Имате хемороиди и депресия? Стига бе, мислете позитивно!

| от Евелина Бонева |

Някой да е чувал, че позитивното мислене е храна за душата? Или да е срещал етикетите оптимист, песимист и реалист? Ако отговорът е „не”, честито! Вие живеете в друг свят. Ако пък е „да” – честито! Вие сте модерен човек и сте нарочен за консуматор на съвети.

Ето и някои от най-често срещаните мантри на положителната мисъл: „Радвайте се на дребните неща в живота”. „Бъдете позитивни и се усмихвайте на всичко, което ви се случва”. „Ако животът ви поднесе лимони, направете си лимонада”. „Не се сближавайте с хора, които ви действат негативно”. „Лошите вибрации привличат лоши неща”. „Мисълта има материален субстрат – мислете за хубави неща и ще ви се случват хубави неща”.

Да,ама не. Понякога нещата просто не работят така.

С развитието на средствата за масова комуникация, психологията поевтиня и се превърна в наука на масите – наука, от която всички разбираме и за която всички имаме мнение. Достъпът до Интернет, изглежда е виртуална диплома, която дава право да се дават съвети на онези, чиято психика не е от стомана от тези, чиято психика…не съм сигурна.

Хората с леки психични дисфункции много добре знаят, че нещо трябва да се промени в мисленето и себеусещането им. И се сблъскват с абсолютната невъзможност това да се случи. Ето защо съветите за позитивно мислене, отправени към хора в депресия, само задълбочават тяхната безпомощност.

Да накараш депресивен човек да мисли позитивно, е равносилно на това да накараш слепец да гледа небето в продължение на един час всеки ден. „Аре бе, стегни се, виж каква пролет е навън – птичкте пеят, ти си седнал тука и гледаш в една точка. Я се вземи в ръце”. Подобен тип съвети издават иманентно неразбиране на природата на психичния дискомфорт, който огромен процент от хората изпитват в даден момент от живота си.

Ако читателската аудитория на пророците на позитивното мислене се състои предимно от мъже, които изпадат в лошо настроение, когато се окаже,че радиаторът на колата им е за смяна, и жени, които изкиселяват, когато скъсат чорапогащника си с нокът, съветите за разходка в парка и взиране в цъфнало дръвче, биха могли да бъдат адекватни. Ако сред тази аудитория обаче, има дори един човек, който е на прага на клиничната депресия, насоки от подобен тип биха имали в най-добрия случай никакъв ефект.

Ръбът, който разделя нормата от патологията е доста тънък. Само една крачка и човек пада от другата страна. Не е ексцентричен, а луд. Не е особен, а болен. Не е индивидуалист, а пациент. И върху главата му се стоварва Диагнозата, а онези на другия бряг го съветват да диша дълбоко и да гледа зелено.

А пък сигурно е много забавно да станеш онлайн терапевт с дипломата си за публична администрация от някой известен колеж. Детето ви има сенна хрена? Мислете позитивно! Полените се влияят от мисловната ви настройка! Безработен сте от две години и трудно свързвате двата края? Е, прочете „Тайната” и станете шеф на Google, изпращайки до HR-ския отдел положителни мисловни импулси. Ако пък Ви мъчат хемороиди – съсредоточете мисълта си върху положителната част на Вашето заболяване. Седенето може да доведе до разширени вени, а с настоящия си проблем няма как много да седите. И прочие, и прочие…Изкусително, сладко, благородно и тотално безполезно.

Позволете ми да обобщя: ако обществото ни иска да върви в посока разбиране и приемане на психичната болест и психологичните особености на различните хора, универсализирането на съветите е първият феномен, който трябва да бъде забранен. Макар да живеем в блажено време, в което човешкият живот и здраве имат висока цена, житейските несгоди са неизбежни. Някои хора преодоляват тези открили се под краката им пропасти със завиден капацитет, други стържат с нокти по ръба, а трети пропадат в дупката с хиляди километри в час.

Ако имаме претенцията да бъдем зрели и отзивчиви към чуждата болка, то следва да бъдем зрящи към личностовите и социални психологични конфликти, които се раждат в обществото.

Гурелите в социалните очи, калта в социалните уши, апатията в социалния характер – това са малките предпоставки за развитие на сериозни и често необратими психологични конфликти, които рикошорат в същото това общество с огромна сила.

В обществото ни има достатъчно случаи, които стоят като грозни циреи на социума, който е неглижирал психичния дефект и е ковнал стигмата на психичната болест. В света има хиляди примери на провала на така популярното течение „позитивно мислене”. И не, не бива да бъдем негативни, мразещи песимисти, които да очакват най-лошото във всеки момент.

А просто мислещи същества, чувствителни към различието. С отворени сетива към онези, които са изгубили баланса и са станали опасни за себе си и/или за нас.

Та моля ви, ако Ваш приятел Ви сподели, че от две седмици няма желание да става от леглото, защото не вижда смисъл – не му казвайте да хапне две блокчета шоколад, за да се оправи. Ако видите човек в автобуса, който получи паническа атака и иска веднага да слезе, помогнете му да слезе. Не му казвайте да напише списък с 10 неща, за които е благодарен. Не му препоръчвайте да прочете нещо на Хорхе Букай. Ако случайно видите момиче, което умишлено повръща вечерята си – не й давайте съвет да хапне малко мусака. Това не помага.

Позволете ми в заключение да цитирам мой приятел и учител: „Позитивни са само ХИВ позитивните”. Не бъдете позитивни. Бъдете критични!

 
 


Повече информация Виж всички