Жените във Венецуела водят живот, в който няма нито добри, нито правилни решения. Ако забременеят, те трябва да родят детето, защото абортите в южноамериканската страна са забранени. В същото време заради икономическата криза двойките не могат да се снабдяват с контрацептиви. От друга страна, ако жените изберат да родят, на ръцете им ляга грижата за още едно гърло и то във времена, в които няма какво да се яде, а безработицата е огромна.
В обширен репортаж The New York Times отразява продължаващата вече осем години икономическа криза във Венецуела, но през очите на най-тежко преживяващите я: жените.
Проблемите с изхранването и борбата за оцеляване дотолкова са притиснали венецуелците, че драмата с липсата на контрацепция някак остава на второ място. До момента, когато се появи още едно гърло, което не може да бъде изхранено.
Хапчетa, презервативи или други вътрешни методи за контрацепция е много трудно да бъдат намерени в големите градове. А ако се намерят, цената им е невъзможна: в столицата на Венецуела – Каракас – три опаковки с презервативи струват три пъти колкото е минималната месечна заплата, тоест около 4.40 долара. Да, във Венецуела към момента минималната месечна работна заплата е 1.5 долара!
Противозачатъчните хапчета за един месец струват двойно повече от презевративите (около 11 долара) а продукти като вътрематочна спирала например струват 25 пъти, колкото е минималната заплата – около 40 долара. И това без да се брои цената на посещението при доктора, който да постави спиралата.
Няколкото неправителствени организации, които поддържат клиники за контрол на раждаемостта, са препълнени. Опашките пред тях са толкова големи, че се налага дори понякога жените да пренощуват пред вратата, докато дойде техния ред.
Сериозната икономическа криза е поставила венецуелците в абсолютна безизходица, а сексуалният живот – в тотална криза. Някои двойки се въздържат изобщо от секс или се придържат към естествената контрацепция, за да избегнат непланираната бременност. И все пак тя се случва, а жените, които не са искали дете, не получават никаква подкрепа.
The New York Times описва историята на Хуана Гузман, която миналия април ражда шестото си детe. Това се случва в разгара на пандемията, в момент, в който нейният съпруг, механик, не е у дома седмици наред, защото работи надалече. Когато Хуана се връща от болницата вкъщи, в килера има само леща, а всичките й деца са гладни. Тя изпада в следродилна депресия и прекарва 20 дни на легло.
Хуана описва дните си така: „Яма без изход… Само тъмнина, обръщаш се на едната страна – мрак, обръщаш се на другата – отново мрак“. Нейната детска мечта да стане химик постепенно се е превърнала във все повече отдалечаващ се мираж.
Разбира се, забраната на абортите, не ги прекратява напълно – прекъсването на бременността продължава да се случва по незаконен начин, като жените рискуват криминални присъди, ако бъдат хванати. Те могат да лежат до няколко години в затвора, само защото са предприели аборт. Това не спира венецуелките да се насочват към нелегални клиники, където срещу много пари, получават съмнителна услуга.
Други, които не могат да си позволят асистиран аборт, решават да предприемат действия самостоятелно у дома без информация и без подкрепа. Броят на смъртните случаи на жени, които се опитват да абортират сами у дома, е нараснал значително – както неизбежно се случва в страните, където доброволното прекъсване на бременността е незаконно.
Нелегални организации съветват как да се осъществи аборт чрез хапчетата Misoprostol, за които се приема, че са сигурен и ефективен начин да се прекрати една бременност. Разбира се, цената на хапчетата също не го прави достъпно.
Изобщо репродуктивното здраве във Венецуела е в невиждана криза, а животът е станал практически непоносим. Някога една от най-богатите латиноамерикански икономики днес изживява най-жестоката криза в света за държава, която не е била във война.
Правителството на Николас Мадуро продължава да управлява вече осем години, въпреки огромното гражданско недоволство, въпреки некомпетентността си, чудовищната корупция и американските санкции.
Огромната инфлация и гладът са проблем номер едно, а веднага след него се нарежда лошата държавна здравна система, която не може да осигури дори минимален достъп до контрацептиви на гражданите.
Вижте още:
