Когато подкрепата за кърменето е почти нулева, а за кърмене на близнаци и дума не може да става...
"О, бедна жено!", "Е, за кърмене няма как да стане!", "Никакъв шанс!", , "Защо ще си го причиняваш?" - реплики, изричани от лекари, приятелки, роднини и непознати. Реплики, които чувах всеки път, когато казвах, че смятам да опитам да кърмя две деца.
Чувах ги през цялата си бременност, перефразирани по стотици начини.
В същото време... Интернет е пълен с истории за успешно кърмене на близнаци, тризнаци, четири породени (от които две са близнаци), кърмене по година, две и дори над три.
В тях майки на близнаци, които пишат по темата, описват този период от живота си с усещането, че са направили нещо невероятно, непостижимо, епохално. Целият наратив, и публичният в интернет, и индивидуалният в лекарските кабинети, звучи все едно говорим за колонизирането на Марс, не за хранене на бебета.
Митът за "невъзможното" кърмене
Този Мит е пуснал толкова дълбоки корени в съзнанието и културата на бъдещи родители, консулатанти, лекари и прочие придружаващи ни хора, че няма как да не ни съпроводи в някаква част от пътя на бременността ни.
И когато успеем и започнем да кърмим, приемаме, че се е случило чудо, а не че сме осъществили естествената връка с децата си.
Тази толкова лична роля на майка, в която нашата интуиция е най-добрият ни ориентир, както и вярата в способностите ни - са зарити под дълбоките пластове на маркетинга и стигмите.
Стигмата е дълбоко вкоренена в обществото и за нея има много причини.
През вековете кърменето е било за бедните. С навлизането на жените в работната сила кърменето започнало да се възприема като неудобство, а появата на адаптираните млека и агресивният им маркетинг през XX век наложили идеята, че "науката" може да замени природата.
Медицината и рекламата и до днес представят храненето с шише като по-модерно, хигиенично и освобождаващо за майката, което допълнително засилва дистанцията от естественото кърмене.
За кърмене на близнаци даже не се споменава.
Въпреки, че в последните десетилетия се наблюдава завръщане към ценностите на естественото хранене, културните предразсъдъци и недостигът на подкрепа все още влияят върху решенията на много майки дали да кърмят.
Митът и следродилната подкрепа
"В България всяка трета жена, която е започнала да кърми и не е получила специализирана подкрепа, се отказва да кърми до шестия месец след раждането" (Проучване на Национален център по обществено здраве и анализи, 2025 г.)
В България кърменето масово се неглижира и не се поощрява, въпреки че ще чувате друго. Ще чувате, че има модерно оборудвани зали за кърмене, консулатанти към болниците, кърмене с кенгуру грижа. Има ги, да.
Ако родиш естествено едно бебе, може и да си в състояние да стигнеш до помощ за кърмене в болницата, преди да те изпишат.
Ако родиш със секцио, което е все по-масова практика, достъпът до помощ на място е доста затруднен.
Боли те, трудно ходиш.
Персоналът рядко ще те насърчи да започнеш да изцеждаш мляко рано - въпреки че всички международни препоръки казват, че това е ключово за успешното кърмене.
С близнаците дори не изкоментираха кърменето като вариант.
В този момент е много обичайно да се даде "формула", за да "не гладува бебето" и в повечето случаи това е края на кърменето за много бебета и майките им.
Вяратa в тялото ми и Митът се запознаха още в първите месеци на бременността ми и не спряха да се борят почти четири месеца след като родих.
Отделих много време, за да се подготвя и информирам.
Отидох да раждам, оборудвана с две помпи и книга за кърмене, защото знаех, че в моя случай нищо няма да се случва по естествен начин.
Просто не спрях да вярвам, че ще кърмя. Помпата заработи в момента, в който излязох от реанимация.
Реакцията на акушерките беше: "Какво си се разбързала?", "Рано е!"
Не беше рано. Беше точно навреме.
И въпреки че беше видимо, че се опитвам да започна кърмене, никой не ме попита имам ли нужда от съвет или помощ.
Не се оплаквам и не съм изключение.
Всяка трета жена, която не получава специализирана помощ, се отказва до шестия месец.
Едва едно от десет деца в България получава кърма в първия час след раждането.
Успешното кърмене у нас се случва не в болничната система, а благодарение на организации за подкрепа на кърменето, независими консултанти, книги и майки, които споделят опит.
И най-ценният ресурс се оказват времето, упорството и самоподготовката на самите майки.
Защото майчината сила и вяра може да разбие всеки мит.
И всяка майка може да кърми детето си.
