Помня, че в детски илюстрован речник с английски думи до думата woman имаше картинка на майка зайка, заобиколена от зайчета и с торби в ръцете. На картинката за man имаше лъв в делови костюм.
А помните ли „роклята на вицепрезидента“? Или как „премиерът на Нова Зеландия ще роди през юни“? Объркването идва от използването на мъжки род за професии като премиер и вицепрезидент – затова излезе, че президентшата и вицепремиерът са били с еднакви рокли. Някак не е престижно да напишеш вицепрезидентка (в предишния мандат постът пак се заемаше от жена впрочем).
Същото се отнася за адвокатките, съдийките, президентките на компании, университетските преподавателки, професорките, редакторките, преводачките… На женската форма, напълно легитимна от гледна точка на граматиката впрочем, се гледа като на непрестижна, разговорна и дори подигравателна…
От поне 50 години насам жените се реализират в различни професии, запазени преди това за мъжете. Т.е. присъствието на една хммм жена доцент в академичната колегия не е новина. Избягваме обаче да кажем доцентка, мъжкият род звучи по-авторитетно, нищо че опираме до мъчния въпрос със съгласуването: доцентът, която е завършила Сорбоната, изнесе доклад на тема…
Интригуващото идва, когато изместим поглед към певица, танцьорка, актриса, стриптизьорка… Нямаме проблем да кажем, че една жена е фризьорка, готвачка, чистачка. Когато говорим за обслужващи функции или такива, които отвързват еротичното въображение, проблеми с женския род няма. Стигне ли се до държавни, академични или публични постове обаче женският род рязко става непрестижен и не върви да кажем, че Петрова е съдийка.
„В момента, ако една жена се отнася с уважение към това, което прави и иска да представи собствената си биография по един благоприятен начин, и ако другите се отнасят с респект към нея, формата, която се използва, е за мъжки род. Тоест женският род се възприема като принизяващ и самата професия, и жената, която я упражнява.“
Цитатът е от статия в „Капитал“, разглеждаща тъкмо тези въпроси, а форумът е пълен с мнения, че подобни занимания са празна работа, напъни на политическата коректност и евробюрократите, които си нямат друга работа.
Работата е там, че когато опрем до езика, нещата никога не са безобидни. А причината най-просто можем да обобщим с факта, че мислим в понятия, мислим на език. А когато избягваме женския род на професиите и го приемаме като омаловажаващ или подиграващ, това се отразява и на мисленето ни за професионалния принос на жените. Говорим за език, на който „женчо“ е голяма обида за мъж, а най-голямата похвала за жена е… „мъжко момиче“.
В началото на годината „Галъп“ проведе изследване, което потвърждава, че: „Жените са по-коректни от мъжете, но са подценени. Редица бизнес качества са по-присъщи за жените, отколкото за мъжете, но ролята на жените като ръководители и бизнес хора у нас е все още пренебрегвана от обществото ни и явно има нужда от насърчаване.
Мнозинство от 75 на сто са съгласни, че жените са по-дисциплинирани от мъжете, 69 на сто – че жените са по-лоялни и всеотдайни от мъжете, 65 на сто – че жените по-сигурно връщат заеми, 56 на сто – че жените са по-некорумпирани.“
С всичко това се опитвам да кажа, че не може хем да се престараваме с гестационния термин на премиера и роклята на вицепремиера, а да се възмущаваме, че според сънародниците ни най-важното за жената е да създаде семейство и да има деца или да се сърдим на игрите и илюстрованите речници, в които под „жена“ виждаме картинка на майка и домакиня, а за „мъж“ ни показват работещ човек. Да, съдийка, режисьорка, директорка звучи необичайно, но също толкова необичайно звучаха допреди десетина години професии като системен администратор, коуч, хостеса, супервайзор, аниматор (в смисъл на човек, който „анимира“ другите, а не рисувач на филми).
Колкото до въпроса от заглавието – граматиката не може да бъде нито секситка, нито феминистка – такива са само хората, които си служат с нея.
