Татко за празник, мама за делник

| от Констанс Бонасьо |

Разводът е приключил, желаното облекчение е настъпило. Всеки поема пътя си, но по него ще върви още някой.

По-често след раздялата децата остават за възпитание и отглеждане при майката. Тя поема всички ежедневни, да не кажем ежеминутни, грижи. Постоянно е на разположение. Дава лекарства, превързва рани, шие копчета, пере чорапи, пазарува, готви, храни. Намира сили и да целува…

Разбира се, всеки може да даде примери с лоши майки. Да не започваме сега с „на братовчеда бившата”, „предишната на колегата”, „бившата жена на брат ми”, че митовете и легендите край няма да имат.

Просто ще ви разкажа една история.

Майката приготвила децата за среща с бащата. Той не закъснял особено и тръгнали на разходка, щели да обядват навън. Накупил от по-скъпите сладоледи, бил забавен и весел, разказвал интересни случки. Децата се изкефили и получили болки в корема от смях. Когато след обяда се прибрали в квартала, видели на едно дърво котка, която не можела да слезе и жално мяукала. Животинчето дълго време стояло там и било много отчаяно. Спортният баща хич не се кумил, ами скочил да спасява писаната. Понеже клоните били разположени нависоко по ствола, той грабнал една подвижна пейка – оставаше и да я изкърти от цимента, подпрял я на дървото, и като по рампа се качил до паникьосаната котка. Взел я внимателно и я поставил на земята. Децата му онемели от възторг.

Татко намира смели решения! Татко може всичко! Татко е велик!

Прибрали се вкъщи и от вратата казали на майка си: „Мамо, а ти никога не си спасявала котка! И този сладолед, дето казваш, че не е вкусен, е много хубав!” – следвал пламенен разказ за изумително прекарания ден.

Майката не можела да ги зарадва с това, че е измила прозорците, изпрала, простряла, изгладила, сготвила – това било толкова естествено, че даже не се забелязвало.

Освен това тези дейности не предизвикат удивление и щастие – това си е ежедневие, обикновен делник. И милата майчица, колкото и да е умна, образована и емпатична, през повечето време играела и ролята на домашна помощница. Въобще не можем да си я представим да влачи пейки, да ги подпира, да се катери по дърветата и да спасява неразумни котки.

Децата всъщност не подозирала че тя хранела въпросната улична котка. Всяка сутрин, като тръгвала на работа, й сипвала в паничката. Благодарение на нея рошльовчето оцеляло – всъщност го спасила.

Татко за празник, мама за делник.

 
 


Повече информация Виж всички