"Всички лъжат" е знаменит принцип на д-р Хаус, с помощта на който той поставя диагноза на всеки.
Хората лъжат за това какво са яли, какви лекарства са взели, с кого са спали, какво ги боли, какво искат, къде отиват... Правят го непрекъснато, с или без причина, всекидневно.
Оказва се, че лъжата не е нещо, с което се гордеем, но и не е толкова рядка, колкото ни се иска да вярваме.
Според Хаус, не лъжеш, защото си лош човек - а защото си човек.
Такава е човешката природа. Лъжата не е изключение - тя е правило. Не е морална слабост, а механизъм за оцеляване.
Не е предателство, а инстинкт. Едно от най-силните послания на сериала е, че хората лъжат не защото са лоши, а защото са уязвими.
Защо всъщност лъжем?
Данните от изследванията на Белла ДеПауло - едно от водещите имена в психологията на лъжата, показват, че средно хората лъжат по два пъти на ден. Всеки ден.
Най-често (77%) хората лъжат, когато контактуват с непознати, 46% лъжат майките си, а 48% - познатите. В контактите с добрите приятели лъжем най-малко - 28%. 34% лъжат романтичните си партньори.
Според известния психолог Пол Екман, специалист в областта на лъжата и невербалната комуникация, хората лъжат по шест основни причини:
Избягване на наказание
Срам или загуба на репутация
Получаване на лична изгода
Защита на друг човек
Създаване на по-добра представа за себе си
Поддържане на социален ред и добра комуникация
Според проучване на Робърт Фелдман от Масачузетския университет, 60% от хората лъжат поне веднъж по време на 10-минутен разговор. И повечето дори не си дават сметка, че го правят.
Често лъжата е просто автоматичен отговор, провокиран от стрес, очаквания или социален натиск.
Макар да варират според контекста, културната среда и личността, изследвания сочат, че най-честите лъжи са:
"Добре съм" - което цели прикриване на емоции;
"Извинявай, не получих съобщението ти" - за избягване на отговорност;
"Бях заседнал в трафика" - за закъснение;
"Това не беше скъпо" - за прикриване на разход;
"Изглеждаш чудесно!" - когато просто не искаш да си груб;
"Не съм го направил/казал" - за избягване на вина;
"Не беше нарочно" - когато със сигурност е било;
"Не съм ядосан" - малко преди да избухнеш...
Малките социални лъжи улесняват комуникацията - те се възприемат като форма на вежливост.
Иначе казано, всички "Хубава си!", "Добре ти стои", "Обичам те" и "Нямам тайни от теб" в повечето случаи са плод на опитите на другия да ни предпази.
Някои психолози смятат този тип лъжи дари за полезни, защото често те са нещо като "смазка" в междуличностната комуникация.
По- сиозните лъжи изискват и повече усилия от страна на лъжещия - понякога само думите не стигат, за да бъдем убедителни.
Не просто изричаме неистина, а влизаме в роля, която я поддържа. Това обаче не винаги е лошо.
Замислете се, че в основата на лъжата е страхът - от отхвърляне, изоставяне, нараняване, наказание, загуба на доверие... Колкото повече вярваме в себе си, толкова по-малко лъжем, показват изследванията.
А вие колко пъти излъгахте днес?
