Асоциацията, която изниква в съзнанието ни, когато чуем думите „бактерии“ и „вируси“, обикновено не е положителна. Голяма част от хората обаче не правят разлика между двете думи и техните значения. Разликата между бактерия и вирус е голяма.
Вирусите са патогени, които инфектират клетки в живите организми и не могат да се възпроизвеждат сами. Бактериите, от друга страна, са едноклетъчни живи организми и някои от тях са издръжливи дори при екстремни условия. Важната разлика между тях е, че бактериите се делят на добри и лоши (добрите „обитават“ нашето тяло и помагат на имунната ни система и доброто ни здраве), а почти всички вируси са опасни за човека и неговото здраве.
Освен това, между лекуването на вирусни и бактериални инфекции има съществена разлика. Докато при вирусите, основно се залага на симптоматично лечение, при бактериалните инфекции обикновено се назначава прием на антибиотик, който от своя страна, както полезен, може да бъде и неблагоприятен за нашия организъм.
Какви са другите разлики между бактериите и вирусите, кои са добрите и лошите бактерии, как да се отнасяме към тях и как да изберем пробиотик при назначена антибиотична терапия, отговаря проф. д-р Боряна Слънчева, неонатолог-педиатър, началник на клиниката по неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“ – Медицински университет София.
Каква е основната разлика между вирус и бактерия и как да ги различим?
Общото между всички живи организми, това е клетката. Вирусите се изключват – те не притежават клетки и се разглеждат като нещо, което се намира на границата между живата и неживата материя. Вирусите са с много по-малки размери от тези на бактериите и на нашите клетки. Те са толкова малки, че голям брой от тях може да се побере вътре в тези клетки, а някои вируси дори нападат бактериите, инжектират генетичния си материал в тях и ги убиват.
За разлика от всички останали живи същества, включително и бактериите – вирусите не могат да се размножават самостоятелно, не се хранят, не отделят отпадни продукти, не дишат, не могат да генерират или запазват енергия. Всички тези дейности са функции на живота и заради това вирусите са на границата между живото и неживото.
За да се размножават, вирусите задължително трябва да нападнат клетка, да вкарат генетичния си материал в нея (а той може да бъде както ДНК, така и РНК) и да я подчинят, като я превърнат във фабрика за производство на нови вируси от същия вид.
Те нямат собствени органели, нямат апарат, чрез който да си произведат необходимите части – всичко това се извършва от клетката, която скоро след заразяването си вече е произвела толкова вируси (или вирусни частици), че се разрушава и ги освобождава около себе си. Тогава те нападат нови клетки и заразата се разпространява в организма. Тази разлика определя и начина на лечението. С приложението на антибиотик целта е унищожаване на бактериалната клетка, докато при вирусните инфекции не може да се постигне този ефект, защото те нямат клетки.
Как се лекува заболяване, причинено от бактерии, и каква е разликата с лечението на вирусни инфекции?
За заболявания с доказана бактериална инфекция се предписва антибиотик спрямо чувствителност по антибиограма. В зависимост от вида на инфекцията, антибиотиците се предписват за минимум 5 дни, 7, 10 дни, а в някои случаи 15 дни и повече. Продължителното антибиотично лечение значително променя нормалната чревна флора.
Кои са добрите бактерии и защо те са различни от лошите и полезни за нас?
Много бактериални микроорганизми населяват човешкото тяло и се делят на полезни и вредни. Най-голям брой полезни бактерии населяват червата и се наричат микробиом или микробиота. Една трета от чревната микробиота се среща при повечето хора, докато 2/3 са специфични за всеки човек – микробиотата в нашите черва е като уникален документ за самоличност.
Основните добри бактерии са бифидобактерии и лактобацили. Добрите бактерии подпомагат храносмилането като допринасят за по-доброто усвояване на хранителните субстанции, имат отношение към активирането и производствата на витамини от група В и К. Добрите бактерии подобряват здравето чрез влияние върху имунната система. Те могат да засилят функцията на мукозната бариера чрез стимулиране на производството на лигавични антитела и намаляване на преминаването на антигени през мукозата. Това намалява чревната пропускливост.
Добрите бактерии повишават производството на нискомолекулни антибактериални вещества, произвеждани от епителни клетки и производство на късоверижни мастни киселини – основният източник на енергия за клетките на дебелото черво. Това поддържа здрава лигавицата на дебелото черво. Правилното съотношение на добрите бактерии предпазва от патогенни, играят роля в профилактиката на алергични заболявания – атопичен дерматит, астма.
Възможно ли е да избегнем антибиотичното лечение при бактериална инфекция?
За съжаление в повечето случаи при бактериална инфекция включването на антибиотик в терапевтичния план е задължителен.
Какви са последствията за организма от прием на антибиотик?
Основният риск е дисбиозата или нарушения на състава на микробните общности. Под въздействие на антибиотика, освен бактериалния причинител на инфекцията се унищожава и нормалната чревна флора или добрите бактерии. При продължителен антибиотичен прием се стига до антибиотик-свързана диария. Проявите на дисбиоза могат да се представят и като промяна в тоалетните навици (запек или диария), прекомерна флатуленция/метеоризъм, подуване на корема, болка/дискомфорт в корема, непоносимост към лактоза, развитие на Синдром на раздразненото дебело черво (СРДЧ).
Какво можем да направим, за да гарантираме, че ще съхраним организма си по време на антибиотично лечение?
При антибиотично лечение и особено при по-продължително, е уместно включването на пробиотик. Добре е да се направи правилният избор. Пробиотикът трябва да се приема 2-4 часа преди антибиотичния прием или 2-4 часа след него. По този начин ефектът от пробиотика ще бъде много добър. За да се постигне оптимален ефект от пробиотика и да може да се възстанови чревната флора, приемът трябва да продължи поне 15 дни след края на приема на антибиотик.
Кои са характеристиките, които един пробиотик трябва да притежава, за да бъде подходящ за съпътстваща терапия по време на антибиотично лечение? Как да изберем правилния продукт?
Пробиотикът задължително трябва да отговаря на определени изисквания. Той трябва да осигурява:
Препоръчвате ли определен пробиотик във Вашата практика и ако да, кой и защо точно него?
Да, препоръчвам. В зависимост от нуждите и целта изборът на пробиотик е различен. Един е изборът на пробиотик при деца с колики, при недоносени деца, при деца със запек. При лечение на бактериална инфекция правя, разбира се, друг избор.
При продължителна антибиотична терапия препоръчвам пробиотик за деца, насочен точно за профилактиката на антибиотик-свързана диария. Трябва да отговаря на определени условия – висок брой полезни бактерии, събрани в една доза, т.е. еднократен прием за 24 ч. Този пробиотик е СИНКВАНОН КИДС. В него има голямо щамово разнообразие от добри бактерии, които са специално съобразени с нуждите на детето, което е на антибиотично лечение. Едни от щамовете са Lactobacillus rhamnosus GG, Saccharomyces boulardii – най-добре проучваните в световен мащаб. Saccharomyces boulardii е пробиотична дрожда, напълно устойчива на антибиотици, и това я прави много ефективна на нивото на стомашно-чревния тракт.
Това е и пробиотикът, който се препоръчва при деца с венозно приложение на антибиотици.
