Да разберете, че сте бременна, е един от най-вълнуващите моменти в живота. В повечето случаи новината достига до вас посредством тест за бременност и две красиви за вас в този момент черти. Щастието ви в този случай е сигурно, след което идва и моментът да разгласите новината на семейството. Но как?
Да споделите с родителите радостната вест, е нещо наистина много специално. Не само, защото това са най-близките ви хора, но защото това са бъдещите баба и дядо на вашето очаквано дете. За тях това е не по-малко вълнуващ момент, защото им отрежда нова и решаваща роля в живота. След като са отгледали вас, сега е ред да се включат в живота на един малък човек, който ще ги обожава и ще е тяхното съкровище.
Ако търсите вдъхновение за това как да подходите, съобщавайки новината на родителите, сайтът Parents.com предоставя идеите на 10 жени, които разказват своите изненадващи и забавни истории.
Подарихме им бебешки шишета с розови и сини бонбони
„Винаги е вълнуващо и съсипващо нервите да споделиш новината за първото си дете. Обадихме се на родителите ми и им казахме, че имаме важна новина, но ще я разберат, когато се видим лично. Със съпруга ми винаги сме били много фокусирани върху кариерата, ето защо те мислеха, че ще им съобщим, че ще се местим. Няма нужда да казвам, че бяха приятно изненадани да получат добре опаковани подаръци, а след разопаковането, когато видяха бебешките бутилки, показаха толкова искрена радост!“ – Мелиса ЛаХан
Съобщихме го през Скайп!
„Мъжът ми и аз поднесохме новината, че чакаме бебе, по Скайп, за да можем да запишем реакциите на родителите си и да ги показваме на бъдещето си дете. Резултатът беше безценен и някой ден, когато децата ни са достатъчно големи, ще бъде голям смях да им пуснем записа! Спомен, който ще бъде пазен завинаги.“ – Джесика Лав
Подарихме им бебешко боди като подранил коледен подарък
„Казах на баща ми, че имам подранил коледен подарък за него, а именно опаковано бебешко боди, на което пишеше „Не означава питай дядо“, заедно с ултразвукова снимка до него. Успях да щракна страхотна снимка на изражението му, когато сглоби цялата информация заедно.“ – Келън Сетъл
Казахме на майките си на обяд по случай Деня на майката
„Бях бременна няколко месеца преди тази втора бременност, като първата приключи неуспешно на Нова година. Беше трудно, но имахме късмета да зачена бързо след това. Наближаваше Деня на майката и вече беше минал месец и половина от настъпването на бременността, така че решихме да поканим родителите си на обяд за празника. Казахме им новината след като обядвахме, наблягайки на това колко специален ще бъде този ден за нас догодина. Родителите ни казаха, че това е най-хубавият подарък за Деня на майката, който са получавали.“ – Аманда Спенсър
Дадохме на майка ми албум със снимки, една от които беше на сонограма
„С мъжа ми заведохме майка ми за сладолед на любимото й място, когато й подадох да разгледа албум със снимки. Тя започна да прелиства, усмихвайки се и коментирайки, и въпреки че направи пауза, щом стигна до сонограмата, не можа да схване намека. Когато прелисти към друга снимка, с мъжа ми видимо се разтревожихме, а тя се взираше в нас с недоумение. Погледнах я и казах „Мамо…“, когато тя изведнъж се сети, върна се на сонограмата и попита: „Това ти ли си? Бременна ли си?“. Отговорих „Да“, тогава тя каза „О, Боже!“ и стана да ме прегърне.“ – Мелиса Толедо
Изненадах баща си с най-хубавия подарък за рождения ден
„Казах на родителите си за моята бременност (първото им внуче) на рождения ден на баща ми. Таймингът беше точен, защото точно бях влязла в четвъртия месец. За подарък му купих рамка за снимка, на която пишеше: „X седмици, докато ви срещна, баба и дядо!“. Сложих снимка от ехографа в рамката и допълних липсващия брой седмици. Наскоро майка ми беше диагностицирана с рядка форма на деменция и четеше трудно, затова знаех, че като дам подаръка на баща ми, той бързо ще й обясни какво имаше в рамката и какъв беше смисълът й. След като беше безмълвен няколко секунди, баща ми набързо пусна няколко нецензурни думи и насочи майка ми към значението на подаръка. И двамата се разплакаха и ни дадоха огромни прегръдки. Съпругът ми и аз също плакахме от вълнение и нямаме търпение бебето ни да се срещне със страхотните си баба и дядо!“ – Али Хюз
Казахме им, че ще си имат още едно бебе кученце
„Майка ми беше готова на всичко да има внуче, а не толкова още едно кученце. Братята и сестрите ми пък имаха големи изисквания около това каква порода куче може да се присъедини към глутницата. Така че решихме да вдигнем голям шум, за да обявим новото си куче. А всъщност щяхме да им съобщим, че чакаме бебе! Раздадохме на всички по една разгъваща се картичка – отпред имаше колаж на всички наши кучета, заедно с празна снимка и въпросителна върху нея. Стрелка сочеше, че трябва да отворят картичката, за да видят образа на новото кученце. Смешната част: дадохме на всеки различна снимка – на далматинец, ротвайлер, френски пудел, докато на бъдещите баба и дядо бяхме сложили снимката от ултразвука. Брат ми, който получи картичка с „Кръстникът“, започна да плаче. Майка ми, която мислеше, че снимката от ехографа е на кученцето ни, не можеше да повярва, че брат ми плаче заради някакво животно. Най-накрая тя осъзна, че това всъщност е снимка на нашето бебе в утробата и веднага започна да плаче и да говори на корема ми: „Здравей, бебе внуче, толкова се радвам, че не си бебе с козина!“ – Бет Тейлър.
Облякохме кучето си в бебешко боди, на което пише „По-голяма сестра“
„Когато нашите дойдоха да ни видят, с мъжа ми се възползвахме от възможността да кажем на семействата си за бременноста ми. Всички дойдоха за вечеря и точно преди десерта, съпругът ми отиде да облече кучето в бебешко боди с надпис „По-голяма сестра“. Смешната част беше чакането някой от родителите да види облеклото и какво всъщност значи то!“ – Злата Г.
Поръчах бебешки биберони, на които пише „Обичам баба и дядо“ и им ги изпратих
„Чакахме да ни звъннат, след като ги получат. Баща ми се обади през сълзи, веднага след това! Беше страхотна изненада!“ – Моли Бейкър
Изненадах родителите си с мое собствено яйце за Великден
„Баща ми беше диагностициран с рак на дебелото черво в стадий 4, в навечерието на Коледа през 2011 г. Беше опериран през януари, а аз разбрах, че съм бременна малко по-късно. Бях на ехограф точно на Разпети Петък, ето защо с мъжа ми решихме, че ще е толкова невероятно да споделим новината точно на Великден. Бях латиноамериканска жена в късните си 30 години, така че родителите ми може би бяха загубили надежда за внуци. В неделята на Великден отидохме до родителите ми, подарихме им кошница за празника и казахме, че на дъното има изненада. Погледнаха вътре и видяха снимка на дъното. Майка ми я забеляза веднага, а баща ми просто се взираше в сонограмата, чудейки се какво е. Когато най-накрая разбра, се разплака и беше толкова щастлив, че в средата на това тъжно за него време, има нещо, за което да бъде силен. Той премина през множество сесии на химиотерапия, а месец след като Ракел се роди, му казах, че е в ремисия. След като ми направиха секцио, той дойде в стаята ми и показвайки сонограмата ми, каза: „Това ми даде сила.“ За съжаление, той почина две години след това, но никога няма да забравя как тази изненада на Великден му вдъхна сила, за да бъдем заедно повече от две години, когато докторите му бяха дали само два месеца живот.“ – Шърли Артеага
