Много си хубава днес! „Е само днес ли?!“

| от Лора Младенова |

Преди две години се запознавам на протест с момче, което с днешна дата е един от най-добрите ми приятели – човек, който съчетава умението да бъде отличен баща, запален планинар, подвижна Wikipedia, велика компания за футбол, достоен събеседник за религия и философия, и чутовен тиняк за пейка партита в най-положителния смисъл на тази дума. Тогава, на Орлов мост, си говорим кой какво работи. „Аз, покрай другото, пиша статии в един женски сайт“, обяснявам му аз, „ама не са само някакви за бебета и гърнета, и как да сготвим по бельо пиле на мъжа си“. Той ме пита защо говоря за работата си извинително, защо подценявам и женските теми, и труда си, и проявява интерес да прочете нещо. Отварям уста да кажа, че ще му изпратя линк, но то сигурно няма да му бъде интересно, но моментално се усещам и млъквам. Въпросът му ме хвърля в размисъл за дни напред и точно така разбирам, че с този човек ще си бъдем приятели.

Покрай него си припомням за редица ситуации при запознанство с нови хора, когато съм обяснявала неща като „в една неправителствена организация съм, ти сигурно не я знаеш“, или „да, наистина завърших с отличие, но то просто не беше трудно въобще в университета“. Сещам се и за отговорите на комплименти, които съм правила на други хора. „Е, мерси, но тя тази торта става много лесно.“ „А, как пък да не съм хубава, я виж колко съм остаряла и напълняла.“ Е само днес ли изглеждам добре?“ „То аз нямах кой знае каква роля в тази презентация.“ „Чак пък да е смело да съм на първа линия по протести…“ „Радвам се, че мислиш така, ама има и по-добри майки.“

Вижте още: Аз „само“ си гледам детето…

Реакциите ни, когато ни направят комплимент, и изобщо начинът, по който се презентираме, говорят за нас много повече от самия повод за комплимента или обсъждания аспект от вида или личността ни.

Често проявяваме склонност да се извиняваме за самите себе си.

За начина, по който изглеждаме, за професията си, за интересите и заниманията си, за мненията си по даден въпрос, за изборите си. Защо го правим? Мисля, че бързаме да се омаловажим и осъдим сами предварително, преди някой друг да го е направил. Някой, който всъщност въобще няма подобни намерения, но с поведението си ние сами слагаме негативна оценка в ума му. Не искаме да изглеждаме надути и прекалено уверени. Не искаме и да се изложим, ако всъщност не сме чак толкова симпатични, умни, полезни, важни, колкото се надяваме и ни се иска. Приемаме, че ще бъдем нехаресвани предварително, за да смекчим удара, ако не ни харесат. Презастраховаме се. Играем на сигурно.

Посланието, което излъчваме, звучи като „Ти не ме одобряваш, нали?“. После се чудим, че не ни одобряват, не ни приемат сериозно, не се възхищават заедно с нас на нещата, които намираме за най-важни. Няма как да е различно, ако с цялото си поведение и всичките си реакции ние казваме за себе си, че сме недостатъчни.

Превръщаме се в онези хора, които в компания не отговарят на въпроса „Как се казваше онзи пич, дето играе в „Боен клуб“, ама не Брад Пит?“, защото, ако пък се окаже, че не е Едуард Нортън, може да ни се присмеят. Чудим се кога е подходящо да кажем шегата си, докато междувременно приятелите ни вече са сменили темата. И никой никога не разбира колко много знаем, какво имаме да споделим, с какво можем да заинтригуваме другите.

В „Игра на тронове“ Тирион Ланистър съветва да носим недостатъците си като броня, защото така никой никога няма да може да ги използва срещу нас. Това, струва ми се, е добра стратегия. Но защо да крием под тази броня и положителните си страни и да отказваме да повярваме, че те може да са направили впечатление на някого?

Вижте още: Правилата на „лошата“ майка

Има и по-добри майки, вярно е, зависи кого ще попиташ. И по-смешни шеги има, но никой не ги разказва точно като теб, и по-впечатляващи прояви на дързост се намират, но те не носят твоя отпечатък, нито спомена колко много се страхуваше, а въпреки това направи своите дръзки постъпки. И тортата може да става лесно, но е приятно, че я правиш точно ти.

И си хубава. Хубава си всеки ден. Особено ако вярваш в това. И когато в даден ден някой ти е казал, че точно днес изглеждаш чудесно, си позволиш да повярваш и да приемеш тези думи с благодарност и усмивка, тогава посланието ти ще е друго. И точно това ще привличаш от хората – вяра, благодарност и усмивка.

Вижте още: 

Страховете, които ти пречат да срещнеш любовта

 
 


Повече информация Виж всички