Почивка не е да не работиш, не е да гледаш телевизия, не е да си цъкаш на телефона. Не е дори да излизаш с приятели или да ходиш на море, планина, екскурзия. Може да бъде всяко от тези неща, но истинската почивка е, когато оставиш съзнанието си да се рее свободно и когато дадеш на тялото това, от което има нужда.
Понякога това може да значи да не станем с дни от леглото, а друг път – да не спираме да вървим с километри или всеки ден да сме във фитнеса. Може да означава да си изключим телефона за седмица, а може да е всеки ден да сме с някого. Наистина да сме там, 100 % в момента, в разговора, в ситуацията, а не да мислим за 10 неща, които са се случили, и за 15, които предстои да се случат.
Почивка е да си дадем възможност да се свържем със себе си.
Знам, че имам нужда от почивка поне от 3 месеца – физически, емоционално, всякак. Най-близките ми хора го забелязват поне от 2 месеца и постоянно им споделям как имам нужда и искам да си дам почивка. Преди 1 месец временно спрях всичките си работни проекти, именно с тази цел. Две седмици по-късно се разболях от COVID-19. Не мисля, че някой някога се е радвал толкова да е болен. Истината е, че ако не се бях разболяла, никога нямаше да си дам почивката, от която се нуждаех. Имах нужда светът да спре, нищо да не се случва и никого да не виждам.
Защо обаче чакаме да се разболеем и да нямаме сили да помръднем, за да се спрем? Защо не си даваме почивка?
Поставяме работата/приятелите/семейството над собственото си здраве.
Тялото винаги ни казва от какво има нужда. Въпросът е дали ние можем да го чуем. Дали сме готови да го чуем и дали искаме. Колко пъти сте ходили болни на работа? Колко пъти вечер сте си мечтали да си легнете и да се наспите, но е било по-важно да довършите 25-ия проект с краен срок от утре за вчера, да направите вечеря за семейството, която да нямате сили да опитате след това, да излезете с приятели, понеже не сте се виждали от отдавна забравен брой месеци? Колко дълго издържате така преди да се разболеете, докопате до някои уикенд извън града или просто проспите и двата почивни дни?
Аз се въртях в това колело като хамстер поне 6-7 години, преди да забележа повтарящия се модел. Почти всяка от тези години имаше по една седмица, в която не можех да стана от леглото без видима причина. Просто нямах сили. Никакви. До такава степен, че първия път, който съм изкарала COVID-19, дори не разбрах. Толкова приличаше на вече обичайните ми епизоди. Напоследък все по-известни като бърнаут. Бърнаут е състояние на емоционално, физическо и психическо изтощение, причинено от прекомерен и продължителен стрес.
Бърнаутът е най-често коментиран във връзка с работното изтощение, понеже хората често работят дълги часове, вечери и уикенди. Причините са него обаче са по-комплексни. Освен че в тези дълги часове често ни липсват сън и храна, комуникацията ни с околните става все по-непродуктивна и неефективна и често води до конфликти с близки и приятели. Получава се лавинен ефект, при които физическото изтощение от постоянното движение се комбинира с психическата умора от работата и емоционалното задъхване от неуредените ни лични отношения.
Резултатът? Прегаряме.
Не знаем какво е почивка
Хората сме различни и всеки си почива по различен начин. Проблемът е, че в последните 100-150 години литературата, проучванията и телевизията ни заливат с един определен модел на поведение, така наречените „band aid“ решения на проблемите. Това са такива техники, с които временно да се почувстваме по- добре, както се казва, „да закрепим положението“. Примери за такова поведение са неща, които ни дават незабавно удовлетворение – като това да получим много харесвания на наша снимка или пост в социалните медии, да се „наградим“ със сладолед/ шоколад и всякакъв друг тип вредна за нас храна или най-обикновеното „да изпия една бира след работа“, която за немалко хора в продължение на годините прераства в битов алкохолизъм.
Тези методи сами по себе си не са нито лоши, нито неефективни, стига да се ползват както са замислени – като временни и моментни. Например, защото никакво количество кафе няма да замени пълноценния сън. От своя страна продължителната липса на сън води до хронична умора, синдром на дефицит на вниманието, дори депресия. Тоест, никоя от тези заучени „хитринки“, които ни носят моментно облекчение няма да замени редовния сън, качественото хранене и почивката на мозъка от ежедневното пренасищане с информация.
Когато преди един месец спрях работните си ангажименти, за да си дам така необходимата ми почивка, представата ми за почивка беше именно това – да не работя. Оказа се обаче, че има множество други неща, които също ни изморяват, включително любимите ни хобита и всяка форма на социален живот. Здравето не е само физическо, а и психическо, и емоционално. Истината е, че всяка една комуникация е форма на енергиен обмен. Някои ни зареждат, някои ни изцеждат. Възможно е обаче и да се заредим повече, отколкото можем да понесем или както звучно казваме на български „да предобрим“.
Затова …
…Слушайте сигналите на тялото си – сяко главоболие, порив към сън.
…Свързвайте се по-често със себе си.
…Ходете из природата.
…Оставете съзнанието ви да се рее свободно.
Вижте още:
