„Добър баща ли съм?“ /Ултимативният въпросник за самооценка/

| от MamaMia |


Ако ролята на таткото в живота на детето нямаше емоционално значение, нямаше да е толкова модерно да си говорим за така наречените „daddy issues“ при неуверените жени или за липсата на ролеви модел при токсичните мъже.

Вече знаем със сигурност, че децата на участващи и ангажирани бащи израстват като личности, които се стремят към по-здрави взаимоотношения, заемат по-удовлетворяващи и добре платени работни позиции и страдат по-рядко от психологически проблеми. Но измерването дали един родител е „добър“ или „емоционално ангажиран“ е сложен процес с много аспекти.

Всички татковци, които прекарват много време вкъщи, ли се броят автоматично за участващи бащи? Всичко ли зависи от количеството прекарано с детето време или и качеството има значение? Има ли някакъв начин разведен или лишен от свобода баща да осигури качествено родителство от дистанция? Никой от тези въпроси не се радва на напълно еднозначен отговор.

Инге Бретертън от Университета на Уисконсин-Медисън започна да разработва алгоритъм за дефиниране на „добрия баща“ и вследствие на това през 1989 г. създава въпросника си за оценка, който условно нарича Интервю за родителска привързаност. Въпросите не изглеждат страшни или трудни за отговаряне, обаче под повърхността, мисълта и чувството, вложени в тяхното отговаряне, помагат на учените почти безпогрешно да определят доколко всеки отделен родител обича детето си и манифестира ли се тази любов по градивен за това дете начин. Влиянието на ангажираните бащи върху личността на едно малко дете също може да бъде измерено спрямо отговорите във въпросника по-долу.

Принципно интервюто се провежда и след това анализира от специалисти психолози, но това не означава, че не можете да опитате да отговорите на въпросите сами за себе си и да помислите над положителните аспекти на представянето си като родители и над това, над което все още трябва да поработите:

1. Бихте ли разказали/споделили какви са били вашите мисли и чувства, докато сте очаквали раждането на детето си?

2. Обсъждали ли сте с родителите и/или приятелите си подготовката за раждането на детето ви?

3. Каква беше тяхната реакция?

4. Бихте ли описали откровено вашите мисли и чувства по времето, когато детето се роди?

5. Спомняте ли си що за човек беше детето през първите си месеци, как го виждахте?

6. Мислили ли сте някога за това какво дете ще бъде то по-нататък – като 2-годишно дете или дете в предучилищна възраст?

7. Нека поговорим за настоящето. Ако трябва да изберете пет прилагателни, с които да опишете детето си, кои биха били те?

8. Защо ви дойде наум всяко от тях?

9. Какви приятни и забавни дейности обичате да правите заедно?

10. Може ли да разкажете за някой от моментите, когато сте се чувствали наистина близки с детето си?

11. Бихте ли разказали за някои от нещата във връзката ви с детето, които намирате за по-трудни, тоест пеоблеми, които ви карат да се чувствате малко тревожни, ядосани или разочаровани?

Бихте ли описали няколко ситуации, когато:

12. … детето е тъжно/разстроено за нещо;

13. … уплашено от някого/нещо;

14. …наранено или изпитващо болка;

15. … ядосано на някого/нещо?

16. Може ли да разкажете за ситуация, в която изразява привързаността си към вас?

17. Бихте ли описали ситуация, в която е показателно как детето демонстрира гордостта си?

18. Как реагира детето, когато сте тъжни, защото то ви е натъжило?

19. Как реагира, когато сте тъжни по друга причина?

20. Каква е реакцията му, когато вие сте ядосани, защото то ви е ядосало?

21. Ами когато сте ядосани по друга причина?

22. Бихте ли дали примери за моменти, когато детето се държи прилично, и такива, в които се държи лошо?

23. Как постъпвате, когато детето отказва да направи нещо или настоява да го направите вие, но сте сигурни, че то може да го направи само?

24. Бихте ли описали какъв е ритуалът му преди лягане?

25. Какво се случва, когато се буди през нощта?

26. Коя е най-дългата раздяла, която сте имали един от друг?

27. Какво си мислите и как се чувствате, когато сте далеч от детето за уикенд или повече? А ако е само за денонощие?

28. Как реагира детето, когато ви вижда да тръгвате?

29. Как мислите, че се чувства във ваше отсъствие?

30. Как реагира, когато се върнете след раздяла, продължила най-малко ден?

31. Какви са приликите и разликите между вашето общуване с детето и комуникацията на другия родител с детето?

32. Когато мислите за собствената си майка, по какъв начин връзката ви с нея се различава от връзката на детето ви с вас?

33. Колко близки бяхте с майка си?

34. (Очаква се, че до този момент родителят, който отговаря на въпросника, следва да е споменал баща си спонтанно. Ако не го е направил, следва да бъде попитан горните два въпроса и по отношение на баща си. Ако попълвате интервюто сами за себе си, следва да си отговорите, както и да се запитате каква е причината фигурата на баща ви да не ви е хрумналата до момента.)

35. По какъв начин са се променили отношенията ви с родителите ви сега, когато сте възрастен и самият вие сте родител?

36. По какъв начин виждате себе си в детето си?

37. По какъв начин се различавате един от друг?

38, Как си представяте детето си като тийнейджър и като възрастен човек?

39. Как мислите, че ще изглежда връзката ви, когато то е вече тийнейджър или възрастен?

Ключовият момент в интервюто е ориентиран около средата му, където въпросите се фокусират върху текущата връзка родител-дете чрез предизвикателството родителите да си припомнят емоциите на децата си или собствените си емоции. Това е от решаващо значение за определяне на привързаността между деца и родители, тъй като проучванията показват, че ако имате ясна представа какво чувства детето ви, това обикновено е знак за силна връзка. Така че, ако искате да знаете дали сте емоционално ангажиран баща (или изобщо родител), това е най-доброто място да започнете.

Помислете, лесно ли ви беше да опишете чувствата на вашето дете и това какво го прави уникално? Емоционално ангажираните родители отговарят на тези въпроси уверено и подробно, без да срещат особени затруднения. Но пък е трудно да се оцените сам – когато се провеждат от квалифициран персонал, интервютата се анализират изцяло обективно, от хора, които нямат емоционална връзка с вас или с детето ви. Вие, от друга страна, никога не бихте могли да дадете на самия себе си напълно непредубедена оценка. Няма да си отговорите еднозначно дали сте „добър“ или „лош“ родител, обаче можете да се ориентирате за някои насоки какво ви се получава и какво ви куца. И да установите потенциалните слабости в отношенията ви с вашето дете навреме, преди да е станало непоправимо късно.

И спокойно! Ако всъщност сте нямали представа как да отговорите на повечето от горните въпроси и беглата ви самооценка ви навежда на мисълта, че сте много далече от желаната емоционална ангажираност, все още има надежда. Дори и в самия факт, че си задавате подобни въпроси.

Ако живеете далеч от децата си, поддържането на редовен контакт може да е предизвикателство, но можете да създадете билзки отношения с тях, макар и нетрадиционни. Писането на писма, размяната на съобщения и шеги, телефонните обаждания, срещите в Zoom, дори и да не сте във физическа близост, дават ясен сигнал, че родителят го е грижа и иска да участва в живота на детето си дотолкова, доколкото времето и пространството позволяват.

Що се отнася до бащите, които са наоколо физически, но просто не чувстват емоционална близост, те трябва да помислят за някакви промени в поведението и отношението си – простото живеене в един и същи дом не е достатчно, че да се нарече един баща присъстващ. Не е определящо и количеството взаимодействие с детето, а най-вече качеството на прекараното съвместно време. 

Това означава да се появявате на спортни тренировки, изложби, концерти, репетиции (или с каквото се занимава детето, което вие, надяваме се, знаете най-добре), да помагате с домашните и да проявявате истински внимание към хобитата и интересите на детето си – с топлина и любов, разбира се. Да се самооцените чрез въпросник за родителство е чудесна идея, но, след като го направите, вече е време да седнете на пода с детето и да бъдете истински ангажирани и присъстващи, като просто поиграете заедно.

Вижте още: 

Тест: Карат ли децата ви наистина пълноценно детство?