Ставам всяка сутрин с писък в уста

| от Мария Панайотова |

Часът е девет без петнайсет, центърът на София. Те ходят чорлави и недоспали и бързо отпиват чаша кафе с надеждата мозъкът им да се върне на мястото си. Това са онези младежи, за които липсата на сън се изразява в купон, страстен секс или просто цяла нощ дискотеки, барове и забавления. Те са станали в 8.30 и сега пият кафе на крак.

Как изглежда животът сутрин при хората, женени с малки деца?

Времето в този момент е ключово понятие, то бяга с невероятна скорост, а закъсненията са просто ежедневие.

-Боби, ставай, миличък! – с тих, любвеобилен глас казвам.

Петнайсет минути по-късно. „Боби, ставай, ти казах, ще закъснеем за училище“. – със силен глас

Трийсет минути след това. „Боби, говедо такова, аз всеки ден ли по два часа ще те будя, колко пъти да ти казвам да си лягаш по-рано“ – вече в истерия.

На четвъртия път петгодишният Боби е изритан от леглото.

Оживените разговори продължават с второто дете.

-„Елена, колко време ще седиш в тоалетната“?

-„Елена, излез най-сетне от тая тоалетна“.

Елена: „Само да си оправя прическата и тая блуза няма да я нося, да знаеш. Днес е топло, Чолаков каза, че слънцето ще изгрее“

Майка: Абе, ти разбираш ли, че през есента слънцето грее по-малко.

-Мамо, сега е циганското лято.

В осем без петнайсет закуските са изядени или оставени на части на кухненската маса, но всички са в коридора. Обикновено изритани от баща им, загубил вече търпение. Диалозите продължават.

-Мамо, ти купи ли ми вода?

-Мамо, аз нямам купони за стол.

-Трябва да ми подпишеш декларацията.

За да е по-весело, се обажда и мъжът. –Мило, виждала ли си ми чорапите на райета?

Боклукът прелива от чувала в коридора, телефоните звънят, а часовникът бързо тиктака…

Най-накрая всички сме в колата, и след успешно промушване сред задръстванията пред училището и детската градина, мога да си отдъхна и да стигна до работа. Завиждам им на тия недоспалите с чашата кафе. На мен до девет часа, половината ден ми е минал.

 
 


Повече информация Виж всички