Милата ми баба /твърде/ често ми споделя горещата си надежда, че някой ден в недалечното бъдеще, ще си намеря, по нейни думи, „другар в живота“. Въпросният израз обичайно е посрещан с бурен смях от страна на майка ми поради своята старомодност. От друга страна, самата тя за 33-те години от земното ми съществуване така и не посмя да употреби думата „секс“ в сериозен разговор, предзначен за ушите ми.
Моя позната, типичен представител на Gen Z поколението, нарича най-популярното приложение за запознанство с име, неподходящо за публикуване в медия, и го ползва почти като сайт за поръчка на храна за вкъщи. Някъде измежду всичко това, аз, изтерзаният милениал, ползвал mIRC за срещи в ранното си тийнейджърство, категорично отказвам да поверя любовния си живот в ръцете на уебсайтове и социални мрежи. Поради което се чудя дали в скоро време няма да ме датират като фосил по радиовъглеродния метод. Ако не знаете какво е mIRC, вероятно вече сте фосил. Или сте твърде млад и интелектът ви е зает с по-интересни неща от радиовъглеродния метод.
Интимният живот на различните поколения и как се заражда той е любопитна тема, обект на много размисли, страсти, литература, кино, исторически изследвания.
Много хора са изградили представи за това какво са представлявали срещите преди поколения – понякога с романтични идеи за повече внимание и споделяне на общи ценности, друг път – не без завист мечтаят за свободата и простотата на личния контакт и задължителното общуване очи в очи. Разбира се, битува и схващането, че с всички онлайн възможности за откриване на партньори, които имаме днес, никога не е било по-лесно да опиташ каква риба плува в морето и че това е от първостепенна важност.
Никоя ера в областта на запознанствата не е лишена от плюсове, минуси и собствен набор от негласни правила. От началото на XX век до наши дни романтичните връзки са еволюираща част от културата, както всичко останало. Преди това концепцията за среща във вида, в който я има днес, като цяло не съществува.
През средните векове единствената официално приемлива връзка между представители на (задължително) противоположния пол е била бракът, а той е сделка между определени родове или семейства.
През 1489 г. в договор, подписан между Англия и Испания, двегодишният принц от династията на Тюдорите – Артур – е официално сгоден за Катерина Арагонска, която в този момент е на три години. Това е класически пример за това, което е напълно нормална практика по целия свят в предмодерната епоха: връзките са стратегически договорености между семействата на базата на финансов и социален статус. Идеята, че може да обичаш, да не говорим за физическо привличане към човека, с когото се свързваш, би се считала за дълбоко безотговорна. Фактът, че братът на Артур – небезивестният Хенри VIII – наследява годеницата му, поради богатата ѝ зестра, е показателен. А шокът и последиците от бурния му брачен живот за известни и до днес.
Извън благородните родове, ситуацията не е много по-различна. Немалко информация ни дава и родният ни фолклор за най-ценените качества у човека, с когото родителите ти решават, че е уместно да прекараш живота си. Богатство – изразява се в брой овце, а не в биткойни, къща „на два ката“, тогавашният еквивалент на апартамент в „горен“ Лозенец, голям чеиз (Мари Кондо получава инфаркт!) и умение да се управлява мотика, което е по-ценено качество дори и от това, да те поканят да водиш TED talk, в наши дни.
Първата среща не рядко е била дикретно на венчавката.
В края на осемнадесети век „Жули“, роман на френския философ Жан-Жак Русо става най-бързо продаваната книга, писана някога. Разквазва се за красива млада жена от аристократично семейство, от която се очаква да се омъжи за човек от нейното положение. Тя обаче се влюбва в своя учител от средната класа. Книгата е първото съществено и публично изявление на идеята, че отношенията трябва да се основават по същество на чувствата между хората и нямат нищо общо с класа, родословие или финансова изгода. Това все още не води до сериозно преобръщане на социалните норми, пак се жениш за когото ти кажат родителите ти и обществото, но поне благодарение на Русо можеш много да съжаляваш, че трябва.
През следващия век, започва да се прокрадва идеята за официално приемливи срещи с евентуално роматичен характер между младите хора. Задължително обаче присъства този, който в днешно време бихме нарекли „модератор“ или направо „охрана“. Във викторианските времена неомъжена жена под 30 години не би могла да бъде в присъствието на джентълмен без зоркия поглед на придружител. С малко повече късмет е можело да бъде разменена тайна бележка или да бъде открадната целувка. За да разговарят хора помежду си е било необходимо да бъдат официално представени един на друг, а докосването на публично място си е откровено забранено, освен по време на танц.
Появяват се и първите писани съвети за намиране на съпруг, пълни със снизходителни съвети към жените да бъдат скромни и интелектуално незаплашителни в търсенето на половинка. Класически прародител на „Как да сме уникални прекрасници и да смаем милото за седем дни“.
В нашите георграфски ширини също настъпва раздвижване на нравите, крадат се погледи, китки (а и булки), напиват се менци, а върхът на социалната комуникация между „младите“ е по време на т.нар. „седенки“ или „тлаки“ – тоест след като си работил цял ден, работиш и цяла нощ, но имаш шанс да допреш коляно до това на изгората си и да му/ѝ изпееш дяволита песен. Целта на всички отново е бъдещ брак.
С настъпването на 20-те години на XX век в западните общества стартира трансформация на стилa на романтично общуване между хората.
Бурни времена, пълни с шампанско, бързи танци, бляскави рокли и къси прически. Така да се каже, започва постепенният преход от предната веранда към задната седалка. Старите принципи на ухажването се заменят със срещи; двойките започват да излизат самостоятелно, навън и без придружители. Прокрадва се идеята, че това се случва и с цел забавление, а не само за намиране на брачен партньор. С навлизането на срещите в социалния живот идва и фокусът върху влюбването, вместо задължителното намирането на одобрен от обществото житейски спътник. За разлика от убежденията на преходните епохи, че началото на отношенията между мъж и жена е бракът, все повече се появява необходимостта той да бъде предхождан от романтика и чувства на любов.
У нас, с появата на градската буржоазия и утвърждаването на все повече жени интелектуалки в обществения живот, срещата също се появява като концепция и задължителното търсене на задмотиково устройство в някои среди намалява.
Петдесетте години са следващият крайъгълен камък в развитието на взаимоотношенията между половете.
След несигурността и пораженията на войната, „стабилен“ (не в смисъла на фитнес батка) става основният термин за интимните взаимоотношения между хората. Създаването на семейство и граденето на дом отново излиза на преден план. Същевременно обаче се появяват някои специфични термини за сексуални дейности и ласки, които използваме и до днес. Донякъде, представяйки си тези времена, сме склонни да мислим за мъже с куфарчета и идеала на степфордската съпруга, но в действителност, това е време и на сексуална промяна, която в крайна сметка води и до значително увеличение на населението.
У нас тоталитарната комунистическа власт стимулира отпадането на някои патриархални порядки и създава условия за по-честа и свободна комуникация между мъжете и жените, обикновено отново свързани с физически труд. Не малко любови избухват на строежа на Хаинбоаз и на Димитровград. От друга страна обаче, се цели крайно деромантизиране на междуполовите отношения – хората са „другари“, двойката задължително е „семейна единица“, градяща свещения марксизъм-ленинизъм (да не се бърка с инстинския социализъм) и гледаща в светлото бъдеще. С думи прости, нуждата от задмотиковото устройство се връща като всеобщ принцип, но също така е редно да е запознато с основните постулати на Партията.
Ако през 50-те години младите хора започват да експериментират със секса, то през 60-те започва истинска експлозия на сексуална активност и комуникационната свобода.
Между популяризирането на рокендрола и протестите срещу войната във Виетнам, младежката култура произвежда истинска революция и избягва от старите социални конвенции. И мъжете, и жените поемат инициатива за първата среща, а започва да става приемливо да се поделя и сметката. Очакванията за ухажване са окончателно трансформирани от либералните социални и сексуални нагласи.
Първата форма на орален контрацептив („хапчето“) е одобрена през 1960 г., тъй като сексът преди брака вече не е табу. Хората вече могат да се срещат и поддържат връзки без задължително да мислят за дългосрочни ангажименти като брак и деца и подобни идеи стават все по-широко приемани. Хипи поколението е катализатор на промените. Вече няма правила за срещи. Младите хора започват да излизат с когото пожелаят и когато пожелаят и така се полагат основите на това, което наричаме „dating“. През 1965 г. двама студенти от Харвард създават „Operation Match“, програма, която е първият прототип на това, което в последствие се превръща в онлайн услуги за запознанства.
80-те години носят нова рок музика и страхотен комфорт.
Срещите стават по-малко официални и позволяват на двойките да се отпуснат. Да вземат нещо бързо за ядене, да разгледат киносалона и просто да се опознаят. Появява се и абитуриетският бал като апотеоз на първа среща и пръв интимен контакт. Окончателно се утвърждава „култура на връзката“. Не само че мимолетните интимни отношения вече не са табу, но за много хора сексът се превръща в решаващ фактор за това дали искат или не да продължат да излизат с някого.
У нас, с нелегалното навлизане на западната музика и култура, както и с появата на родните рок банди, младежите също извършват една мини революция срещу обществените нрави. Привличането и интелектуалното сходство отново са изцяло на преден план.
През 1991г. „Световната мрежа“ започна да става общодостъпна, Желязната завеса е паднала и срещите в съвременното общество започват да навлизат в етапа, в който са и днес.
Появяват се бързите срещи, излиза и култовият филм с Мег Райън (която беше влияние в масовият dating почти това, което е Кобилкина за родния днес), „Имате поща“, който въвежда хората в онлайн романтиката.
Появяват се първите сайтове за запознанства като алтернатива на традиционните начини. Насърчава се идеята, че е трябва да търсим надалеко и нашироко, преди да изберем възможен партньор. Всички елементи на съвременната всеобща представа за запознанства най-накрая са налице – родителите нямат нищо общо; съображенията за пари и социален статус се смятат за „неромантични“ и маловажни; следва да бъдем бързо емоционално привлечени от някого, за да може една връзка да се счита за легитимна и жизнеспособна; сексът е централна част от опознаването на някого – и накрая, трябва да имате много срещи (и вероятно да срещнете доста ужаси по пътя), преди най-накрая и щастливо да се установите с тази архетипна фигура на съвременната сцена за запознанства: Единственият.
И така, достигаме до наши дни, в които не можем да си обърнем главите без да намерим човек, който да няма поне приложение за запознаства в телефона си.
Докато някои хора смятат, че този подход към срещите наистина работи, други колективно въздишат при мисълта че всичко се е превърнало в една игра на надмощие. Все повече милениали се оплакват, че срещите в днешно време са твърде разочароващи и сложни, когато технологията уж трябва да ги направи по-лесни.
Дали се влошава атмосферата за срещи или се подобрява – има аргументи и в двете посоки.
В днешно време имаме повече свобода да избираме как да живеем живота си. Ние създаваме свои собствени правила (или липса на такива) и ни се позволяват безкрайни възможности за това как искаме да взаимодействаме с романтичните партньори. Точно това обаче и прави срещите в наши дни толкова трудни. Днешният свят на интимни взаимодействия със сигурност е лабиринт и понякога сякаш спасението не дебне отникъде.
Настоящите методи за запознанства може да изглеждат като естествена част от съществуването ни, но в действителност те съществуват от кратко време и предвид развитието на личния живот на индивидите, вероятно няма да продължат още дълго в сегашната си форма и контекст. Културата на срещите си има история, която ще продължим волю или неволю да развиваме, както и следвашите поколения (на които някой също ще сложи засукани имена) след нас.
Запознанствата със сигурност са изминали дълъг път от дните на ухажването и придружителите. Сега живеем в епоха, в която мъжете и жените могат сами да избират с кого и как да излизат. Условията на игра никога са по-равни от всякога – и това увеличаващо се равенство поне е нещо, което да наистина си заслужава да празнуваме.
Вижте още:
Романтици, анонимни перверзници, женомразци: По Tinder-a ще ги познаеш
