За гладенето и патриархата

| от Хрис Караиванова |

Когато около Великденските празници се събрахме на семеен обяд при майка ми, аз отново бях на тръни.

Още преди тръгването ни от вкъщи, инспектирам мъжа си и неговия избор на облекло, защото точно като мен, той не обича да глади. Съответно, тениската и панталонът му винаги приличат на смачкан лист хартия, настъпен още няколко пъти.

Преди въпросния семеен обяд нещата се случиха по същия начин. Той облече неописуемо измачкани дрехи, които с много усилия успяхме да заменим с малко по-прилични такива. Това начинание винаги е трудно, защото никой от нас двамата не глади, почти за нищо на света. Това не ни притеснява, особено мъжа ми, защото никой не му натяква, че ходи измачкан. Но на мен доста често се набляга на този факт.

И така, отиваме на обяд и не след дълго майка ми намира начин да ме заклещи в някой ъгъл от апартамента, за да ми прошушне притеснено, че моят мъж се разхожда по софийските улици неизгладен. По тона й си личи, че това е равносилно на неговото превръщане в клошар и естествено е недопустимо неговата благоверна съпруга да го пусне да излезе така. Става пределно ясно, че аз съм трябвало да хвана ютията и да гладя купища дрехи в захлас, сигурно и да си тананикам.

Докато в началото ми беше смешно, постепенно започнах да се замислям – защо на жената пада всяка вина за неизпълнена или недобре свършена домакинска работа?

Не мина ли вече онова време, когато жените са били само домакини, които чистят, готвят, гладят и гледат деца? Да, за нашите баби цикълът пране-простиране-гладене е бил задължителна част от седмичната рутина, да не говорим за това колко е тежала оная ми ти руска ютия и по колко време е загрявала. Обаче след цялата тази феминистична борба някак бях останала с впечатлението, че вече няма да има вперени в жената укорителни погледи, когато мъжът има по дрехите си гънки с релефа на Стара Планина.

Гладенето не е единствената занемарена къщна работа, за която ще ви гледат накриво, внимавайте и бъдете предупредени. Днес е Международният ден на труда, така че още по-лесно можете да попаднете в капана и да ви се лепне етикет „мързелива съпруга“. Ако не обикаляте с прахосмукачката ежедневно и отривисто, още с влизането на вашите гости можете да получите няколко неодобрителни физиономии, въртене на очи и дори реплики като „Скоро не си имала време да чистиш май“. Тормозът може да продължи и после, когато се окаже, че сте повече хора, отколкото чаши ползвате на ежедневна база. Тогава трябва да извадите още чаши от шкафа, който отваряте твърде рядко, а те, разбира се, ще са потънали в прах. Едва ли някой ще го каже в прав текст, но несъмнено отново ще има погледи и навъсени лица, защото каква е тази жена, която позволява чашите й да са целите в прах. Веднага ще се обърне внимание и на други места, където не е бърсано скоро или пък на покривката ви ще има петно. Не искам да ви разказвам каква драма е изобщо да нямате покривка.

Най-лошото е това, че дори да знаете, че не трябва, вие ще се срамувате, просто защото споглежданията, намеците и директните упреци наистина ще са насочени към вас, а не към половинката ви, която пребивава не по-малко във вашия дом.

Ще ви е кофти, защото не само старата ви баба и вече не толкова младата ви майка ви критикуват. Ще получите коментари или иронични подмятания и от по-младото поколение, към което все още се причислявате. И тогава ще ви стане ясно, че у нас патриархатът е още жив.

Това, разбира се, не е някаква бомбастична новина, нито пък се случва единствено по нашите ширини. Една друга обширна тема е и защо всъщност роднини, приятели и познати се чувстват длъжни да отбележат всякакви несъвършенства в къщата ви, вместо да гледат собствената си колибка. Това е нещо, което със сигурност много ме дразни, ама не по-малко ме ядосва да ме третират като робинята Изаура.

Искам да поясня, че тук не е моментът моментално да се скарате с мъжа си, да му метнете прането от сушилнята на топка и да го заключите с ютията в килера.

Всичко това придружено с крясъци, рев и дежурното „Ти не ме оценяваш“. В общия случай вашата половинка изобщо няма да е виновна за това, че околните набеждават вас за всяка неизмита чиния, освен ако нарочно не си мълчи, когато някой отривисто ви кове канчето. Истината е, че почти всички мъже са над тия неща, тоест над домакинската работа, клюките и „добронамерените“ съвети. Много е възможно вашият мъж изобщо да не забелязва, че упреците от света на битовизма се стоварват върху вас, просто защото му е все тая какво разправят хората. Не по-малко вероятно е критиките никога да не стигат до ушите на партньора ви, защото доброжелателите са ви дръпнали дискретно за лакъта и са ви прошепнали деликатното „Избърсах набързо огледалото в банята, че беше цялото на пръсти“.

Затова, вместо да освирепявате срещу благоверния си, по-добре почерпете опит от него.

Пускайте покрай ушите си намеци относно занемареното си домакинство. Ако можете да си го позволите, наемете домашна помощница, за да разлаете кучетата още повече. Не си и помисляйте да гладите двуметрови чаршафи, защото роднини от провинцията ще ви гостуват. Позволете си да сте една от мацките от „Сексът и градът“, а не от „Отчаяни съпруги“. Оставете патриархата да се удави в тенджерата, която кисне от два дни в мивката. Бъдете над всички тези битови драми, защото иначе, без да се усетите, ще търкате петното от вино върху плочките на фона на турски сериали.

 
 


Повече информация Виж всички