La La Land
Да, La La Land е романтичен филм, да, той има Оскари, да, чудесен е за гледане и преживяване и да, музиката на Джъстин Хъруиц заслужава да бъде слушана отново и отново след финалните надписи. Много се изговори за La La Land и как този филм не заслужава наградите си. Позволете да не се съглася. La La Land е магично романтичен с леко тъжен финал и всеки, който е имал мечти големи, колкото самия живот и все още иска да ги случи, ще бъде впечатлен от него. Любовната история на Себастиан и Миа е преплетена с желание за бляскаво бъдеще отвъд пределите на ежедневието и бита. Част от мечтите им наистина се сбъдват, но както е казах Ерих Кестнер: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи“.
La La Land
Ема Стоун и Райън Гослин си партнират за трети път и имат чудесна спойка и химия, която си личи още в откриващата сцена, която пък е епична и музикална. Деймиън Шазел е майстор и снима като такъв. За музиката вече казахме. Така че, който не е гледал La La Land просто е изпуснал и има за какво да съжалява.
Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи
Базиран на романа на Мери Анн Шафър и Анн Бароуз този филм претърпя поредица от злополучия докато се случи. Адаптацията се забави, режисьорът се смени – в началото това беше проект на Кенет Брана – както и актьорският състав имаше промени. В крайна сметка Netflix поеха нещата в свои ръце и осъществиха проекта.
Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи
Филмът е налице от този пролет и може да бъде гледан в платформата. Действието се развива непосредствено след Втората световна война, а историята разказва за млада писателка, която открива малък британски остров и неговите жители, които за да се спасят от германските нашественици си основават клуб по четене и ядене на пай от картофени обелки. Не звучи като най-впечатляващото нещо, но истината е, че е. Романът е структуриран изцяло в писма между персонажът на Джулия Аштън, нейният издател и един от жителите на островът Доуси Адамс. На екран той изглежда малко по-различно, но е запазил приятната романтика, която историята носи. Лили Джеймс, Мишел Хусман и Матю Гуд допълват приятната картина на лекия британски хлад и заслужават вниманието ви. Книгата също в този ред на мисли, има я на български.
Сабрина
Годината е 1954-а, режисьорът е Били Уайлдър, пиесата е на Самюел Тейлър, а в ролите са Одри Хепбърн и Хъмфри Богарт. Тейлър пише пиеса, която се играе на голяма сцена, а след това е адаптирана за кино. Филмът печели един „Оскар“ и има още пет номинации. Общо взето 50-те и 60-те години са времето, в което романтичният жанр може да се похвали с чудесни заглавия, „Сабрина“ е едно от тях. Със сигурност сте гледали по-модерната версия с Харисън Форд, Грег Киниър и Джулия Ормънд, но ние препоръчваме оригинала. Не само, заради чудесната Одри Хепбърн и химията й с Хъмфри Богарт, който тогава е на 50 години, но и заради начина, по който романтичното кино се е правело тогава. „Сабрина“ разказва историята на едноименната героиня – дъщеря на шофьор в богато имение, която е влюбена в малкия и по-красив брат във фамилията Дейвид. За да я отърве от непреодолимото й желание да е винаги до него, без да бъде забелязвана, баща й я праща за две години във Франция. Когато Сабрина се прибира тя е различна и пораснала, а Дейвид вече я забелязва, докато не се намесва Лайнъс – по-големият му брат, който има за цел да махне Сабрина от живота им. На Сабрина принадлежи чудесната реплика: „Да, излекувах се от Дейвид. Сега трябва да преодолея лекарството“.
Добра година Най-добрите истории в Холивуд първо са били добри истории на хартия. Случаят и тук е същият. Питър Мейл – любител на виното и френската кухня, решава да опише собствената си история в роман. Романът става хит, а Ридли Скот купува правата, за да го филмира. Историята разказва за Макс – страшно успешен борсов агент, който трябва да си вземе седмица почивка, за да се занимае с наследство във Франция, което неочаквано получава – къщата и винарната на чичо си. Макс отива във френската провинция с една цел – да се отърве от мястото и лозето набързо, за да се прибере в широкия си, модерен апартамент. Но нещата, както се случва на кино често, се променят. Когато Макс отива там си спомня за детството си и се запознава с красивата и темпераментна Фани. Не, не се бъркайте. Това не е любовна история, това е история за вино, Франция, едни изпечени престъпници и много вкусни гурмета. Но да, има и любов. А Ръсел Кроу е човек, който винаги става за гледане, както и Марион Котиар.
(500) days of SummerТова не е любовна история, това е история за любовта. Така започва една от независимите романтични комедии на 2009 година, която разказва за зараждането, пика и краха на една двойка, побрани в 500 дни и в час и половина. Джоузеф Гордън-Левит и Зоуи Дешанел играят двойката, която показва, че когато нещо не е писано да стане, то няма да се случи, независимо от всичко. Трагична, комична и иронична, историята в този филм е за романтици, които понякога имат нужда от реалност.
Южнячки Филмът, адаптация по романа на Катрин Стокет Слугинята, излиза през 2011 година. Номиниран е за 4 награди Оскар, включително за най-добър филм, носи статуетка на Октавия Спенсър и поставя в центъра на Холивуд актриси като Джесика Частейн, Вайола Дейвис и Ема Стоун. Освен тези неопровержими факти за качество, филмът може да се похвали с прекрасен сюжет и теми като женската независимост, расизма и майчинството. Към всичко това се добавя невероятното чувство за хумор, което той носи и окъпаната в топли цветове картинка под режисурата на Тейт Тейлър, който е и автор на сценария. Ако сте пропуснали романа, разказан от три различни жени - две чернокожи прислужници и една млада и пламенна активистка за правата на хората - може спокойно да наваксате с прекрасната му екранизация. Вземете си кърпички и се пригответе за готино, емоционално кино.
Денят, който промени живота на Мис Петигрю Пекрасната Франсис Макдорманд, съпруга на Джоел Коен и носител на два Оскара, играе главната роля в този независим британско-американски филм, който много хора не са чували и са направили грешка. Тя е в ролята на мис Петигрю - спокойна, будна и умна гувернантка в Лондон, чийто ден започва с неприятната новина, че е освободена от работата си.
Денят, който промени живота на Мис ПетигрюВ желанието си бързо да намери нов работодател, мис Петигрю попада на игривата и луда американска лолитка и актриса Делисия Лафос - в ролята Ейми Адамс. Денят на тези две толкова различни жени, се превръща в приключение, изпълнено с бурлеска, женско бельо, бягство от магазин и холивудски блясък, полят обилно с шампанско. Филмът е от тези, които ще ви изненадат и развеселят много приятно. Задължително е да се гледа в приятна женска компания.
Освен, че романтичният жанр в киното е доста подценен и минава за лековат и глуповат, в последните години той някак страда и от липса на добри идеи. Историята винаги е една и съща – момче харесва момиче, има препятствия, накрая те все пак се женят – актьорите са хубавци, обстановката е някое красиво място.
Романтичния филм, насочен предимно към женската аудитория, е подиграван от киномани, а онези, които все пак го харесват някак се срамуват да си признаят това. Защо? Захаросаният свят на романтиката може да предложи великолепни заглавия още от края на миналия век чак до филми излезли онзи ден буквално, които заслужават внимание и дори могат да вземат и да ви харесат.
Да, те са наричани презрително „женски филми“, тоест лековати или с липса на дълбочина. Но това не винаги е така, моля ви! Тази селекция тук е насочена предимно към женската аудитория и разполага с класики и модерни филми, за които сваляме шапките долу.
