Публикуваме този разказ по случай седмицата на бащата, която се отбелязва през всяка втора седмица на ноември. Предупреждение: текстът страда от остра липса на цензура и идва директно от сърцето на автора, без ограничения и корекции. Съществува риск от сълзи за по-емоционалните читатели. А за онези, които ще се вдъхновят – чакаме разказите за вашите бащи на office@chronicle.bg
Благодаря ти, татко! Благодаря ти, че като малка ме носеше на конче, въпреки че ме беше страх от високо и често се хващах неумело и силно за челото ти. Благодаря ти за всичките пъти, в които те видях да целуваш нежно мама или как се държите за ръце вечер докато гледате телевизия. Благодаря ти, че толкова се притесни като се прибрах вкъщи с разбито коляно и ме закара за отрицателно време до болницата.
Благодаря ти, че не позволи на лекарите да ме зашият заради моите молби, въпреки че знаеше, че ще ми остане белег. Благодаря ти, че всеки път идваше с мен на зъболекар и успя да пребориш страха ми от стоматологичния стол с обяснението, че „кариесчето е по-малко от дупето на мишката“. Благодаря ти, че ни позволи да задържим котката вкъщи, въпреки че първоначално беше против.
Благодаря ти, че когато същата котка умря, ни заведе да я погребем и че за първи път те видях да проливаш сълзи. Благодаря ти, че ме научи как да се държа с кучета познати и непознати и сега спокойно мога да гледам такова. Благодаря ти, че се качваше с мен в асансьори, когато бях малка и вярвах, че в тях живее бага Яга. Благодаря ти, че ме подкрепи, когато ти представих първото си гадже, въпреки че не го хареса особено.
Благодаря ти два пъти повече, че след като той разби сърцето ми, ти беше до мен и ме подкрепи отново. Благодаря ти, че като бях малка ме заведе на работа, за да се запозная с колегите ти, където за първи път играх на компютърна игра. Благодаря ти, че дойде с мен и ми помогна да се настаня в първи курс успешно.
Благодаря ти, че въпреки когато се държа невъзпитано и лошо ми прощаваш. Благодаря ти, че ме надъха да взема шофьорската си книжка от първия път. Благодаря ти, че се гордееш с мен. Благодаря ти, че помагаш на Баба. Благодаря ти, че харесваш мъжа до мен и пазиш поведение около него. Благодаря ти за обичта към племенниците ми и за обичта към бъдещите ми деца.
Благодаря ти, че ме научи да карам колело. Благодаря ти, че ме научи да пиша красиво (е, поне като се старая). Благодаря ти, че издържа стоически (без да заспиш от скука) театралната пиеса, на която те заведох злополучно последния път. Благодаря ти, че ме научи как да си чистя работния плот след готвене. Благодаря ти, че ме научи да си оправям леглото всяка сутрин. Благодаря ти, че ме научи да уважавам по-възрастните. Благодаря ти, че ме научи да се боря и да не приемам „не“ за отговор.
Благодаря ти!
