Работещо момиче

| от Хрис Караиванова |

Още преди да родя дъщеря си, знаех, че няма да мога да ползвам двете години майчинство, които държавата така любезно ми предлага. По никакъв начин не можех да си представя да прекарам толкова време вкъщи, без да практикувам професията си и без да имам почти никакви социални контакти. И въпреки че майките с опит ми казваха, че с появата на детето, мнението ми ще се промени и ще искам да си седя с него неотлъчно, познавайки себе си сравнително добре, аз знаех, че това няма да се случи.

Точно така и стана. Следващата седмица, заедно с първата годишнина на дъщеря ми, аз започвам отново работа. Не само това, а започвам нова работа – доста стресиращо само по себе си начинание. И това не е всичко. Да се завърна към кариерата означава до известна степен да се отделя от детето си, което ми носи допълнително напрежение и наистина ме съкрушава. Чувствам не само, че ще ми липсва времето, прекарвано с дребосъка. Чувствам вменена вина, която липсваше, преди обществото да се намеси в решението ми.

Повярвайте ми, преди да станете родители, вие нямате представа с какво ще се сблъскате. Аз самата бях едно спокойно, наивно същество, което си позволяваше да мисли, че може самостоятелно да взима решения и да не бъде осъждано за тях на всяка крачка. Това обаче е напълно невъзможна мисия в света на майките, които кърмят 8 години, готвят супер мега био храни абсолютно всеки ден и, разбира се, не работят.

Да, този тип жени са много опасни за всички ваши бъдещи решения. Те ще ви срещнат в асансьора, за да ви кажат, че не трябва все още да се връщате на работа, „ако можете да си го позволите финансово“. Тази реплика трудно може да получи правилен отговор, защото, за да се измъкнете от хватката на жената, трябва или да се скарате с нея, или да излъжете, че нямате пукнат лев и да гледате жално.

В друг разговор, в който споменавате, че се връщате на работа, по-възрастна жена пита учудено и леко навъсено: „Ама майчинството не е ли 2 години?“. Да, тук е толкова, даже и 3 години може, но пък в САЩ е 6 седмици и още раждат деца, да им се неначудиш.

Стигаме и до любимите ми насоки, които повеляват, че „това са най-хубавите години на детето и те трябва да се прекарат вкъщи“. Сякаш, когато се връщаме на работа, преставаме да бъдем родители и отрочето ни остава сам-самичко на улицата.

Ясно ми е, че работещите майки и тези, които избират да останат вкъщи, са от двете страни на барикадата. Само че, честно ви казвам, не разбирам защо е така. След като всички сме различни личности, не е ли нормално да искаме и да имаме нужда от различни неща в този живот?

Аз например имам нужда от това да се върна в нормалния свят, където хората работят, обядват с други хора, излизат вечер и дори понякога ходят на кино. Аз съм човек, който има нужда от социални контакти, за да се чувства пълноценен и жив. Това е истината. Мога да живея без стабилен доход през втората година от майчинството, но без динамика и разговори на различни теми, не бих могла. А щом аз няма да съм щастлива вкъщи, как ще бъде щастливо детето ми с мен?

Освен екстроверт, аз съм човек, който харесва професията си. Въпреки че не всичко в нея върви гладко, както много други неща у нас, смятам че имам кариера, на която мога да разчитам. Майка ми все повтаряше, че си ме представя успяла като Мелани Грифит в „Работещо момиче“ – с токчетата, с прическата, с работното куфарче. Благодаря ти, мамо, имам малко по-различен стил от този на Мелани, но разбирам концепцията и май нещата ми се получиха.

Разбира се, моето решение има още аспекти, освен личния избор. Финансовият фактор също е важен за семейството ни, защото без солидни доходи, днес няма и солидно образование. Нечестно е, но е факт.

От друга страна, като една егалитарна двойка, живееща в 21 век, не е ли логично да дадем такъв пример на дъщеря си? Още през 2015 г. Harvard Business School публикува проучване, в което посочва, че жените, които съчетават кариера и деца, дават по-добър старт на отрочетата си. Дъщерите на работещите майки имат 4.5% по-голям шанс да бъдат назначени на работа, в сравнение с дъщерите на майки домакини. 33% от тях пък заемат ръководна позиция, докато при дъщерите на домакини процентът е едва 25.

И още нещо – ние не искаме да ограничаваме дъщеря си. Дори да желаех да я държа залепена до крака си непрестанно, не мисля, че това е правилното за нея. Тя е вече на една година и ще има нужда да открива света, да общува с различни хора. За нея всичко е ново и интересно. Тя вече няма нужда само от мен, дори да има периоди, в които не изглежда така.

Когато говорим за връщането на работа, всяко семейство има доводи като моите, които претегля и така преценява кое е най-доброто решение. И този процес протича изцяло на затворени врати, между двамата родители, а не включва всеки един, който има някакво мнение по въпроса.

Ето защо, следващият път, когато решите да посъветвате някоя жена да си гледа детето вкъщи, спестете си го. Не бързайте да посеете излишна вина. Помислете през колко вътрешни конфликти преминава тази жена и още колко напрежение я чака, съчетавайки ролята на професионалист и майка.

Защото тя ще бъде майка цял живот, независимо от това дали и кога се е върнала на работа.

 
 


Повече информация Виж всички