Приемна майка срещу биологична майка: къде да отидат парите?

| от Евелина Бонева |

„Господари на ефира“, които отдавна излязоха от лоното на забавната телевизия, и, за своя гордост, изместиха ред институции, повдигнаха пореден обществен казус, който разлюля редиците на активистите в социалните мрежи.

Казусът: Самотна майка е притискана от социалните служби да даде бебето си на приемно семейство, което по европрограма ще получава 1000лв за отглеждането на детето, докато майката получава от държавата 137лв.

Възмущението на „господарите“ и народа, съвсем естествено е породено от натиска на социалните за предаването на детето в приемно семейство. Разбира се, усвояването на пари по европрограми не е причина една майка да бъде разделяна от бебето си. А отнемането на шанса на млада майка да отгледа бебето си, със сигурност не може да се случва, за да отчетат едни чиновници някаква дейност.

Социалните служители по презумпция следва да помагат на майките: презумпция, която често остава извън реалността далеч не смо у нас. В случая лъсва проблем в системата, която позволява европейски пари да се дадат на приемното семейство, но не и на биологичната майка.

Държавата трябва да работи по начин, по който хората да бъдат поощрявани да правят и да могат да гледат децата си.

И тук идва тънкият момент: да могат да гледат децата си. „Господарите“ разбират колко е хубаво да се взимат пари от Credissimo, но не разбират как така биологичната майка ще взима 137лв. помощ, а приемната – 1000. Хората, които дискутират случая също не го разбират: ама как така? Нали биологичната майка го гледа това бебе толкова, колкото го гледа и приемната? И носи нейното ДНК. Не трябва ли тя да взима повече пари от държавата, отколкото чуждата жена, която ще сменя памперсите?

Сякаш на много хора им убягва не толкова деликатната подробност, че биологичната майка е родила това дете с ясното съзнание, че го ражда. То е нейна отговорност от момента, в който е заченато, през деветте месеца бременност, през самото раждане, и нататък…докато не навърши някакви години, в които може да се напие и да се излекува от махмурлука само.

На другия полюс: приемната майка извършва 24-часов, тежък труд за дете, което не е нейно. В онлайн плевнята много лесно се размятат мнения като „ама то и истинската майка се грижи 24 часа“, но явно не е ясно, че истинската майка някак, по биосоциални и морални причини, е длъжна да го прави. Приемната – може да използва това време, за да се люлее в хамак на Малдивите или на двора на село Кондофрей, да шие гоблени, да бачка или да гледа в една точка с две ръце в долнището на анцуга. Това е нейно право.

Но тя е избрала да гледа чуждо дете: естествено, че трябва да получи пари за това.

И ако държавата, от която всеки ден по различни поводи искаме да въведе отново Крумовите закони, подкрепя отглеждането на деца, които са родени без мисъл, без желание и/или без финансова възможност за гледането им, тя няма да е Държавата-Майка, която всички обичаме, а объркана, водена от общественото мнение и „Господари на ефира“ приемна майка.

Репортажът смесва две различни теми: тази на ниските майчински, и тази за уж високите пари, които се дават на приемните семейства. Разликата е, че майчинските са социална помощ, а парите за приемните семейства представляват заплащане на труд. Няма как едното да е равно на другото.

Колкото и да си говорим за демографската криза и за стимулирането на раждаемостта, истината е, че България няма нужда просто от българчета. Тя има нужда от образовани, умни, готини българчета, които да пораснат като образовани, умни и готини хора и да се включат пълноценно в обществото.

Размножаването само по себе си не е повод за гордост и очакване целият свят да се поклони на майката и да я обсипва с помощ, пари и почести за това, че е родила. Все пак, кърлежите и свинската тения също се размножават.

Но не сме чули за кърлеж с Нобелова награда за литература или за свинска тения, която е останала в историята с някое велико научно откритие, което е спасило хиляди от смърт.

Тук идва и онова, което отличава децата от бебетата-кърлежи. За разлика от паразитите, те ще станат хора, и понякога, могат да станат големи хора. Под „големи“ не е нужно задъжително да разбираме някой, който е останал в историята с велико научно откритие или има Нобелова награда. Вашите деца могат да станат хора, които ще спасят ранен щъркел, ще нагазят в зловеща кал, за да измъкнат оттам приятел, или ще напишат детска книга, на която другите деца ще заспиват усмихнати.

Отглеждането на интелигентно, възпитано и светнато дете с приятен характер, добри маниери и умно отношение към хората, животните и света – това си е повод за гордост. Изтикването на бял свят на малко, насила отвлечено в живота създание – това не е повод за гордост. Нито за предявяване на искания и обвинения към държавата.

Иначе, спор няма: не е честно това бебе да бъде отнето от майка му, защото така е по-удобно на чиновниците от социални грижи. Предвид факта, че случаят стана публично достояние, вероятно майката ще бъде подкрепена и детето ще си остане при нея. Дано някой ден има за какво да се гордее с него.

Но относно желаната мощна финансова подкрепа за майки, които не могат да гледат качествено децата си сами, трябва повече ум и по-малко емоция.

 
 


Повече информация Виж всички