През 1857 г. в град Лом четири видни дами учредяват първото българско женско дружество. За председател е избрана Еленка Ценко Тодорова, съпруга на заможния търговец Ценко Тодоров. Дружеството цели да разпространи образованието сред жените и да спомогне за по-добрата материална база в училищата.
Същата година, на повече от 7500 км разстояние, в Ню Йорк, се състои първата по-мащабна проява на жени работнички срещу лошите трудови условия, в които са поставени. Така още в средата на XIX в., в различни точки по света, нежната половина на човечеството започва да се бори за правото да бъде чут нейния глас.
Днес ни се струва, че всичко се е случило за един миг и че винаги сме се ползвали с настоящите свободи. Това далеч не е така.
Днешното положение на жената в развитите държави се дължи на самоотвержеността, борбата и отдадеността на много поколения дами.
И битката за равноправие още не е спечелена.
В общественото пространство думите „феминизъм“, „еманципация“ и „равни права“ се изричат с известна доза негативизъм. В България имаме право на глас от 1938 г. и работим наравно с мъжете, но сексизмът, дори у нас, има дълбоки и трайни корени. Вицовете принизяват жените до кудкудякащи блудници, популярни телевизионни предавания делят отборите на „жени“ и „мъже“, а когато малкото ви момиченце ви попита за паметник на важна жена в историята, блокирате и не може да се сетите за такъв дори в столицата.
А когато дойде 8 март се започва едно тюхкане.
„По-модерните дами“ смятат, че това е наследство от комунизма или че не трябва жената да се цени само в един ден от годината. „По-консервативните“ си обичат празника, без значение от неговия корен и не биха върнали някоя и друга роза. А ако попитате децата, те искрено ще ви отвърнат, че за тях това е денят на „мама“. Редно е 8 март да излезе от сянката на соц догмата и да разберем защо е бил важен и защо продължава да е такъв.
В началото беше Клара
Както и при други важни събития в историята, началото е белязано със спор. На кого се пада честта да е поставил началото на денят на жената?
Западната версия клони към САЩ.
През 1908 г. 15 000 жени в Ню Йорк излизат на протест, в който настояват за по-малко работни часове, по-добро заплащане и за получаване на право на глас. Година по-късно Социалистическата партия на Америка обявява последния ден на февруари за национален ден на жената.
През 1911 г., но вече в Европа, се състои Втората международна конференция на жените работнички. На нея радетелката на социал-демократическото движение Клара Цеткин за първи път предлага да има международен ден на жената. Според нея той трябва да се чества всяка година на една и съща дата. Единодушно прието, предложението става факт и „19 март“ започва да се чества като ден на жената. За първи път празникът е отбелязан в Германия, Швейцария, Дания и Австрия.
Русия първа въвежда датата 8 март
Макар и не особено охотно Западът все пак отчита приносът на Русия в установяването на конкретната дата – „8 март“ като ден на жената. Отново обаче съществува разминаване в годините. Според някои изследователи, датата е установена още през 1914 г. вследствие на протестите за мир на руските жени-работнички или е приета поради състоялия се на този ден протест на англичанките на площад Трафалгар в Лондон. Съществува трета, най-достоверна теза, че денят се налага заради стачката за „мир и хляб“, състояла се на 23 февруари 1917 г. (8 март, нов стил) в Русия. Няколко дни по-късно Николай II е свален от престола.
През 1922 г. новият лидер Владимир Ленин обявява 8 март за официален празник, какъвто остава и до ден днешен в Русия. След Втората световна война (1939-1945 г.), той се налага като официален празник и в останалите държави от Източния блок.
На Запад обаче честванията на празника замират от 20-те години нататък Тяхното възраждане идва с настъпването на хипи вълната и феминизма през 60-те години.
Само цвят лилав
Оказва се, че освен официална дата, международното женско движение има и свой цвят и това е лилавото. Корените на тази символика могат да се проследят до далечната 1903 г. Тогава във Великобритания е учреден Социално-политическият съюз на жените. Знамето му е лилаво, зелено и бяло. Лилавото символизира справедливостта и достойнството, зеленото – надеждата, а бялото – чистотата. През годините от трите цвята, остава само първият и така лилавото се налага като международен цвят на жените.
Международният ден на жената и ООН
Докато Студената война е в разгара си, наред с други важни политически въпроси, в средата на 70-те години ООН (Организация на обединените нации) обръща специално внимание на въпроса за правата на жените. През 1975 г. „8 март“ е честван за първи път от ООН като Международен ден на жената, а две години по-късно е приета резолюция, съгласно която всяка държава членка трябва да го отбелязва.
През годините се приемат следните 10 ценности, свързани с този ден: справедливост, достойнство, надежда, равноправие, сътрудничество, упоритост, оценяване, уважение, емпатия и опрощение.
От 1996 г. ООН установява годишна тема, свързана с международния ден на жената. Първата е „Чествайки миналото – планираме бъдещето“, а настоящата е – #EachforEquel („Всички за равенство“).
Източна Европа обръща гръб
На Запад Международният ден на жената става все по-важен, както в социално, така и в политическо отношение. Този ден се възприема като повод за протести, повдигане на важни проблеми и настояване за повече права, а не толкова като честване с цветя и подаръци.
Докато през изминалите 3 десетилетия, хората в САЩ и Западна Европа прегръщат празника, тези в страните от бившия Източен блок до някаква степен продължават да го приемат за един от омразните символи на социализма.
В Чехия, например, това е бил един от важните празници, но след падането на комунизма изпада в забвение. За радост на българските дами, това отрицателно отношение не взима връх. И днес, макар и неофициално, 8 март се чества и по нашите географски ширини.
Ден на жената, ден на майката или и двете?
Осми март в световен мащаб се чества като ден на жената. Само в страните от бившия Източен блок, той се припокрива с Деня на майката.
В България, както и в Румъния, Русия, Молдова, Сърбия и др. това е денят, в който се почитат всички жени в обкръжението – баби, майки, сестри, съпруги, дъщери, приятелки. Ако трябва да бъдем искрени, у нас Денят на майката окупира цялото честване и внимание, а политическият нюанс, свързан с международния ден на жената, е сметен под килима.
Другите държави разграничават двата празника.
В над 75 страни по света, в т.ч. в САЩ и Германия, Денят на майката се отбелязва през втората неделя на месец май. Във Великобритания и Ирландия, празникът е включен в религиозния календар и се отбелязва през една от неделите предшестващи Великден.
Как се чества 8 март по света?
Тази дата е официален празник в Русия, Куба, Грузия, Азербайджан, Молдова и в още над 20 държави. В Китай, Непал и Мадагаскар той е такъв само за жените. Някои работодатели дори отпускат половин почивен ден на служителките си, за да могат да празнуват следобеда и вечерта както намерят за добре. В Китай предходният ден се смята за празник на момичетата, когато се честват техните постижения.
От миналата година „8 март“ е и официален празник в Берлин, след гласуване на градския парламент.
В Италия този ден се чества от Втората световна война насам. Нарича се La Festa della Donna („Празникът на жените“) и според традицията мъжете поднасят жълти мимози на жените. Цветето символизира силата и чувствеността. Както и повечето неща в тази южна страна, обичаите около този ден са свързани и с кулинарията. По традиция се приготвя специална торта под формата на мимоза, в чийто съставки има ликьор и сметана.
В САЩ още през 80-те години президентът Джими Картър предлага цялата седмица предхождаща датата 8 март да е посветена на историята на жените. Президентът Обама променя това и обявява целият март за „Месец на историята на жените“. През 2017 г. много от американките си вземат отпуск на този ден в знак на протест и го обявяват за „Ден без жени“. Това изпраща ясен сигнал, тъй като 75% от учителското съсловие се състои само от дами и липсата им на този ден не остава незабелязана.
Защо е важен 8 март?
Богата история на 8-ми март показва, че той не трябва да бъде считан за наследство от социализма. Денят има не само по-дълбоки корени, но и е плод на една продължителна борба за еманципация. Действително, той е започнал сред социалистическите среди със стачките за по-достойно заплащане и регулирано работно време. С времето обаче празникът се е превърнал в нещо повече, в символ на жените по целия свят. Именно тогава се почитат достиженията на нежните имена в сферата на социалното развитие, икономиката, културата и политиката.
Тази година лозунгът „Всички за равенство“ е особено въздействащ, защото приканва всеки да подкрепи каузите на жените по света. Все още съществуват проблеми като неравностойно заплащане, жестоки закони и липса на най-обикновени свободи. Или казано с думите на политическия активист – Глория Щаймън: „Историята на борбата на жените за права не принадлежи на дадена феминистка или на определена организация, тя е плод на колективната борба на всички, които се борят за човешки права“.
В неделя…
Оставяйки политическия нюанс настрана, 8-ми март е един прекрасен и нежен празник, в чиято основа са уважението и любовта. Било към майката, която ни е отгледала, към приятелката, която винаги е била до нас, към сестрата, с която сме се боричкали или към дъщерята, която ни гледа с широко отворени очи.
Жените наистина трябва да се уважават през цялото време, но е хубаво да имат и един специален ден, в който да се радват на специално внимание и отношение. Както много други жени, нямам търпение в неделя прекрасните мъже в живота ми да ме зарадват с красиво цвете, а дъщеря ми да ми подари специално изработената картичка за мама.
Честит празник, мили дами!
Снимка: Корицата на италианското списание Lavoro („Работа“) с колаж от снимки на жени от различни етнически групи и заглавие: „За всички жени по света: пожелания за мир по случай 8 март“, Рим, Италия, 6 март 1955 година / Fototeca Gilardi/Getty Images
