В нашето общество е широко разпространено пълно дисоцииране с политическата обстановка в страната. То се проявява в две основни форми – „Мен това какво толкова ме засяга“ и „Така или иначе нищо няма да се оправи, какво да се занимавам“.
Политическата история на България след Освобождението е много динамична. За по-малко от два века, в страната се сменят три политически режима. Не всички са проява на естественото развитие на обществото и никой от тях не е имал достатъчно време, че да заработи правилно. България е монархия около 60 години, социалистическа република в следващите 45 и демократична република от едва 33. Съвсем скоро ще се проведат четвъртите парламентарни избори в страната за последните две години. При положение че по дефиниция мандата на парламента следва да е 4-годишен.
Това съвсем не е случайно, българското общество в момента е толкова разделено и фрагментирано, колкото е и самият парламент. Възможностите за коалиция и то стабилна такава са почти нищожни. От което следва, че победител ще излезе не най-силният или най-умният, а най-пробивният. Този, който успее да убеди своите избиратели, че смисъл от гласуването има.
Какъв е смисълът от гласуването?
Съвсем просто е – да има някой в парламента, който да представлява твоите интереси, който поне малко се доближава до твоите виждания за развитие на държавата. Разбира се, трудно е да се намери подходящ кандидат, но все пак някои се доближават повече до исканото от други. В това е целият смисъл. По-големият проблем е знаем ли какви са нашите виждания. Какво търсим? По-високи доходи? По-добър жизнен стандарт? По-качествено здравеопазване? По-малко корупция?
Да приемем, че това са общи ценности и всеки би се радвал, ако се осъществят. Тук обаче идва един парадокс – хората не харесват държавата и постоянно имат идеи как трябва да се промени, но в същото време ѝ прехвърлят цялата отговорност за всичките си несгоди, а най-виновни за състоянието на държавата и на хората излизат политиците. Всъщност обаче демокрацията е форма на представително управление, в която гражданското общество има не по-малка роля от парламента. Тоест, ако хората напълно се дисоциират с държавата, напълно нормално е и тя да се дисоциира с тях, превръщайки политическата активност в ключов фактор за развитието на страната.
Нека обаче се върнем на въпроса – защо си мислим, че политиката не ни засяга.
Преди няколко месеца говорих със своя приятелка, която ми каза, че няма никакви проблеми и е много спокойна. Точно преди това ми обясняваше как постоянно чете новини за войната между Русия и Украйна и се притеснява, че в държавата, в която живее, предстоят атаки, че е една от най-застрашените. Това, разбира се, не беше вярно, но това беше начинът, по който местните медии отразяваха събитията. Намирам двете ѝ твърдения за напълно взаимоизключващи се – няма как едновременно да се притесняваш, че домът и държавата ти са под заплаха, и да си напълно спокоен и да нямаш проблеми. Ние сме част от реалността, в която живеем. Всичко, което се случва около нас ни влияе – пандемия, война, инфлация. Тук аргументът „Мен какво толкова ме засяга политиката“ започва да издиша. Защото всички тези световни катаклизми и процеси до някаква степен се регулират чрез държавния апарат и това е много видно в различните държави. Някои се справят значително по-добре от други и това не е без значение. Това афектира всеки един от нас, всеки един ден от животите ни.
Що се отнася до другият аргумент – „Така или иначе нищо няма да се оправи, какво да се занимавам“ – това е пълна проява на бягство от отговорност. Историята многократно е показвала и доказвала, че промяна е възможна, но се иска желание и се иска работа. Иначе се връщаме в едни други времена на покорство, завещали ни думи като „Преклонена главица сабя не я сече“. Време е вече може би да се откъснем от тези времена и този начин на мислене, понеже България е независима държава и тя принадлежи на своите хора, тези, които я обичат и тези, които искат да живеят нормално в нея. Затова не можем да си позволим да се дисоциираме и да се самозаблуждаваме, че политиката не ни засяга.
Вижте още:
