Кльощаво или дебело – и нищо по средата

| от MamaMia |

„Страната на лападундите и тънкофините“ – когато бях дете имах книжка с такова заглавие, приказка от Андре Мороа. Ако хвърлим един поглед на модните издания в момента, веднага ще се озовем в някое от двете приказни кралства – това на кльощавите тънкофини или в другото – на пищните лападунди.

По кориците, подиумите, инстаграм профилите и каталозите за онлайн пазаруване шестват два вида манекенки – обичайните недохранени „закачалки за дрехи“, за чиито отрицателен телесен индекс от години се бие тревога, както и другата крайност – мадамите с размери над XXL. Някои приветстват тъй наречените закръглени модели, други алармират, че колкото опасни са кльощавите момичета като модел за подражание, също толкова нездраво послание отправят и дебеланите.

И двата лагера вадят аргументи, до степен наистина да решим, че сме попаднали във война на два враждуващи лагера.

Всъщност има и център – той се поема от модели с витилиго, албиноси, трансексуални или пък носещи хиджаб.

Посланието е: красотата е в разнообразието, тя не обитава един размер, цвят на кожата или тип тяло, тя е навсякъде, а ако не мислите така, сте шовинисти.

Дотук добре, но какво да кажем, ние, обикновените жени, свикнали да описват пропорциите си като „нормални“. Къде се намира страната на  всички онези жени, които винаги имат да свалят едни три до пет кила, а не 15, които са с нормален ръст и тегло според него, с нормален бюст, ханш и талия, т.е. хем надхвърлящи митичните 90-60-90, хем далече от обиколките на новите модни кралици, curvy моделите?

И лападундите и тънкофините имат свои представителства в модната индустрия, която твърди, че е започнала да покрива целия регирстър от XS до XXXL, но всъщност тя е центрирана в тези два полюса, игнорирайки всичко по средата, а там сме всички ние, които все нещо не си харесваме, все нещосе опитваме да поправим, подобрим и изпилим по себе си, но като цяло сме готини и прилично изглеждащи. Само на нас никой не ни казва, че сме много красиви такива, каквито сме.

Много се говори за body-shaming напоследък. И слабите и дебелите непрестанно се оплакват, че някой ги критикува за начина, по който изглеждат. Истината е, че от body-shaming старадаме най-вече нормалните жени, онези, които гравитираме около размерите М и L – понеже сме основната мишена на една индустрия, която хем е прицелена в джобовете и кредитните ни карти, хем се прави, че не ни забелязва.

 
 


Повече информация Виж всички