Как ми предложиха брак – 10 истински истории

| от MamaMia |

Случва се неусетно. Лятна вечер, алкохол, среща, разговор, целувки, секс, може и в обърнат ред. В един момент сте гаджета. Ходите на кино, на театър, ако се разбирате – заживявате заедно, започвате да ползвате една тоалетна, една пералня, да слагате дрехите си в един и същ гардероб.

И някак под сурдинка, като кърлеж в женската душа се вкопчва очакването за предложение за брак. Не искате да става така, не искате да сте от „тези“ жени, повтаряте си мантрата, че любовта си е любов, а бракът е просто сделка, обаче не се получава.

Започвате тайно да подпъхвате под възглавницата на мъжа ви списание „Булка“ (деликатно, разбира се), да въздишате шумно, когато минавате заедно покрай меката на булчинските рокли – Асеновград, и да въртите очи, когато за пореден път приятели ви поканят на сватба.

И точно, когато сте загубили надежда, че и на вас ще ви се случи да обикаляте в търсене на булчинска рокля,  в която да изглеждате като бохо принцеса…то се случва.

Предложението за брак е леко като първия секс – по някакъв начин прекрасно, но и по някакъв начин ужасяващо. Със сигурност обаче, е запомнящо се.

Събрахме 10 предложения за брак на познати и приятелки, които намираме за супер чаровни, и ви предлагаме да ги прочетете, заедно с предложението на „Пещерска отлежала“ ракия, които провеждат една жестока кампания за подпомагане на младите (или пък старите) двойки по пътя към брачния съюз.

Повече за кампанията, с която може да спечелите 5000лв., пълни чаши за всички гости и безплатно фото и видео заснемане за сватбата, която желаете, може да прочете тук.

А сега прочетете кратките разкази на нашите момичета за това как са получили предложения за брак и хапете пръстите си, за да не се спукате от яд.

Калина: „Беше през ноември, нищо и никаква глупава есенна вечер. Бях при нашите и нещо бях кисела, когато баща ми започна да ме юрка да се прибирам по-бързо. Нищо не заподозрях, докато не влязох вкъщи на изгасени лампи – Жоро никога не стои на тъмно, беше странно. В този момент отнякъде започна да звучи Менделсон, леко като в хорър, и той се появи облечен в костюм с пръстен в ръка. Рухна на колене, а аз започнах да се смея хистерично. Беше доста притеснително, но сега като се замисля… по някакъв начин велико“.

Рая: „Ох, хора…бяхме на морето миналата година, в Созопол, и отиваме на Скалите нещо да пием бира. Всичко уж беше нормално, като изключим това, че Ради беше супер притеснен и не можех да разбера какво му става. В един момент започна да се щура по скалите като луд, да се приближава до ръба и аз чак се уплаших. Нещо взе да кляка там, изкарах си акъла, че ще падне във водата…и като се приближих да му се скарам, видях, че държи кутийка с пръстен. Първата ми реакция беше да го ударя леко по главата, почувствах се много тъпо. Малко след това вече пиехме розе в „При художниците“, където беше направил резервация и всичко беше вълшебно“

Меги: „Предложението, което получих беше невероятно. Бяхме на вилата лятото и една сутрин се събудих и, както обикновено, отидох на балкона да се протегна и да видя гледката. В момента, в който погледнах надолу към двора, с огромни букви от наредени речни камъни пишеше „Меги, ще се омъжиш ли за мен?“. Толкова се зарадах, че започнах да подписквам като в американски филм. Сигурно съм изглеждала тъпо, но не ме интересуваше – бях ужасно щастлива“.

Мария: „Прибирах се една вечер у дома след работа и на прага ме чакаше кучето ни. Докато ми се радваше, забелязах, че на врата му има вързано нещо – кутийка за бижута. Докато осъзная какво се случва, Антон беше на колене и ме питаше дали ще се омъжа за него. Толкова се смутих, че се заврях в тоалетната и прекарах там поне 15 минути. След това излязох, все още със сърцебиене, и казах „ДА“.

Галя: „С приятеля ми бяхме на екскурзия в Барселона. Качихме се на върха на Саграда Фамилия, а Тодор непрекъснато се мотаеше и не искаше да слизаме. От асансьора нон стоп излизаха нови и нови хора, аз вече бях гладна и исках да ходим да обядваме, но той продължаваше да се мотае, обяснявайки, че му било адски интересно. За един кратък момент около нас нямаше хора и той ми даде пръстена и ме пита дали ще се омъжа за него. Първата ми реакция беше да се засмея. После осъзнах колко е неловко това, прегърнах го и му казах „Защо не?“.

Дани: „Бяхме на море в Гърция с детето и изобщо не подозирах, че в главата на мъжа ми се въртят такива неща. Винаги съм искала да се оженим и сме го обсъждали, но все не идваше момента – първо нямахме пари, след това забременях, после се занимавахме с детето, някак не стигахме дотам. В един момент, в къмпинга на Порто Елеа, докато ядяхме скариди и слушахме гръцка музика, с десерта дойде и предложението. И пръстенът с диамант, който нося и до днес. Зарадвах се, но най-щастлива беше дъщеря ни, защото много искаше да бъде шаферка. Е, отдаде й се този шанс“.

Виктория: „Знаех, че Марин ще ми предложи скоро, защото от две години непрекъснато му мрънках, че искам сватба и на човека просто взе да му писва. Но не знаех, че ще го направи по толкова готин начин. Отидохме до Рила през уикенда и докато се изкачвахме към Бъбрека, над нас мина самолет, който развяваше знаме, на което пишеше „Искаш ли да се омъжиш за мен, Вики?“. Милият се беше притеснявал ужасно заради времето, защото ако имаше повече облаци, наетият самолет можеше да не излети.“

Роси: „Ооо, никога няма да забравя как ми предложи Пламен. Бях в офиса и си работех, когато изведнъж колегите ми започнаха да се вълнуват нещо. Една колежка дойде и ми каза, че за мен са дошли от „Море от любов“. Щях да припадна. Слава Богу, когато излязох на вратата на офиса, не ме чакаше Наталия Симеонова, а Пламен, който държеше огромен букет бели калии. Падна на колене и ме пита дали ще му стана съпруга. Пред целия офис, щях да го убия. Като ми мина яда, казах „ДА“.

Христина: „Бяхме на сватба на моя много близка приятелка. През цялото време бях в малко лошо настроение, защото очаквах тя да ме покани за кума, а тя избра друго момиче, та бях шаферка, заедно с още четири мацки. Когато дойде време да се хвърля букета, вече бях пийнала и скромно се оттеглих към задните редици на неомъжените. Зари, приятелката, която се женеше, се засили да метне букета, след което изведнъж спря, дойде към мен, а аз усетих как цялата ми кръв отива в петите, студена като диня от фризер. Връчи букета на мен и в този момент Филип се появи, клекна и ми подаде пръстен. Всичките 150 гости на сватбата започнаха да ръкопляскат и да дюдюкат. Чувствах се неудобно, но бях и много щастлива“.

София: „Никога не съм мислела, че Сашо е романтик, но явно се бях объркала. Бяхме гаджета от 4 години, когато една лятна вечер излязохме да се разходим в Южния парк. Дъвчех варена царевица и нямах представа, че малко преди кучешката поляна, ни причаква оркестър от петима души с цигулки, които започнаха да свирят Менделсон, когато ни видяха. Започнах да се подхилквам, защото реших, че на някой са му скроили много лош номер, но в следващия момент от храстите изскочиха приятелките ми, които започнаха да разхвърлят цветя около нас. Докато се осъзная какво става, Сашо ме прегърна и ми подаде кутийка от синьо кадифе, в която имаше годежен пръстен. Цигулките, парка, цветята…сещам се за този момент, когато остави мръсните си чорапи на дивана и ме залива пристъп на обич.“

 
 


Повече информация Виж всички