Замисляли ли сте се, че разсеяността може да означава, че всъщност мозъкът ви функционира правилно? Забравянето на тривиални детайли може да е знак, че мозъкът ви се справя добре със задачата да отдели ценната информация от всички ненужни елементи.
Тази идея е била предлагана и преди, но едно ново изследване на университета в Торонто, Канада, публикувано в спиранието Neuron, подкрепя това твърдение.
Изследователите откриват, че растежът на нови невронни клетки в хипокампуса (дялът от мозъка, който се свързва с паметта) изглежда, че провокира разсеяността. Целта на това е да се освободи място за по-важна информация и да се премахне ненужната.
„Винаги възхваляваме хората, които могат да ни размажат на игра, свързана с въпроси и отговори, но целта на паметта не е да можеш да запомниш кой печели купата на Стенли през 1972 г.“, казва проф. Блейк Ричардс от университета в Торонто, водещ автор на изследването.
„Идеята на паметта е да ни направи интелигентни хора, които могат да взимат решения според обстоятелствата, и важен аспект, който помага да постигнем това, е възможността да забравяме определена информация“.
В едно изследване още от 2007 г. са били изследвани мозъците на 20 здрави възрастни чрез функционално магнитно резонансно изображение (fMRI), докато те извършват просто тест за памет. Резултатите намекват, че сме по-добри в това да запомняме конфликтна информация, отколкото лесна или повтаряща се такава.
„Процесът на забравяне има добра функционална цел“, казва Майкъл Андерсен от университета в Орегон пред списанието New Scientist по повод това проучване. „Изследователите ясно обосноваха невробиологичната основа зад този процес“.
По-новото проучване на Ричардс и колегата му Пол Франкланд не предлага експериментални доказателства. Вместо това, те преглеждат вече публикувани проучвания, за да стигнат до заключението си. Така намират много доказателства в подкрепа на идеята, че разсеяността всъщност е доста полезна.
Забравянето има няколко основни ползи. Първо, мозъкът се опитва да се отърве от стара и безполезна информация, аналогично на стара парола. Ако постоянно се мисли за стара и вече ненужна информация, е по-трудно да се вземе конкретно решение. Също така, това ни улеснява да генерализираме предишни събития, като многократни посещения в магазин, вместо да помним всеки конкретен детайл от всяко посещение.
Един пример, който дават Ричардс и Франкланд, е експеримент с мишки, търсещи изход от лабиринт. Ако изходът бъде преместен, мишките го намират по-бързо в случай, че бъдат упоени да забравят къде се намира стария изход.
Така че не се притеснявайте следващия път, в който не можете да отговорите на въпросите от „Стани богат“. Вашият мозък може би просто изчаква по-полезна информация.
