Не искам да звучи като хвалба, но и тази година прекарах прекрасен Осми март. Срещнах се с най-скъпите си приятели на по кафе, пица и бира, получих цвете в саксия, проведох сърдечни разговори с близките си, бях на новата си работа, която обичам (в отговор на популярния мийм – yes, first time!). Единственият недостатък на този иначе прекрасен ден бе, че не успях да посетя ежегодното шествие „Нито една повече“ в подкрепа правата на жените, което се провежда тогава. Като компенсация, още същия ден получих подробен отчет за събитието от човек, който за мен олицетворява всичко хубаво и добро, за което тази кауза се бори. Успях и да изпълня един дребен личен ритуал.
Ако вървите по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в частта между преките с „Шести септевмри“ и „Граф Игнатиев“, ще забележите на приземния етаж на една от сградите т.нар. РЕП, с боядисани в тъмносиньо метални елементи и саксии, с растения на покрива му. Ако минете оттам рано сутрин, нищо чудно да видите продавача – изключително спретнат и много благ на вид възрастен мъж да полива въпросните растения или да мете улицата около будката си. Нещо или може би всичко в начина, по който изглежда, и в поведението му ме накраха от няколко години насам да купувам единственото печатно издание, което чета и ревностно събирам, именно от него. Така направих и миналата сряда.
Докато вадех портмонето си и мислено пустосвах, че любимото ми списание е удвоило цената си от преди пандемията, видях изложено едно друго издание – популярно, лъскаво, „женско“.
С гръмки заглавия, обещаващи заможен мъж в краката ни след първата среща, бързи упражнения за перфектно и съблазително оформени бедра, десет подмладяващи козметични продукта, която всяка жена трябва за-дъл-жи-тел-но да притежава на стойност малко по-малко от половината ѝ заплата, и информация колко грама протеин приемат за закуска успешните инфлуенсъри. И си припомних един друг скъп за мен възрастен човек. Покойната ми баба.
Когато ѝ гостувах летата в София, неведнъж в свещената си тийнейджърска простота си купувах най-популярните масови женски списания. Тя гледаше с възхищение кориците, пълни със „съвети“ и цъкаше с език – „едно време нас никой не ни учеше на такива неща“. Баба ми беше висока 176 см, носеше 42 номер обувки, омъжила се е наметната с мъжко сако и обута в мъжки боти, поради липса на нейните размери. Преподавала е литература и беше най-unapologetic личността, която съм познавала (съжалявам за чуждицата, бабо!). Не търпеше глупостта, шикалкавенето и безгръбначието, интересуваше се от политика, обичаше личните разговори, но презираше жълтините. Щеше ужасно да се възгордее, че пиша за нея. И да се изненада доста, че в тези очарователни списания няма място за жените като нея. За „мъжките“ момичета, поради липса на по-добър общоприет израз.
Много от нас продължават да разлистват гланцираните страници всеки месец. Безобидно, нали ? Може би, не съвсем.
Четенето на модни списания може да изглежда като малко бягство от сивотатата на ежедневието, но проучвания показват, че уж небрежното преглеждане на подобни издания кара жените да се чувстват ужасно. Само няколко минути сред лъскавите страници, и жените се усещат виновни, засрамени и потиснати. Без значение от размера дрехи, които носят, или общата си самооценка, дамите са еднакво негативно засегнати от гледането на обработените, ретуширани изображения, носещи подсъзнателни съобщения за общоприет идеал за хубост и младост.
Повсеместното демонстриране на твърде слаби, неестествено перфектни женски тела в списанията може да бъде свързано с депресия, понижаване на самочувствието и развитие на нездравословни хранителни навици при жените и момичетата. Това е твърде много негативизъм за просто безобидно забавление, но много от нас може и да не осъзнават , че тези издания ни влияят по този начин.
Женските списания подхождат към нас, сякаш у всички ни има проблеми, които задължително се нуждаят от поправяне. „Уголемете дупето си“, „Изглаждане на бръчки“ и „Подобрете връзката си“ са обичайни заглавия, а последващите статии предлагат съвет след съвет, за това как ние, уважаемите читаелки, следва да се коригираме и променим, независимо от темата. И то предимно в областта на външния вид: повечето корици включват поне едно съобщение за това как да изменим тялото си чрез диета, упражнения, козметични продукти или хирургия. Да, списанията искат да ни променят. Тяхната мисия не е да утвърдят женската красота и другите ни качества и стойности, а да реализират продажби и реклами, твърдейки, че ни помагат да променим безкрайния набор от неща, които не са наред с нас.
Да, повечето печатни издания и сайтове формират голяма част от бюджетите си от реклами и в това само по себе си няма нищо лошо. Повечето от нас подхождат разумно към обещанията, че някой продукт ще направи косата ни като конска грива или ще премахне всички пигментни петна от лицето ни.
Апропо, какво ли ще каже Пипи Дългото чорапче, която няма проблем с луничките си, ами си ги обича. Може би тайната е, че тя така и не „порЕсна“.
Възможно е обаче рекламните послания да ни действат на подсъзнателно ниво, въпреки че се смятаме за имунизирани срещу тях. Реклама за хидратиращ крем след статия за лечение на кожни проблеми или промоция на диетични напитки след история за загуба на тегло? Измамна подсъзнателна рекламна тактика, която трябва да примами читателките да купуват продукти. А вие купувате ли?
Вижте още: Черен петък: За Бога, братя, не купувайте!
Рекламата на дрехи и аксесоари също е неотменна част от жеснките списания; гледаме скъпите продукти и трябва да останем с идеята, че именно това са чантата, обувките или дънките, които трябва да имаме този сезон, че именно тези вещи ще ни направят специални, неотразими и в крак с модните тенденции. Когато обмисляте да похарчите седмичния си бюджет за облекло, припомнете си, че между редакторите и модните дизайнери има симбиотична връзка. С други думи, дизайнерите плащат за рекламно пространство, а редакторите ги възнаграждават, като демонстрират техните колекции на страниците си.
Най-големият слон в стаята е остаряването.
Брой след брой, година след година, всяко женско изадние изобилства от истории със съвети срещу остаряването и предлагане на методи, които ще ни помогнат да пием от извора на вечната младост. Козметичната индустрия се оценява на милиарди и дамските списания са един от основните канали за стимулиране на продажбите на козметични продукти. Същото важи и за естетичната хирургия. Докато някога рекламата на инвазивни разкрасителни процедури беше изключение, днес тя е навсякъде. Ситуацията обаче не е едностранчива. Парадоксално и лицемерно от една страна се налага внушението, че трябва да останем вечно млади и да предприемем всички необходими мерки за това. От друга – не са рядкост текстовете, иронизиращи популярни личности, „прекалили“ с опитите за подмладяване и насаждащи присмех и съжаление към въшния им вид. Всъщност, имаме два слона в две стаи и не трябва да забравяме, че никой от тези слонове не крепи на раменете си света ни.
Вижте още: Два смъртни гряха – да остарееш и да не остарееш
Колкото и да обвиняваме някои мъжки списания в сексизъм и мизогиния, е факт, че не само тези медии обективизират жените. Всъщност се представят сходни образи на жени по също сходни еротични причини. Въпреки преполагаемо различната публика, както мъжките, така и дамските популярни издания, правят повече или по-малко едно и също нещо – превръщат жените в сексуални обекти и обслужват фантазии, за да провокират определени желания у своите читатели.
Мъжките издания предлагат женски тела за мъже. Те им подсказват, че женските тела са обекти, които трябва да се използват за свое удоволствие. Това не е рядко срещано послание; на мъжете по много разнообразни начини им се казва, че целият свят е организиран и насочен към тяхното удоволствие.
Вижте още: Мъж с грим – иу или уау?
Женските списания, от друга страна, показват женски тела за жени и казват на дамите, че техните тела са обекти, които следва да бъдат използвани за нечие чуждо удоволствие. По много начини, в голяма част от културата ни се демонстрира на жените, че желанията им са второстепенни. От друга страна, дамските издания се опитват да създадат у читателите си усещането, че те са господари на собствения си живот, предлагат афирмация на тяхната сила и власт.
Тази фантазия за овластяване може и да се разглежда като феминистка, с едно голямо „но“.
Да, тези медии може да твърдят, че ни помагат да заемем позицията на „господар“ на собствения си свят, но едновременно с това, държат да продължим да се държим и като овладян обект. Могъщ ловец и невинна сърна в един образ. Обществото като цяло се чувства много по-удобно да разсъждава за жените като сърни, отколкото като ловци. Фактът, че на дамите се гледа като на обекти не само в мъжките списания, но и в женските, показва колко разпространени и ограничаващи са обичайните социални очаквания към ролята на пола.
Ако трябва да бъда напълно откровена, някъде в мазето на родителите ми, още се пазят някои списания, които съм купувала в тийнейджърските си години и с удоволствие бих ги разгледала отново някой ден. В някои от популярните дамски издания има много полезна информация – здравни съвети, разкази за интересни дестинации, очерци на книги и филми. Но разлиствайки ги трябва да запомним няколко неща – известните личности не са най-безпогрешният източник на информация, самата Ким Кардашиан не изглеждаше като Ким Кардашиан преди да получи доста помощ за това, нямаме нужда от непрекъснат детокс, освен ако не сме хероинови наркомани и красотата и стойността ни не зависят от покупките, които правим. И това, че всяка от нас носи една Пипи вътре в себе си.
Вижте още:
Какво си мислим, че искат жените в леглото, vs. какво наистина искат
