Едно дете попитало майка си защо синята слива е червена, а тя отговорила - защото е зелена...
Нещо такова се случва и с човешката "емоционална зрялост" - не е много ясно е кога сме достатъчно зрели, нито дали изобщо ще узреем, ще сменим цвета си и ще станем достатъчнo "готови".
Цветове и нюнси много, а кой е точният се разбира впоследствие.
Според специалистите, за да бъдем емоционално зрели, трябва да разбираме, управляваме и изразяваме емоциите си по здравословен начин, без зависимост от възрастта или социалната среда.
Това е доста общо определение, до което повечето хора изобщо не стигат - защото има такива личности, които изобщо не стигат до разбиране на емоциите си, но за сметка на това чудесно ги управляват, като не ги изразяват.
Има и такива, които остават трайно зависими от общественото мнение и социалната си среда, има и други, за които възрастта е фактор, който определя поведението и подобаващите изрази на емоция.
Оказва се, че повечето хора са емоционално незрели, или поне не в достатъчна степен, за да изграждат балнсирани, нетоксични връзки.
Според Линдзи Гибсън, доктор по психология и клиничен психолог, емоционално зрелият човек умее не просто да разпознава и регулира чувствата си, а и да уважава границите на другите, както и да изгражда стабилни връзки без да разрушава нито себе си, нито околните.
Ключът е в готовността да се учим от преживяванията си, да поемаме отговорност и да растем чрез взаимоотношенията си.
Емоционалната зрялост е процес, а не еднократен акт - тя се изгражда с времето, чрез саморефлексия, личен опит и готовност за промяна. истинската зрялост се познава по способността ни да създаваме емоционално безопасна среда за себе си и за хората около нас, смята тя.
В книгата си "Порасналите деца на емоционално незрели родители" (Изд. "Изток-Запад", 2020) тя описва деструктивната природа на емоционално незрялото родителство.
"Най-болезнените взаимодействия с емоционално незрели родители се случват, когато техните деца искат нещо от тях.
Независимо дали става дума за внимание, любов или комуникация, много пренебрегнати деца продължават да търсят някаква форма на положителна емоционална реакция от своите родители дори в зряла възраст", казва д-р Гибсън.
Най-тежкото последствие идва от липсата на адекватна връзка между вътрешните потребности на детето и съответния отклик от родителя.
Този разрив създава дълготрайни психологически модели - ниска самооценка, трудности в поставянето на граници и склонност към нездравословни връзки.
Основната роля на родителя е да бъде стабилен източник на сигурност - чрез емпатия, последователност, поемане на отговорност, уважение към чувствата и границите на другия, независимо от това, дали той е на 5, 15 или 35.
Да бъдем "емоционално зрели" не е абстрактна идея, а начин на поведение, който има значение не само за собствените ни връзки и нужди, а и за тези на децата ни.
От книгата ще разберете причината за трудните взаимоотношения с родителите си, може би тя ще помогне и да установите контрол над реакциите си спрямо тях и да знаете как да избягвате нови разочарования.
А може би ще разберете и нещо за себе си - дали вие самите не причинявате разочарования и травми.
