Започваме с чудесния Zootropolis. Лековат сюжет и чувство за хумор, но Дисни са майстори в това. Съвсем спокойно може да си причините историята на малко амбициозно зайче с големи мечти, заговор за отвличане на животни и един чаровен и нахакан лисок. Между заека и лисицата има флирт, който само по-големите ще видят, има смешки и препратки към различни филми и ситуации от живия живот, а за най-малките е всичко останало – включително и песента на Шакира.
Един от най-недетските анимационни филми за последните години. Носителят на „Оскар“ в категория за анимация миналата година, може да се похвали с изключителна оригиналност и докосване на най-различни носталгични нотки. „Отвътре навън“ е от анимациите, които трудно ще се схванат от най-малките, но по-големите деца ще харесат много. А най-големите просто ще се насладят на изключително оригинален сюжет.
Смятате ли, че е случайно, че третата част на анимационната поредица "Играта на играчките" беше номиниран и за „филм на годината“ през 2016? Не, не е. Оригинален, затрогващ и добре направен. Може и да не сте гледали първите части на франчайза, но тази е задължителна. Носталгията по добре забравеното старо и вълната от новото, която неизбежно идва, е основният мотив на лентата. Децата ще харесат всичко в нея, както и възрастните. Толкова е просто.
Един от анимационните филми на Пиксар, които останаха малко извън полезрението на голямото кино и широката аудитория. Но който го е гледал, не е съжалил за миг. Бъзик с жанра за супергероите и същевременно един от неговите добри примери, „Феноменалните“ е умело направен, забавен, с препратки и закачки, които по-големите ще схванат и същевременно е изключително забавление за децата, които винаги го гледат с отворена уста.
Малко хора знаят, че преди да бъде режисьор на игрално кино, Тим Бъртън всъщност е бил аниматор. Своята страст към доброто рисувано кино той не изоставя никога, а това е един от шедьоврите му. Направен през 1993-а \"Кошмарът преди Коледа\" и досега е един от най-добрите примери за готин Коледен и същевременно анти-коледен филм. Бъртън майсторски разказва историята на съществата от Хелоуин, които празнуват Коледа и го прави така че, хем да не обиди никого, хем да се посмее на разни традиции и отживелици. А куклите, които британското студио, с което работи и до днес, изработват за него, са майсторство на stop motion анимацията.
Един от майсторите на съвременното кино – Уес Андерсън, взима една от великолепните книги на Роалд Дал и произвежда това истинско бижу на анимацията. Сюжетите на Дал никога не са прекалено усложнени. Те винаги разказват готина, обикновена история с ясна поука. Андерсън взима това, наема британско студио за куклите на семейство Фокс, техните приятели и врагове, и типично за себе си – прави един от най-нестандартните анимационни филми за последните десет години. \"Фантастичният мистър Фокс\" се препоръчва с две ръце за малки, големи и всякакви любители на доброто кино.
В ранните си години студио „Дисни“ анимират предимно приказки и чужди истории и рядко правят написани специално за тях сюжети. Една от най-добрите им анимации за онези години е базиран на народна приказка за зъл император. Дисни разбира се правят своя версия на нещата, с много чувство за хумор и готина анимация. Надутият император Кузко не е един от най-популярните им персонажи, но със сигурност е онзи, в който ще се влюбите завинаги, когато изгледате \"Омагьосаният император\"
Японската анимационна дистопия "Метрополис" няма много общо с великолепния филм със същото име на Фриц Ланг от 1927-а. Но пък е един от прекрасните примери на източното анимационно кино. Историята на младо момче, неговият чичо – частен детектив, и свят, в който хората не трябва да изпитват емоции, е прекрасен за гледане във всякакви възрасти. Да, по-сложните теми и идеи няма да бъдат разбрани добре от най-малките, но пък големите ще им се насладят с кеф. За другите остава прекрасното майсторство на традициите в аниме киното и 2D анимацията.
Една от анимациите, които събира света на японското кино с британското е "Последният еднорог". Направен в аниме стил, филмът разказва историята на последния еднорог, който тръгва на пътешествие, за да разбере какво се е случило с нейния вид. Придружава я магьосник, който я превръща в момиче, за да я спаси от зъл крал. Тъжен и прекрасно нарисуван, този филм е магически за малките и доста по-дълбок за големите.
И за финал нещо от британския майстор на нестандартното фентъзи Нийл Геймън. Нека да уточним нещо важно – каквото и да ви казват, Геймън не пише за деца. Дори детските му книги не са за най-малките. Но за малко по-големите, той ще е като откритие. „Корелайн“ е великолепен пример за умението му да разказва страшни истории, да направи щастлив финал, без това да е дразнещо и да изплаши всяка аудитория. Един от добрите кино примери, където литературата среща най-доброто от анимацията.
Анимацията, като жанр в киното, отдавна премина от времето, в което се правеше само и единствено за детската аудитория. Което предполага леки сюжети, кратки диалози, карикатурни образи и сцени, равносилни на скечове.
Трябва да благодарим за това не само на Дисни и Пиксар, най-големите компании за анимационно кино в света в момента, но и на цялата индустрия от Англия до Япония, където традициите за правене на добро анимационно кино са поставени преди много години.
Всеки, който все още смята, че рисуваното кино се прави и е за деца, жестоко се е объркал или е тотално заблуден и не е гледал нито една прилична анимация от последното десетилетие. Което е жалко наистина. Анимационното кино може да предложи изключително добри истории и сюжети, които да се харесат, както на най-малките, така и на техните отегчени майки и татковци. Включително и на онези, които нямат деца и не се чувстват такива по никакъв начин.
Анимацията е висш пилотаж кино, което работи с различни правила от общодостъпното. Това, че се прави по-трудно дори не се коментира. Анимацията, подобно на част от жанровото кино, работи със собствени правила за истории и разказ, и различни светове, които трябва да покаже и оправдае пред зрителя. И винаги да е малко по-оригинална, за да може да се хареса на по-широк кръг от аудитория. Това е трудно, адски трудно.
Анимацията познава много примери, в които независимо от оригиналните персонажи, готината идея, магията между листа, хартия или компютъра в случая, и големия екран, спойката някак не се получава. Тя познава и примери, в които, колкото и създателите да се стараят рядко успяват да излязат от детското или пък да влязат в него. Има анимации направени така че да се харесат и разберат предимно от възрастните и такива, които да задоволят нуждите на техните деца.
Анимацията извървява дълъг път, за да стигне до направата на кино, което да е еднакво добро и адекватно, както за запалените киномани, така и за по-непретенциозния зрител и дори за нечие дете. Примерите не са купчини, но има ярки и изключително добри. Анимацията стигна до там, че дори имаше прецедент, в който анимационен филм беше номиниран в категорията „филм на годината“ от Академията, а не само в категория анимация. Става въпрос за „Играта на играчките 3“.
Жанрът на рисуваното кино трябва да извърви дълъг път, за да вземе първата си награда в категория „Филм на годината“, а не анимация, но е тръгнало натам.
Ние ви предлагаме десет примера на анимационно кино от последните години, което ще се хареса, както на големите, така и на малките. Най-важното е да не бъдете скептични.
