Закъснели сте за вечеря с приятели? Никой не ви се сърди, но първите ви думи за „много съжалявам, трябваше да тръгна по-рано“. Познато ли ви е чувството, че непрекъснато трябва да казвате „извинявай“? Че сте обидили някого, когато споделяте мнението си в групова дискусия? Че без да искате, сте бутнали някого в тълпата в градския транспорт?
Ако някоя от тези ситуации ви звучи познато, може би имате хронична нужда да се извинявате и оправдавате. Въпреки че изглежда учтиво, това носи повече вреда, отколкото полза – включително подкопава доверието към вас. Епидемията от извинения започва още в детството, когато родителите на повечето от нас ни възпитават, че е необходимо непрекъснато да декларираме, че съжаляваме, дори когато изобщо не е така.
Вижте още: Мама и татко никога не казваха „извинявай“? Вероятно това личи в порасналите им деца
За щастие, психолозите препоръчват далеч по-ефективни фрази, с които да замените вечните извинения.
Да кажеш, че съжаляваш, е естествен рефлекс, особено ако харесвате хората около себе си или държите на мнението им. Намирането на по-здравословни и по-съзнателни фрази е първата стъпка към това да бъдете по-успешни в общуването си с тях.
В ситуации, в които закъснявате, изразяването на благодарност за търпението на вашата компания дава на околните да разберат, че ви е грижа за тях и за въздействието на постъпката ви. Вместо да се извинявате за забавянето, вие им благодарите за желанието им да изчакат. Така проявявате уважение и към тях, и към себе си.
Въпреки че е добре да се извините по време на спор или остър конфликт, не винаги е необходимо при по-малко интензивни разговори. Например, ако се опитвате да постигнете компромис с някого, не е нужно да се извинявате, ако не сте направили нищо нередно и укорително. Не се извинявайте за различното си мнение. Вместо това, покажете на другите, че цените и тяхната гледна точка. Както и разбирането им към вашата.
Работата с други хора по решаване на проблем обикновено не е лесна. Всъщност е доста трудно, сякаш вечно се налага да участвате в групов проект в гимназията. Сътрудничеството с хората за разрешаване на проблем е много по-овластяващо и ефективно, отколкото да се обвинявате за неспособността на групата да стигне до заключение. Освен това показва инициатива!
Едно от най-важните неща, които трябва да кажете, когато сте направили нещо нередно, обикновено е „извинявай“. Въпреки това, ако това извинение няма смисъл, то е безполезно. Като казвате на другия човек, че активно сте изслушали неговите опасения и имате план да промените поведението си в бъдеще, вие демонстрирате ангажимент да се подобрите, а не просто да декларирате празни думи. „Готов/а съм да те чуя“ е алтернатива за предпочитане.
Подобно на предишното твърдение, това показва, че сте готови да направите каквото е необходимо, за да възспрете ситуацията да се случва и занапред. Използването на такъв речник показва отговорност и ангажимент, а не просто дежурно регистриране на внимание.
Въпреки че този отговор изглежда малко по-официален от нещо, което бихте използвали, когато говорите с приятелите илисъс семейството си, той е изключително полезен. Особено когато другият човек не се чувства чут. Това улеснява откритата комуникация в сравнение с прекомерното извинение, което кара разговора да тъпче на едно място. Вие също така показвате, че цените приноса на другия и неговите усилия.
Знаете фразата „Никога не си наясно през какво преминава човек, докато не изминеш километър в неговите обувки“? Това е, което правите, като казвате това вместо едно просто „извинявай“. За да има смисъл от тези думи обаче, трябва наистина да се сте се опитали да разберете другия, а не само да говорите така. Попитайте какво е разстроило човека, за да стигнете до корена на проблема.
Ето още един чудесен пример за насърчаване на сътрудничеството и ефективността вместо ненужно извинение. Не само отваря вратата за градивна критика (която не е толкова страшна, колкото изглежда), но също така помага да се насърчат всички замесени да поемат отговорност за ролята си в ситуацията.
Понякога всичко, което трябва да направите, е да признаете неудобството или дискомфорта на отсрещната страна. С това просто изявление вие показвате, че разбирате, че нещо не е наред, а и разчупвате леда. Така се насочвате в посока намиране на решение, вместо да се фокусирате върху празни извинения.
Ако човек е наранен, оскърбен или разстроен, да кажете „изинявай“ невинаги е най-доброто, което трябва да направите. Извинението е по-необвързващо от истинската подкрепа. Да осъзнаете болката на другите и да попитате какво можете да направите, за да се почувстват по-добре, е проява на истинска загриженост.
Поне 25% от възрастните хора смятат, че се извиняват за неща, които не са по тяхна вина и дори са извън техния контрол, абсолютно всеки ден. Дори по-лошо, 11% твърдят, че правят това няколко пъти на ден – което означава, че е време да преоцените колективно навиците си за общуване, ако сте част от този дял.
Има силна и мощна връзка между начина, по който предаваме мислите си, и самочувствието ни. Замяната на ненужните извинения с по-целенасочени и осмислени изявления е началото за прекратяване на епидемията от прекомерни извинения и запазване на тази думичка за случаите, когато е наистина необходима.
Вижте още:
