си, какви трудности е срещал като родител? Добър пример за баща ли е Владимир Ампов и кога прекарва време с децата си, ще разберете от интервюто:
Какъв е Графа, когато е вкъщи, когато е с децата, когато е баща?
Винаги съм се стремял да няма разлика между Влади на сцената и Влади в живота. Може би това е тайната рецепта за моя успех. През годините двата образа се препокриха и това е полезно както в личен, така и в професионален план. А иначе вкъщи ние сме много сплотено семейство, близки сме с децата си, те споделят с нас всичко, което ги вълнува. Децата вече попорастват, Никол на 12 г., Крис на 14 г. , всеки си има своя посока и живот, но аз се радвам, че все още намираме време един за друг. Винаги съм се стремял да съм отговорен и да мисля с ходове напред и това ми е помагало много в мисията да бъда родител.
Как успяваш да балансираш между всички професионални ангажименти и семейството?
Няма да крия, понякога е много трудно, но пък мога да кажа, че успявам да го правя. Подкрепата на децата и жена ми Мария е безценна за това. В по-трудните моменти разбираш колко важно е семейството и това да имаш около себе си близки, които те подкрепят и обичат. Искам да отбележа, че с тази обич и подкрепа подхождаме и ние като родители към децата си. Ние сме винаги до тях, стремим се да сме толерантни и демократични, но същевременно смея да твърдя, че сме ги научили да се трудят. С майка им много държим на образованието и от малки ги учим, че то е важно. Днес вече те са в нови училища, влязоха там, където желаеха и ние се гордеем с тях. Радвам се, че времето и средствата, които инвестираме в образованието от самото начало, вече дават резултат.
А сблъсквате ли се вече с онези трудни моменти от тийнейджърската възраст, за които всички родители разказват?
Честно да си призная, този процес лека-полека вече започва. Смятам, че трудните моменти се преживяват по-лесно, когато има разговори и силна връзка между родител и дете. Вярвам още, че родителят трябва да прояви повече търпение и толерантност в тази възраст, защото наистина децата претърпяват много промени, както психологически, така и физиологични. Голяма грешка е според мен ако в този период от израстването на детето, родителят е „на контра“ с него. Разбира се, граници трябва да се поставят, но да не се стига до крайности. Все пак и ние сме минали през този период и знаем, че не е лесно. Когато е добра основата във възпитанието, тя се запазва и напред в годините. Ние с децата сме много привързани един към друг, нямаме бариери в общуването и много ми се иска това да се запази и занапред. Много е тъжно, когато виждам скъсани отношения между родител и дете. Родителите не спират да обичат децата си, колкото и да са пораснали те.
Какви предизвикателства си срещал с децата си като родител?
Най-трудно може би ми е било това да поддържам баланса между семейството и професията. Толкова много пъти ме е нямало вкъщи и продължава да ме няма. Но винаги когато съм пътувал, съм бързал да се върна да ги видя, да им отделя внимание, да ги закарам на детска градина или училище. Правил съм невъзможни преходи, за да си стигна вкъщи. Но това съм си аз, обичам семейството и държа на него. Училището в началото също беше предизвикателство, нужни бяха усилия, за да придобият навици да учат и да се занимават системно с предметите. За мен беше важно да започнат от малки да четат книги.
С последното успя ли да се справиш?
Мисля, че успяхме. Още като бяха много малки децата, се събирахме заедно и сядахме да четем. Проявих много упорство с книгите, но в крайна сметка мисля, че успяхме. Синът ми наскоро прочете „1984“, доста беше впечатлен от книгата.
На какво те научиха децата и на какво искаш ти да ги научиш за живота?
Честно казано, те ме учат повече. Научиха ме на търпение, научиха ме да овладявам гнева си. Иначе много често си задавам въпроса на какво успях да ги науча аз, аз съм много критичен към себе си. Но ми се иска да съм ги научил на топлотата, честността и чистотата във взаимоотношенията между хората. Уча сина си на уважение към дамите, към майка му, сестра му, всички жени.
А как се справят децата ти с твоята известност?
Уча ги да отстояват себе си и това да не им пречи и да не ги потиска. Аз самият съм минал по този път и знам какво е да имаш известни родители, не е лесно. Но им помагам да преминат през това. Те вече сами си извоюват позициите. Това че кандидатстваха и ги приеха без никаква чужда намеса, само по себе си вече е успех.
Осъзнават ли според теб повече бащи вече ролята си на родители?
Със сигурност има промяна, бащите помагат много повече на майките. Още от ден 1 съм сменял памперси и съм къпел бебето. Дълго време се смяташе, че това е изключително и само женска работа, но аз не вярвам в това. Трябва да се помага на жената, особено в началото, когато е най-трудно за нея. Не съм го правел защото трябва, а защото така го усещах. Но мога да кажа, че такова отношение е ключ към успеха на една дълга връзка, която да се запази и продължи в годините. Това е важно и за децата, защото те усещат, че си до тях от най-ранна детска възраст.
Вижте още:
Георги Блажев: Като че ли мъжът на Балканите все още има спирачки да изразява любов
Ти вече имаш голям опит като родител. Какво би искал да кажеш на бащите?
Мисля си, че когато човек тръгне да създава семейство и да има деца, трябва много добре да го обмисли и да прецени. Това е най-важната стъпка в живота, това е отговорност в бъдеще детето да расте в хармония и любов. Виждаме, че много двойки се разделят. Напоследък все повече се говори за емоционалната памет, все повече проблеми на възрастните се крият и закодират в изживяното в детството. Иска ми се тези важни решения за създаването на живот да ги преценяваме по-добре, да се опознаваме по-добре.
А бащите бих посъветвал да поемат отговорност и да не бягат от нея. Около себе си виждам много хора, които се разделят, да не кажа, даже повечето. Не знам дали всичко това е свързано с времето, в което живеем, дали социалните медии не са допринесли за тази тенденция. Но е видно, че хората живеят с някаква идея, че винаги има нещо по-добро зад ъгъла, било то партньор или някаква друга възможност. Понякога това е заблуда и търсейки нещо по-добро, можеш да загубиш това, което имаш до себе си или пък изобщо да не успееш да го видиш. Виждам много майки, които сами отглеждат децата си, но смятам ролята на бащата за много съществена в развитието на децата и не трябва да бъде пренебрегвана.
Вижте още:
Златимир Йочев: Все повече бащи излизат от стереотипа, че само майката се грижи за детето
