„Който си го вика, на себе си го тика.“ Сещате ли се за тази стара ученическа максима, която често казвахме в началния курс, ако някой от класа ни обиди с нещо? Беше универсален отговор на всякакви подигравки. Припомних си я днес, чувайки през отворения прозорец как едно дете в училищния двор отсреща я крещи по свой съученик в голямото междучасие, с тон на напевна скороговорка. Какво бяха го засегнали, това вече не чух. Замислих се обаче за нещата, за които често се подиграваме едни с други в зрялата си възраст.
Рядко става дума за истински осъдителни поведения и прегрешения – като да се държиш грубо и грозно с другите, да заобикаляш законите и правилата, сякаш не важат за тебе, да постигаш целите по нехуманни и неетични начини, да проявяваш нарцисизъм, суета, прекомерно его. Подиграваме се на прояви, които приемаме като слабост, а тарикатлъците и доминантното държание рядко минават за такава.
Ако някой не е осмиван за външния си вид (класическа тема за подигравка, наложена от масовата култура, според която само един външен вид е приемлив, макар и невинаги да е ясно кой точно е той), за несигурностите си, или за темите, на които е уязвим (че е беден, че е самотен, че няма деца, че търпи лошо отношение от колеги или от близки), то тогава на дневен ред идва една много любопитна тема за подигравки, а именно че човек се опитва да се държи добре или да върши неща, които намира за правилни и хубави.
Ето например някои от темите, по които най-често съм чувала язвителни реплики от едни познати по адрес на други познати:
Всичко това ми напомня за една любима казармена история, която знам от роднини. Обичаен сюжет – злобен старшина се гаври с новобранците, но с един от тях – особено много. Наказания, подгравки, обиди, спъвания, плюене, Войникът е възпитано и деликатно умно момче от скромно и интелигентно семейство; не отговаря на грубостите с такива, но и не се черви в ъгъла. Не се подмазва, нито пък то самото се поддава на ласкателства. В една свободна вечер старшината се прибира доста подпийнал в поделението, забелязва войника, храчи на пода и злобно процежда през зъби: „Всеки път, като го видя тоя, и се сещам какъв боклук съм аз!“.
Вижте още: