Някои от най-големите маниаци на тема контрол, които познавам, нямат представа, че контролират – забележително е. Да, без да имаш достатъчно самосъзнание и развита способност да видиш себе си, това, което правиш, как го правиш, и ефекта му върху другите, всички сме обречени да преживяваме подобна на тяхната нелепост.
Огледайте се: повечето хора с това състояние са достатъчно арогантни, за да мислят, че са преценили всичко и светът ще функционира съвсем гладко, стига всички останали да правят онова, което те предлагат.
Освен всичко друго Царете на контрола вярват, че са добронамерени, когато споделят дълбоките си познания и разбиране с всички останали – те се стремят да помогнат на онези от нас, които не знаят достатъчно и да подобрят живота ни, виждайки себе си като Майка Тереза, която дарява знания и мъдрост и оправя света.
Тъй като те знаят кое е най-доброто за всички, ако другите се осмелят да не се съобразят с тях, контролиращият ги смята за глупави, неспазващи правилата, непроявяващи уважение или егоцентрични.
Непокорна. Значение: упорито отказваща да се подчини на авторитет или контрол и съпротивляваща се на промените.
Шегувате ли се с мен? Разбира се, че отказвах да се подчинявам на властта му и упорито се съпротивлявах на неговия вариант на промяна. Което беше добре за мен.
Положителната промяна може да бъде нещо необикновено в зависимост от това каква е и дали я желаете, но да ви заповядват да се промените или да се подчинявате е отвъд границите на допустимото. Контролиращият човек обаче, ако не отговаряте на неговите стандарти и изисквания, решава, че нещо не е наред с вас, и ще ви отвърне с презрение или ще ви разглежда като упорит бунтар. Някои от тях ще ви метнат в задния си двор заради липсата ви на подчинение, като междувременно те са онези, които не знаят нищо за практикуването на здравословни граници и за това кое е тяхна работа и кое не е.
Да, аз знам доста по въпроса. Като ученичка на неприятни и контролиращи индивиди, съм получила доста професионална помощ през годините, имам образователна степен по семейно и психично здраве, осъществила съм визитации с хиляди хора в продължение на 20 години в сферата на консултирането и бащиното име в семейството ми беше Контрол, така че мога да подуша контролиращ човек секунди след като влезе в стаята. Когато съпругът ми ме попита как мина денят ми, понякога му казвам, че съм се борила с няколко мечки, визирайки срещите си с контролиращи хора, като например Роджър.
„Жена ми не ме слуша и ми е писнало от това“ – каза 70-годишният Роджър, седнал на стола с високо скръстени на гърдите ръце.
„Имаш предвид, че не слуша, или имаш предвид, че не прави това, което й казваш да прави?“ – го попитах.
„Хм, да“, отвърна той. „Ако просто правеше онова, което ѝ казвам, нямаше да има проблем“.
„Значи ми казваш, че си контролиращ“. (Жена му започва да се усмихва и да кима.)
„Какво? Не. Казвам ти, че жена ми просто не ме слуша“.
Да, светът щеше да е чудесен, ако всички правехме онова, което контролиращият партньор или човек иска от нас. Толкова е просто, малките неща, които са от значение. Защо всички ние не се съобразяваме с тях? Какво не е наред с нас?
Когато някой като Роджър каже, че Лице А не слуша, това често, но не винаги, е кодов израз за „Не мога да го контролирам“, като че ли има проблеми с упражняването на контрол.
Други причини за липсата „на слушане“ е заглушаването на хора, които губят времето си в размахване на пръст за нищо – аз ги наричам „размахвачи“ – и способността да се дисоциирате и да извадите ума си от тялото и да го поставите другаде по различни причини. Това умение може да бъде полезно, когато се използва в правилните случаи.
Повечето хора слушат и чуват онова, което казва говорещият, и ако не реагират, това обикновено е, защото бързо се изключват, не са съгласни или не искат да продължават да обсъждат онова, което той казва. Избират да не кажат нищо, защото не искат да се впускат в детайли или да влязат в спор в края на деня. Защо? Защото контролиращите хора са неприятни и ни изтощават.
Методът на неотговаряне на въпроси с цел справяне с контролиращите, ги докарва до лудост и ето защо те се оплакват от това на терапевтите. Те го преработват негативно, като си казват, че Лице А прави нещо нередно, не ги уважава или някаква друга глупост, като нищо от това не е вярно. Ето защо Роджър повдигна въпроса по време на брачната терапия.
Въпреки че се смята за световен експерти и повелител на това какви трябва да бъдат другите, контролиращият човек натоварва връзката си с очаквания, без другият човек дори да знае това. Чисто и просто очакванията имат нулева стойност без съгласието на втория.
Никога няма да забравя как седях в кабинета на брачния терапевт с бившия съпруг, онзи, който ме наричаше „непокорна“ и който редовно отстстваше заради работата си. Той се оплака на терапевта, че не съм го чакала с приготвена гореща вана, когато се прибере вкъщи.
„Никога не си ми казвал, че искаш да те чака гореща вана“, казах аз, напълно изненадана.
„Ако ме обичаше, щеше да знаеш“ – нелепо отвърна той.
„Струва ми се, че искаш гейша, а не партньор“, засмя се нашият терапевт.
Това е добър пример за това как хората си измислят неща, които партньорът им трябва да прави, и след това му се сърдят, че не ги прави, когато нищо от това не е било дори обсъдено. Не мога да повярвам, че трябва да го кажа, но хората не четат мисли и трябва да им се каже дали нещо се иска или е необходимо. Боже Господи.
Очакванията на един възрастен към друг са огромна загуба на време, както и желанието човекът да е различен от това, което е, но контролиращите партньори обикновено са пълни с тях. Помислете колко нелепо е това: в главата си имам различни правила и насоки, които очаквам да спазваш, иначе ще ти се разсърдя. За кого, по дяволите, се мислят тези хора?
Най-голямата ми сестра Рут беше контролиращ човек до степен на емоционално насилие, но ми трябваха 40 години, за да разбера това. Тя беше със 17 години по-голяма и тъй като отиде в колеж в годината на моето раждане, никога не сме живели в един и същи град или под един и същи покрив. Не бяхме близки, бяхме от различни поколения, но в детството си бях сляпа за хората и я боготворях. В нашето семейство Рут беше моделът за това какъв трябва да бъде един човек.
Превъртаме напред 35 години, когато се борех в брака си с бащата на децата ми. Все още я уважавах безкрайно много и реших да отида при нея за съвет – нещо, което никога не бях правила. Споделих й, че съпругът ми е критичен, злобен, студен и не се интересува от интимност. Бях нещастна и мислех да го напусна, дори ако това означаваше да бъда самотна майка на две деца без да съм сигурна как ще се издържам.
„Намирай си афери“, каза тя бързо. „Не можеш да се разведеш с него, просто трябва да намериш щастие в други хора и да оставиш нещата така“.
„Това изобщо вариант ли е?“, помислих си и веднага отхвърлих съвета ѝ като нелеп. Това беше първият път, когато ми се стори, че нещо не е наред с нея. Когато си представях как ще протече разговорът, предполагах, че ще каже, че иска да съм щастлива, или да ми каже нещо, което мога да направя и което магически ще сложи край на дистанцирането му, или някакви други насърчителни думи, но чух обратното.
Година или две по-късно стигнах до края на търпението си и помолих съпруга си за раздяла.
Стана голяма каша, разведохме се и в крайна сметка заработих като терапевт, отчасти за да разбера защо. Но една последица от развода ме озадачи: двете ми сестри ми обърнаха гръб в знак на сурово осъждане и застанаха на страната на съпруга ми. Честно казано, не мислех, че роднините правят такива неща. Бях толкова наивна, че си мислех, че семейството ми ще се обедини около мен и ще бъде любящо и подкрепящо.
„Не можем да повярваме, че правиш това – каза Марта, шест години по-голяма от мен. „Не си помисли за нас и за това какво искаме. Ти ни нарани ни, обичахме го“.
Разбира се, че го обичаха. Тяхната версия на любовта е да намират щедри и богати хора, с които да се сприятеляват и да се топлят от получаването на облаги от тях. Съпругът ми беше хирург, движеща сила в обществото, печелеше много пари и поемаше сметката за шампанско и изискани ястия, когато излизахме. Той олицетворяваше това, което семейството ми ценеше най-много.
В резултат на това, че имах дързостта да им причиня такава болка, те замразиха отношенията ни в продължение на години. Марта ме тормозеше още от дете, така че поведението ѝ не беше нещо ново. Но все пак това беше първият път, в който и Рут се отдръпна, и оглеждайки всички останали нарцистични клоуни в рода ми, започнах да проумявам възможността нещо да не е наред с членовете на семейството ми.
Години по-късно, когато взех магистърска степен и вече учех за здравословните взаимоотношения и семейната динамика, по покана на Рут деляхме хотелска стая във връзка със семейно погребение. Това за мен беше възможност за изясняване и разбиране. Приготвяйки се да си легна същата вечер, я попитах защо ми е обърнала гръб след развода ми.
„Ти ми поиска съвет и не го прие, затова се отказах от теб“ – каза тя.
Господи, помислих си, това е толкова грубо и безсрамно. Един удар и си аут за цял живот. Мислех, че съветът, всеки съвет, е нещо от рода на „вземи или остави“. Никога не ми е хрумвало, че съм длъжна да приемам съветите на даден човек, а и нямаше смисъл. Няколко дни по-късно се върнах в университета, разказах на свои състуденти за разговора ни с Рут и ги попитах дали някога са смятали съветите за задължителни.
„Какво?“ – каза един от тях. „Разбира се, че не, това е нелепо. Това е принос, предложение и още информация, която да обмислиш; това е всичко. Лицето, което иска съвет, решава само какви действия да предприеме“.
Вече знаех това, разбира се. Но защо Рут смяташе, че трябва да направя това, което тя е предложила? Какво беше това, което кара някого дори да си въобразява подобно нещо?
Няколко съставки превръщат човека в контролиращ. Често на заден план се крие това, че човекът е имал хаотично детство, не е можел да контролира съдбата си и затова е решил, че в бъдеще ще контролира средата като най-добър начин да си осигури безопасност. Но Рут беше получила своите контролиращи навици по друг начин и упражняваше контрол само по отношение на определени неща. Това, което тя искаше да контролира, беше свързано със суетата, парите и известността, а крайната цел беше да правиш неща, които важни за нея хора биха одобрили, така че да те приемат и евентуално да имаш достъп до общността.
Не помагаше и фактът, че тя беше първородно дете, а живеехме в град на имащи и нямащи. Нашето семейство беше по средата и целта беше по някакъв начин, с всички възможни средства, да попаднеш в групата на имащите.
Рут беше златното дете на семейството, беше красива и харизматична, използваше чара си, за да се изкачи по стълбата на известността, и смяташе, че и всички нейни братя и сестри трябва да го направят. Да забравяш за собствените си нужди беше нейната философия: хвърли се ако трябва и под автобуса, стига да постигнеш добър лайфстайл и известност.
Този негласен семеен план се разкриваше всеки път, когато тръгвахме срещу изкачването на социалната стълбица или се отказвахме от достъпа до нея. Напускането на заможния ми съпруг, известен в общността, противоречеше на всичко, в което те вярваха, затова бях критикувана и отхвърлена заради това. Това е не само контролиращо, но и насилствено.
Независимо, че и петте деца на родителите ми бяха пропити от токсичен срам и от идеята, че не са достатъчно добри, всички те си създадоха маски, зад които да се крият, за да не разбере никой. Ролята на Рут беше да бъде забавна и очарователна за всичките си приятели, а със семейството си тя беше контролиращият шеф, пълен със силни мнения, строги оценки и необуздано себеизразяване. Всичките ми братя и сестри бяха такива.
Все още си спомням как всеки петък тя събираше първия си съпруг и двете си дъщери в кухнята, за да се претеглят, след което изписваше цифрите на хладилника. И до днес 50- и 60-годишните ѝ дъщери се тревожат за теглото си, за телата си и за формата на краката си и тази на всички останали. Беше толкова противно, че в крайна сметка забраних обсъждането на краката на хората в моя дом.
Същата вечер в хотелската стая казах на Рут, че съм научила, че да бъдеш автентичен е единственият път към здравето и че съм се посветила на това. Тя каза, че е научила точно обратното. „Когато бях малка, прочетох една книга, в която се казваше, че трябва да се превърнеш в каквото е необходимо, за да получиш онова, което искаш“, каза тя. „Това проработи за мен.“ Тя е прочела тази книга в началото на 60-те години на миналия век.
Погледнах живота ѝ. Омъжена за втори път за мъж, който беше неприятен кретен, но милионер с яхта, многомилионна къща на залив, самолет и харчеше свободно парите си. Обичаше да пътува и я водеше по целия свят. Контролиращата ми сестра не можеше да го управлява и искаше да се разведе с него, но се вслуша в съвета, който ми даде преди 25 години – остани, каквото и да става, за да имаш живот на известност и богатство. Стори ми се крайно продажно.
В средата на 2000-години Рут беше почти на 70 години и беше диагностицирана с амиотрофична латерална склероза, която вероятно е най-страшната диагноза в света. Въпреки че рядко си говорехме, аз ѝ се обадих и я попитах какво мога да направя, за да ѝ помогна, но отговорът ѝ беше „не много“, така че продължих да живея живота си на няколко щата разстояние. Предположих, че тъй като отношенията ни бяха охладнели от години и за нея се грижеха други хора, аз не съм ѝ нужна по никакъв начин и няма да ѝ бъда утеха, затова останах настрана.
Няколко месеца преди да умре, Марта настоя да я посетя и аз го направих. Попитах я дали е имала духовно пробуждане или някакви съжаления или осъзнавания за живота поради болестта и предстоящата смърт.
„Съвсем не“, каза тя. „Когато умра, ще настъпи вечен мрак. Не съм променила начина си на мислене, не съжалявам за живота си и бих направила всичко по същия начин, ако трябваше да го повторя“.
Боже, помислих си. Тя е студена и твърда – както винаги.
Рут почина няколко месеца по-късно и първото нещо, което забелязах, беше, че не чувствам нищо. Тъгувах за страданието ѝ и за това, през което е преминала, както бих тъгувал за всеки с подобна болест. Но усетих, че вече не я обичах, така че нямаше за какво да скърбя. През годините семейството ми беше показало, че не може да се справи със здравата Беки, и в резултат на това моята автентична същност, която вече не играеше по техните правила, беше отхвърлена, критикувана и изолирана. Нищо чудно, че не чувствах нищо.
Докато размишлявах върху всичко това, ми хрумна, че един от най-контролиращите хора, които съм познавала, е загубил всякакъв контрол над себе си в края на живота си. Тя не можеше да се движи, трябваше да разчита на болногледачи и в крайна сметка беше подвластна на милостта на останалите. Замислих се дали Вселената не го е замислила по този начин нарочно, за да ѝ покаже, че ако тя не се самоосъзнае и не спре да контролира себе си и другите, ще стигне дотам, че ще бъде принудена да спре да контролира себе си и другите. Вселената може да си играе понякога по такър начин.
Контролиращите хора вярват, че правят услуга на света, като го учат как трябва да се случват нещата, и не смятат това за контролиращи отношения. Това е програма за подобряване. Самоусъвършенстване. Оцеляване. Понякога става въпрос за безопасност или здраве.
„Казвам на жена си да прави упражнения всеки ден и да поддържа калориите си под 1200, защото я обичам много и искам да е наоколо много дълго време.“
О, ти си толкова грижовен сладур. Шегуваш ли се?
В крайна сметка посланието е: „Неудобно ми е с теб, така че промени себе си, за да ми е удобно и на мен“. Ако осъзнаете това по този начин, нещата, които правят, стават още по-скандални и нелепи и може би ще успеете да разберете, че всъщност тежестта пада върху тях самите и те трябва да се погрижат за себе си и да се научат как да бъдат доволни, когато им поставяте граници, които да спазват и да бъдат такива, каквито са. Тежестта никога не е върху вас и не е нужно да се променяте, за да могат те да бъдат щастливи.
*Беки Уетстоун е доктор на науките, лицензиран брачен и семеен терапевт в Арканзас и Тексас и е известна като „Американският мениджър на брачни кризи“. Работила е с хиляди двойки, за да спаси браковете им. Има и канал в YouTube, наречен „Мениджър на брачни кризи“, където говори за взаимоотношенията. Статията й е публикувана в Medium.
Вижте още:
