Три цвята: пруско синьо

| от MamaMis, по Artsy |

Египетско синьо и ултрамарин, индиго и лапис лазули – въплъщенията на този цвят са важна част от историята на живописта, търговията и науката.

Както повечето големи находки и пруското синьо е измислено случайно. Някъде между 1704 г. и 1706 в производителят на бои Йохан Якоб Дисбах, докато се опитвал да произведе червено багрило от различни материали, включително животинска кръв, по грешка получил син цвят. Както повечето от нас и той смятал, че ако смеси червено с червено, ще получи само още червено, но не станало така. Кръвта реагирала с железен фероцианид и така се получило Berliner Blau или пруското синьо.

Откритието на химическия пигмент имало огромно значение.

За разлика от определени нюанси на червеното, кафявото и жълтото, синият пигмент никак не е лесен за добиване. Той бил най-скъпият цвят. Добивал от полускъпоценния камък лапис лазули, който се намирал само във високите плата на Афганистан. Веднъж пренесен до Европа, се е пазел за украсяване само на най-видни фигури като Дева Мария и само за най-щедрите поръчки – тези на църквата.

Според легендите Микеланджело е оставил картината си „Полагане в гроба“ недовършена, тъй като не е можел да си позволи ултрамарин. Рафаел го използва пестеливо и педантично. А залитането на Йоханес Вермеер по ултрамарина вкарало семейството му в дългове (Спомнете си прочутото „Момиче с перлената обица“ с неговата синя кърпа за глава).

Related image

Новият химически пигмент бил не само достъпен, но и стабилен и траен. Ултрамаринът става първата промишлено произведена боя, използвана за знамена, пощенски картички и дрехи (това е официалният цвят на цялата пруска армия – оттам и името.)

Разбира се, художниците продължават да го боготворят, но успехът на пруското синьо се дължи на един друг фактор. През 1842 английският астроном сър Джон Хершел установил, че пруското синьо има уникална светлочувствителност, а тя може да се използва, за да се създават копия на една и съща скица. Откритието на Хершел било високо оценено от архитектите, които най-сетне можели лесно да размножават плановете си. Оттам идва и името на хелиографското копие на английски Blueprint.

В днешната медицина пруското синьо има съвсем различно предназначение – синьото хапче е противоотрова при отравяне с тежки метали.

Друга символика на синьото хапче намират в киното братя Уашовски в прочутата сцена с избора между синьо и червено хапче.

Image result for yves klein blue

Сред художниците, в плен на синьото, са Ван Гог, Пикасо, Хокусай, но най-радикален в използването му е французинът Ив Клайн.

От 1957 нататък той работи само със синьо. „Синьото няма измерения. То е отвъд измеренията„, казва той веднъж.

Обсесията на Клайн по ултрамарина вдъхновява английският режисьор Дерек Джармън, който създава лентата „Синьо“ (1993). Там в продължение на 75 минути се прожектира един и същи нюанс на синьото под съпровода на тиктакащ часовник, хороо пеене, поетични строфи и истории, рецитирани от самия Джармън.

 
 


Повече информация Виж всички