Чело бебе, чело бебе, чело бебе книжки

| от Владимир Вълков |


Еми да – колкото може котето да чете книжки, толкова и бебето. Но на бебето поне има смисъл да му се чете. Да, наистина! И никога не е прекалено рано да започнем да четем книжки на детето си. Това твърдение може и да учуди някои от вас, други ще поспорят, а едва ли са твърде много тези, които редовно четат на най-малките. Много родители започват да им четат, когато децата станат на 3-4 годинки. Което си е направо късно. За други неща пък като цяло се избързва – особено с по-мъчителните за децата занимания – на все по-ранна възраст им се преподава все по-обемен материал в училище, поставят им се оценки, водят се на допълнителни уроци…

По-долу ще срещнете добри причини да започнете да четете на мъничето си от съвсем ранна негова възраст, без необходимост от изчакване.

Бързам обаче да уточня – под детски книжки нямам предвид онези книги за бебета, които са по-скоро играчки – непромокаема книжка за ваната, книжка, която издава звуци и подобните им. А съвсем типичните детски книжки – с илюстрации и текст.

Някои от вас, сигурен съм, са говорили и пеели на бебчето си, още докато е било в корема.

И майките, и татковците го правят с любов. Гласовете им стигат до бебенцето, а то умее да запамети звученето им, пък после – вече на белия свят – да ги разпознава много по-лесно. Защо тогава да не му четем от съвсем мъничко? Да чува гласа ни също и четейки му от книжка, докато заспива сладко в кошарката си или просто докато е гушнато.

Но как така – дали, като е толкова малко, детето изобщо ще разбира нещо от четенето? Не това е най-важното.

Първо – времето, изкарано заедно с книжка, дете и родител заедно, е приятно, качествено и ценно.

Това са сред най-милите и съкровени спомени от детството – гушнати с мама или тате, да се чете книжка. Да, като дете на 4-5, но едва ли човек би помнил такива моменти от когато е бил още бебе. По-важното е, ако ги е изпитал като бебенце, още тогава. А ако не – това за детето ще е пропусната възможността да е изкарвало още един вид сладко, качествено време заедно с мама и тате.

Второ – четенето и „опознаването“ на книжките дори в най-ранна възраст помага за скъсяване на дистанцията между детето и книгата.

Постоянното наличие на книги наоколо, редовното четене заедно с мама или тате, достъпността им през цялото време – всичко това ще превърнат книгата и четенето в нещо нормално, обичайно. Дори ако бебчето гризе и дъвче книгата – нека – това също е начин да я опознава (подходящите книжки за бебета по правило са във формат „бордбуук“ – т.е. с твърди корици и твърди страниците, което ги прави и по-издръжливи). Така, след време, когато порасне, за детето самостоятелното вече четене ще е доста по-естествено занимание, към което да подходи по собствено желание и с интерес (а не насила и по задължение).

Трето – когато мъничето започне да произнася думички, дори и по свой си начин, в този период то обича да разгръща отново и отново една и съща книжка, преди да подходи към следващата.

Ако ние, големите, рядко се връщаме към вече прочетена книга, още по-рядко – веднага, щом сме я приключили, да я препрочетем, то при малките деца е съвсем различно. Те се чувстват сигурни и уверени да повтарят едно и също в тази възраст. Могат да прелистват една и съща книжка много пъти, като отново и отново ни показват с пръстче кое е „бау“ и кое „льона“ (хамелеона) сред картинките. Една хубава детска книжка бива препрочитана безчет пъти, а ако е качествено производство, остава в библиотеката и за следващото дете. С „четенето“ ѝ, пак и пак, и най-малките деца придобиват допълнителна увереност.

Четвърто – така детето има досег с изкуството още от най-ранна възраст.

Подбирайте книги, които сами по себе си са достатъчно красиви, качествени (не само като материал), с артистични илюстрации. Не се доверявайте, ако някой ви казва, че бебето е твърде малко и няма значение каква е книжката и че няма смисъл да е артистична – напротив. Дори за най-малките деца произведенията на изкуството не бива да са „странни“ и „далечни“. А да свикват с тях.

Вижте още:

Идеи за спешен подарък в най-най-последния момент: „Къде ми са детските книжки?“