Татковците, които участваме активно в отглеждането на децата си, можем много неща. Вършим не само онези работи, които си умеем като мъже и бащи, но и доста други, които уж ги могат само майките. Да, да, така си е. Освен обичайните типично бащински косене на трева, шофиране, ремонтиране, спортуване и лигавене с децата, например можем и нямаме против да чистим, перем, простираме, подреждаме, готвим, пазаруваме, сменяме памперси, къпем деца, играем с тях, дори сплитаме плитки на дъщерите си. Е, вярно, че понякога, като пускаме пералнята, се случва да съсипем някоя детска дрешка, но акцентът е, че не ни пречи да го правим, окей сме си. Защото има и разни дейности, свързани с грижите за децата, които просто ни е досадно да вършим и ако може, не бихме искали да ги поемаме.
Ето пет от тях:
1) Да гладим бебешките дрешки
Сега. Гладенето не е нещо, с което повече от двама-трима мъже в страната ни могат да се гордеят. Но много от нас успяват да си изгладят ризата така, че горе-долу да стои добре. Обаче гладенето на миниатюрните детски дрешки е напълно друга гадост. Нали знаете колко са малки дрешките за най-малките. Говоря за онези дрешки за бебета, които приличат на тези на големите, но са съвсем малки и от там идват всички проблеми. Защо изобщо има такива дрехи, какво пречи бебешките да са просто чувалчета с дупки за крайниците и главата?
2) Закопчаване на дребнички копченца
Добре, преглъщаме предното – мънички ръкавчета, мини-мини крачолчета – окей. Обаче гледайте сега – защо, защо трябва копченцата на бебешките дрешки да са толкова съвсем дребнички. И естествено илиците за тях да са така ужасно миниатюрни. Знаете ли какво мъчение е за мъж с нормално пръсти да закопчае тези невъзможно дребни дребности. Особено „любимо“ ми е онова безсмислено единично копченце до врата (окей, нека да може да минава главата по-лесно през дрехата, но защо е нужно после да се закопчава?!). Защо вместо копчета не са тик-так или както там му се вика, или пък с велкро или просто едни нормално едри копчета?! Само за да са сладички ли са такива?! Изхабените ми нерви по закопчаване и откопчаване през тия години можеха да се използват в нещо по-полезно, драги производители и регулаторни органи на бебешки дрешки!
3) Да слушаме за гримове и лакове
Майките ни го спестяват, благодарим! Но дъщерите в пуберска възраст – не. И ни разказват ли, разказват с подробности за гримове и гримчета, за червила, лакове и тем подобни изключително момичешки неща… Е, да, слушаме ги, защото в един определен период от тази възраст не са толкова много темите, по които дъщерите с такава готовност споделят с бащите си. Но ако може – нека да си говорим само за плитки и обувки, а, дъщери-пубертетки?
4) Да чакаме в магазина за детски дрехи
Когато още не бяхме родители, бъдещите майки на децата ни се случваше да ни карат да висим в магазините и да ги чакаме да избират, преглеждат, пробват и каквото там още им отнема толкова удивително много време. Дори да даваме мнения, за които трябва да сме много внимателни. Е, сега същото е заменено с висене в магазините, докато майките избират дрешки за децата. И моля, не ни се сърдете, ама наистина ви имаме пълно доверие на вкуса, преценката и донякъде и на финансовата отговорност при пазаруването, така че – хайде без нас!
5) Да отговаряме за дрешките на децата
Малко по-ужасно от предното. Защото, вижте, майки, прането е окей. Но изобщо знанието, логистиката кой колко чорапи и гащи има, кои са му вече омалели и колко трябва да се купят, какъв размер за кое дете от всеки вид обувка, потник или клин. Бррр… можем да изпаднем в ступор и просто да се клатушкаме лекичко напред-назад, в поза с прегърнати колене на пода. Оставете ни да се справяме с други ангажименти, моля!
Още отВладимир Вълков:
„Кажи ми, ако ти пука: кога спокойно ще ми е на мене тука?“
6 неща, в които бащите сме по-добри от майките
Майки, какво ще подарите на мъжа си в Деня на бащата?
Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…
Защо се дразня на стереотипа за безгрижния баща
Защо така, бе, деца?! Как го постигате?!?
