Формулата на доброто бащинство е… АБВ, но какво стои зад нея?

| от MamaMia |


Изкушаващо е да мислим за отношенията между баща и дете във физически, времеви и мартериални аспекти. Така е по-лесно. Татко привързан ли е? Татко прекарва ли времето си с детето? Тези неща имат значение – особено при по-малките деца – но два въпроса не могат да определят качеството и важността на връзката между баща и дете. Едно ново изследване представя значително по-сложна визия за включеното бащинство и ползите от него през целия живот на мъжете и техните деца.

Моделът, който най-добре обяснява как участващите бащи могат да се възползват от положителна и последователна ангажираност с децата си, е известен като „АБВ на бащинството“.

Този подкрепен от изследвания план от три точки за дългосрочни взаимоотношения и личен успех предполага, че емоционалните инвестиции на бащите в техните деца винаги се изплащат.

„А“ означава „Афективен климат“.

Това е усещането за любов и постоянство на присъствието на баща. Така едно дете се чувства: „Баща ми пази гърба ми. Наистина го е грижа за мен. Ако се нуждая от него, ще дойде. Дори и от другия край на света.“

Този емоционален климат е най-важната основа на връзката между баща и дете. Да бъдеш сигурен в бащината любов е основата за положителната си самооценка и за смелостта да изследваш и научаваш нови неща. И развитието на тези аспекти на връзката с детето не е добро единствено за самото дете – то е жизненоважна част и от развитието на възрастните мъже.

Проучванията показват, че ангажираното бащинство подобрява когнитивните умения, здравето и способността за емпатия на мъжа.

Изгражда неговата увереност и самочувствие, като същевременно подобрява емоционалната регулация и изразяване. Истински участващите бащи често казват, че са се научили да контролират по-добре гнева си или да не се поддават толкова лесно на негативни емоции като страх. Засилва се и необходимостта им да изразяват нежност, което иначе, поради редица патриархални стереотипи, е предизвикателство за много мъже. Отново тяхното емоционално развитие като бащи се пренася в други контексти. Това е добре и за техните бракове, връзки и приятелства.

„Б“ – това е Бащинското поведение.

Татко ходи на състезанията, концертите, изложбите или пиеските на децата си, помага с домашните, излиза с тях, играят в парка. Това е видимият белег на ангажирана връзка баща-дете. Когато един баща е положително ангажиран по този начин, децата му са склонни към успехи в училищет и към гладки взаимоотношения с връстници, а по-малко склонни към употреба на наркотици, ранна сексуална активност и проблеми със закона и властите.

Ползите от този вид ангажираност за мъжете също за дългосрочни. Бащинството дава на мъжете разрешение да играят и да се ведтиняват, може би за първи път от десетилетия. Ако мъж без деца обича констуктор, пъзели, влакчета или книжки за оцветяване, той може да се смята за незрял, но правенето на тези неща с деца го позиционира като грижовен човек, като положителен поведнчески модел. Близката връзка баща-дете дава на бащите възможност да преживеят отново детството, да възстановят спомените си и да осмислят отношенията със собствените си родители. Когато слязат на земята – в буквалния смисъл! – заедно с децата си, това не е просто добро родителство, а и стъпка към по-дълбоко лично психологическо развитие.

„В“ символизира „връзка“.

Става дума за свързаността и чувствителността на бащата към неговите деца, развиването за интуиция за моментите, в които неусетно родителят може да научи детето на нещо. Баща, който е усвоил връзката, е добър в разчитането на настроенията на детето си. Ако смята, че детето му се нуждае от повече от него, ще даде повече. Ако смята, че претоварва детето, ще се отдръпне. Това е, което Едуард Троник, американски психолог на развитието, описва като „танц на родителството“, където научаваме как да  изчакваме реда си в общуването и да се настройваме към другите.

Настройването променя мъжете. Близката връзка баща-дете означава, че бащата обикновено ще бъде по-съпричастен към възгледите на децата – умение, което след това може да приложи другаде, като например на работа, разбирайки по-добре различните гледни точки на колегите.

Близките отношения между баща и дете развиват способността на бащата за оценка, планиране и вземане на решения – всички те са част от изпълнителната функция. На бащите се налага да взимат решения ежедневно. Нужно им е например, ако са вкъщи само за няколко часа, преди децата да си легнат, но планират да използват това време добре, за разходка или помагане с домашните, за игра заедно, изобщо за съвместни активности. Това използване на изпълнителната функция за жонглиране на ресурси ефективно се пренася и в други части от живота на мъжа.

Един участващ баща ще създаде или разгърне междуличностни отношения и контекстуални ресурси, за да развие своето родителство.

Не е необичайно за баща, който преди това не е бил ангажиран в своята общност, внезапно да започне да се занимава с благотворителни инициативи или да прояви интерес към доброволчеството. Той иска децата му да са в безопасност и сега преследва целите си чрез просоциално поведение. Интересното е, че това просоциално поведение понякога се простира и върху самия баща.

Някои ангажирани бащи спират да пушат. Променят режима си на хранене към по-здравословен. Отиват на лекар. До този момент те може да са неглижирали своето здраве, въпреки че знаят какви могат да са последиците. Сега обаче те искат децата им да са в безопасност и гарантират тази безопасност, като се грижат за себе си.

Нищо от това не става за една нощ. Мъжът не развива магически тези умения поради бащинство. Той постига напредък в развитието си постепенно чрез успешно изграждане на връзката баща-дете чрез поредица от преходи, докато детето му се развива, семейството му е изправено пред кризи или смъртни случаи и неговата собствена икономическа или емоционална ситуация се променя. Винаги има събития и ситуации, които затрудняват бащите да останат положително ангажирани с децата си: решаващата полза от включеното бащинство е, че то поставя татковците в позиция да се справят със случайности, като същевременно остават фокусирани върху бащинството. Това е добре не само за мъжете, които имат самоувереността, произтичаща от силна идентичност и семейна структура, но и за техните деца, които знаят, че татко ги пази.

Накратко, отношенията баща-дете не се отнасят само до децата. Бащинството играе централна роля в развитието на възрастния мъж. Ето защо физическата привързаност и времето, прекарано с децата, не могат да опишат адекватно успеха на връзката баща-дете във времето. Тези взаимоотношения са успешни, когато водят до промяна – когато все по-информираните, ентусиазирани и квалифицирани бащи се научават да отглеждат сигурни и все по-независими млади хора.

Вижте още: 

„Добър баща ли съм?“ /Ултимативният въпросник за самооценка/


Повече информация Виж всички