Предлага ти се престижна позиция, скрепена с висок материален стимул, а ти си склонен да предпочетеш да си останеш на свободна практика, да вършиш нещо, което не изисква квалификация, или да се захванеш с непопулярна неправителствена инициатива? Изпускаш птичката, дето ти е кацнала на рамото, понеже просто не знаеш какво искаш!
Наближава абитуриентският ти бал, а ти съобщаваш на изненаданите си родители, че няма да следваш специалността, с която ще наследиш семейната традиция, или, не дай боже, изобщо не планираш да завършиш висше образование? Ти въобще не си знаеш интереса, ти просто не знаеш какво искаш!
Симпатичен и добър човек видимо те харесва и иска да имате сериозна връзка и да се грижи за тебе, а ти, вместо това, си преследваш някаква твоя си любов, чакаш да срещнеш определени качества, които търсиш у партньор, или въобще не се стремиш към обвързаност? Освен ако не си асексуален, значи просто не знаеш какво искаш!
Напускаш шеста работа за пет години, понеже си имаш нещо твое наум и си преследваш него, докато не го намериш? Никой няма да те вземе с това CV, личи си, че просто не знаеш какво искаш!
Убеден си, че не искаш деца? Ще ти мине, ти просто не знаеш какво искаш!
Убеден си, че искаш деца още в началото на 20-те си години, вместо да си „поживееш“? Ще съжаляваш за това решение, сега просто не знаеш какво искаш!
Продаваш си апартамента в центъра на голям град и се местиш на село да си ремонтираш къща? Какви са тези прищевки сега, ти просто не знаеш какво искаш!
Не се обличаш според случая? Не ти се организират сватби (за роднините), кръщенета (понеже сме християни), ергенски и момински партита (като за последно), погачи (за здраве), новогодишни банкети (като сме най-зле, така да сме)? Не одобряваш установените опции и структури в политическата система и си работиш по свои такива? Не обичаш организирани мероприятия? Не ти се прави нещо само защото „така се прави“? Правиш непопулярен избор? Имаш разлина сексуална, политическа, ценностна, изобщо житейска ориентация? Диагнозата за всички тези симптоми е една. Обща.
Ти просто не знаеш какво искаш.
Идеята, че не знаеш какво искаш, идва от хипотеза, че на света има един правилен, отъпкан и утвърден път, който да се приема безкритично и без въпроси, и е нормално, естествено и приемливо да искаш единствено и само това. Всъщност, да не знаеш какво искаш, обикновено означава да не искаш това, което се очаква от тебе, а и по принцип от хората, да искат. Предпоставката е, че другите знаят по-добре. Другите, впрочем, не са някакви конкретни хора – по-скоро представляват неперсонализирана аморфна маса от насадена осъдителност спрямо всяка възможна форма на неконформизъм.
Друг път е по-просто. И по-лично.
Родителите, приятелите, човекът до теб, колегите, шефовете, познатите имат някакъв определен набор от очаквания. Част от тези очаквания са свързани с представата им какво е най-добро за теб, друга част – с това какво е най-добро за тях самите. И понякога тези очаквания влизат в конфликт. Ето прост пример: родители вярват, че за детето им би било най-добре да завърши образование по дадена специалност в чужбина, защото така е най-добре за него, но им се иска също така и това дете да остане завинаги да живее в техния град, ако може в съседния апартамент, защото така е най-комфортно за тях. Избират кое от двете е приоритетът им и съответно го очакват от детето си. Ако то направи другия избор, или, още по-зле, някакъв свой трети, според тях не се е ориентрало правилно, следователно не знае какво иска. Объркало се е това дете. Хем не иска да е до скута на родителите си, както Лазар от „Железният светилник“, когато пожела да се премести от дома на Султана, хем не иска и да ги послуша какво да прави с живота си, та поне да има смисъл, че е далече. Няма как да схваща какво иска.
Ето и друг пример.
Всички твърдим, че бихме искали човекът, когото обичаме, да бъде щастлив. Бихме искали обаче и ние да сме щастливи покрай него. Какво се случва, ако щастието на този човек се разминава с идеята да бъде във връзка с нас, или да бъде във връзката, която ние си представяме за себе си? Ако иска да живее на различно място? Ако настоява на брак, а ние – не? Ако не иска деца, а ние – да? Или обратното. В тези случаи любовта и личният ни егоизъм навлизат в закономерен и разбираем конфликт. Разминаването на желанията пречи на мечтите ни за съвместно бъдеще, и тъй като ние сме убедени, че това, което искаме, е правилно за нас, следователно мислим, че е правилно и за другите, но те просто още не са осъзнали, че е така. Понеже не знаят какво искат. Нашият начин е правилният начин, а техният – не.
Наративът за „незнанието какво искаш“ е лесен начин за оправдаване на различия, така че „различният“ да излезе неправ.
Някой не е съгласен с теб? Опитваш да разклатиш устоите на собствените му убеждения, да го накараш да се почувства луд, неинформиран, немислещ, глупав? С една дума – слаб. Всъщност това е една от формите на фина емоционална и ментална манипулация, позната като „гаслайтинг“.
Ще го поправим този, който не знае какво иска. Ще го научим. Ще му мине. Ще го израсте.
Забавното е, че хората, които най-често чуват, че не знаят какво искат, всъщност обикновено са точно тези, които са напълно наясно с желанията си и поради това не са склонни да правят компромиси с тях или да се примиряват с нещо различно от тях. Затова и рядко спират да опитват.
Без да имам претенциите за изчерпателно обобщение, мисля, че все пак има два основни начина да изживеем живота си. И двата крият рискове и имат плюсове. Единият е да не се отказваш да търсиш това, което искаш, с надеждата да живееш пълноценно, но и приемайки риска никога да не го намериш. Обикновено тези хора „не знаят какво искат“. Другият е да вървиш по по-малкото съпротивление, да се вписваш, и да се задоволяваш с това, което ти се предлага – така рядко ще си нещастен, а още по-рядко щастлив. Някои от тези хора наистина не знаят какво искат, други ги е страх изобщо да опитат да разберат, а трети имат удивителния късмет желанията им наистина да съвпадат с лесните възможности.
Ако не сте съгласни с написаното, очевидно е, че вие не знаете какво искате, разбира се.
Вижте още:
