Ние жените отдавна го знаем това, но всеки път, като ни дойде на главите, се изумяваме отново – как може мъжете да са такива многострадални досадни Геновеви, когато се разболеят!?
И то не говорим за някакво тежко боледуване със сериозни поражения върху организма, а за лека кашлица и температура от 37-37.5.
Да, всички знаем, че това е една от най-гадните температури, която се задържа дълго и те кара да се чувстваш като парцал, но всяка една жена знае на какво е способна, когато е в това състояние и какво може един мъж.
В общи линии, той ще се търкаля от леглото на дивана и обратно, кисел и убеден, че е близо до смъртта, никой не го обича и не получава достатъчно грижи, докато тя ще пусне пералня, ще сготви, измие чиниите, прегледа уроците на децата, подреди гардероба, изглади и закърпи каквото има. Ако изобщо си е останала вкъщи.
Болните мъже страдат не само от вируса, но и от твърдото вярване, че не получават достатъчно внимание и че имат нужда от поне седмица нищонеправене вкъщи, за да закрепнат и върнат към света на нормалните хора. Те не са способни дори сами да си притоплят супата, старателно оставена от жена им в хладилника, а ще стоят гладни, след което ще мрънкат, че не са хапнали нищичко.
Разбира се, този сценарий се разиграва само при обвързаните представители на така погрешно наречения “силен” пол.
Ако пребивавам сам или със съквартиранти в лишено от жилище жена, то тогава ще си изкарат болестта, заринати в остатъци от джънкфуд и комбинирайки парацетамол с бира или домашна ракия.
В общи линии болният мъж у дома е изпратено от провидението наказание за жената за всички онези пъти, когато му е казвала “всичко е наред”, а след това му е вдигала скандал как може да не я разбира и подкрепя.
Спасение от “болния” мъж на практика няма, но пък винаги може да се окаже, че се налага да работите “извънредно” или пък имате неотложен ангажимент, и да използвате откраднатото време за изпиване на чаша-две вино/горещ шоколад/чай с приятелки без да ви е съвестно 😉
