Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно. Те са следните:
Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация. Маските си проличават дори и в типичен външен вид.
Отхвърлянето е много дълбока рана, защото хората, които страдат от него, се чувстват отхвърлени в своето същество и особено в правото си на съществуване.
Произходът на тази травма е емоционално нараняване, получено от родител от същия пол между момента на зачеването и навършването на една година. Позната е като маската на бягащия човек, на бегача.
Морфологията ѝ е характерна. Тази маска се разпознава лесно от грацилна, сякаш изчезваща физика, тоест тяло или част от тялото, която сякаш иска да се стопи или поне да стане много фина, незабележима, малка. Сякаш изчезващият иска да остане незабелязан от страх да не бъде отхвърлен. Тялото му е сухо, нишковидно и свито тяло: създава впечатлението, че между кожата и костите почти няма плът.
Бягащият човек е човек, който се съмнява в правото си на съществуване.
За поведението му е характерно, че той търси самота, защото ако получи много внимание, ще се страхува да не знае какво да прави. Бегачът предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те биха му попречили да избяга. Той се чуди какво прави на тази планета и трудно може да повярва, че може да бъде щастлив тук и да донесе нещо на този свят. Когато получи твърде много внимание, губи почва под краката си.
Това проличава във взаимоотношенията му с околните.
Човекът, който страда от отхвърляне, постоянно търси любовта на родител от същия пол или прехвърля търсенето си върху хора от своя пол. С родителя или хората от противоположния пол, той по-скоро ще е склонен да отхвърля себе си, или да търси у себе си вина, ако другият го отхвърли. Обикновено говори малко в група – страхува се да не смущава другите и да не е безинтересен.
Беглецът често живее в амбивалентност: когато е избран и обичан, той не може да го повярва и се отхвърля, като по този начин в крайна сметка понякога саботира ситуацията сам и решава, че е бил прав за първоначалните си страхове. Когато не е избран, той се чувства отхвърлен от другите. Склонен е към паник атаки.
Прочетете още за останалите маски:
Маските на Лиз Бурбо: Раната от изоставяне
Маските на Лиз Бурбо: Раната от унижение
Маските на Лиз Бурбо: Раната от предателство
Маските на Лиз Бурбо: Раната от несправедливост
Вижте още:
Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид
