Като млада учителка в детска градина, майка ми видяла възрастен мъж да се приближава към двора, за да прибере едно от децата в групата й.
„Това твоят дядо ли е?“, попитала тя детето. „Неее, това е татко ми“, отговорило то. Оттогава тя много внимава, когато по-възрастни хора се появят на прага на градината и вече формулира по-прецизно въпроса си.
Когато наскоро актьорът Джордж Клуни и съпругата му Амал съобщиха, че чакат близнаци, мнозина се запитаха дали той не е твърде стар за това.
Някогашният холивудски секс символ е на 55 години, а съпругата му – на 39. Ако медиите са дъвкали многократно въпроса за рисковете от майчинство в напреднала възраст (последно – след като Джанет Джексън роди на 50), то темата за късното бащинство сякаш е изместена в периферията.
Не е новина, че мъжете стават родители в по-късен етап от живота си. Мъжката фертилност не спада толкова рязко с възрастта, колкото фертилността на жените, затова и нямат затруднения. Мнозина от тях могат да имат деца по естествен път дълго, след като са остарели и посивели, без да имат нужда от намесата на технологиите.
Затова и много мъже не са запознати от рисковете да станат бащи тогава, когато за обществото е нормално вече да са дядовци.
Оказва се, че опасности има и те са свързани най-вече със здравето на бъдещия наследник. Те са коментирани от различни доклади през годините.
Шведско изследване от 2014 година открива доказателства, че има по-висок риск бащите на възраст над 45 години да се сдобият с деца с шизофрения, аутизъм и други психически разстройства. Дори и при тях обаче рисковете са ниски – под 1 процент при определени условия.
За да обяснят връзката между психиатричните заболявания и възрастта на бащата, учените са изтъкнали мутации на ДНК в спермата при по-възрастните мъже, които могат да бъдат наследени от синовете и дъщерите им. Няма обаче генетични тестове за психиатрични заболявания като тези от аутистичния спектър и шизофренията.
Доколко това е вярно, може да се спори. Изследване от 2016 година залага на обратната гледна точка – мутациите в ДНК в спермата не са свързани с риска от психични заболявания.
Те могат да допринесат за появата им, но в много малка степен. Според това изследване рисковете засягат не само застаряващите татковци, но и младите бащи. То отстоява друга гледна точка – че мъжете, които имат наследствени психиатрични заболявания, създават поколение в по-късен етап.
С късното бащинство могат да възникнат и други проблеми. Един от най-разпространените от тях е вид нанизъм, наречен ахондроплазия, за който има генетичен тест. Все пак за мъже над 50 години шансът да се сдобият с дете с това състоние е 1 на 2000 раждания.
Някои лекари обаче твърдят, че спермата на застаряващия мъж има един положителен ефект – по-дълги теломери.
Те са окончанията на хромозомите, които предпазват ДНК кода, докато бива копиран. Те са като връхчетата на връзките за обувки, които предпазват накъсването им. Много учени вярват, че по-дългите теломери са знак за дълголетие. Въпреки това няма достатъчно данни, които да доказват, че децата на по-възрастни родители живеят по-дълго.
Късното бащинство има и важен социален елемент. Всички тайно се питат колко време ще бъдеш баща, ако си избрал да станеш такъв в по-късна възраст. Много лекари уточняват, че най-често двойките – особено звездните, за които става дума, се грижат добре за здравето си и са взели предвид факта, че ако се сдобият с дете на 55, на 65, когато то е на 10, трябва да са във форма.
Въпреки това след като новината за бъдещото бащинство на Джордж Клуни се разпространи в социалните медии, мнозина реагираха като майка ми някога и го сравниха с дядо.
Това предизвика обаче и дебат за ролята на по-зрелия родител в живота. В една снимка от Humans of New York млада жена разказва за своя 78-годишен баща и това колко е трудно да бъдеш толкова млад и да виждаш родителя си в този момент от живота му. Ако за някои обаче това е трудно, други подчертават важните уроци, които са получили от това да имат родители с по-голям житейски опит. По-възрастният родител често може да реагира с повече спокойствие в сложни житейски ситуации.
Друга история, която предизвика бурно медийно внимание, е от 2011 година, постави на корицата на списание „Ню Йорк“ „бременна“ моделка с бели коси. До фотошопирания й бременен корем беше поставен въпросът: „Твърде стара ли е за това?“
Явно той ще бъде задаван и към мъжете, и към жените, още дълги години, преди личният избор да спре да бъде обществен въпрос.
