ПМС – като парещи, менструални страдания. Като полудели, маниакални самотници. Като подути, морни сардини. Или истинското значение на абревиатурата – предменструален синдром.
Според статистиките ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст 19-29 години, и при 55-60% от тези над 30 години. По мои лични наблюдения този бич се среща при всички жени около 30-те, поне ако съдя по себе си и жените около мен.
Знаете за какво става дума: двата, пет или при по-нещастните жени, десет дни преди идването на менструацията, когато пред очите ни се спуска пелена в червено и черно, но не по Стендал – червено като гняв и черно като депресия. Светът е враждебен, всички те мразят, ти мразиш всички, глезените ти са нелепи топузи, коремът – приютил медицинска топка, лицето – подпухнало като софийска баница, а гърдите – като два болезнени уреда за мъчение от Средновековието, прикачени към тялото по изкуствен начин.
Интернет и женските списания са пълни със съвети как да се справим със синдрома на предменструално напрежение, като повечето от тях включват пиене на много вода, дълги разходки на чист въздух, ядене на свежи зеленчуци и избягване на алкохол, цигари и кафета.
Какъв е проблемът с тези хора? И що за съвети са това, при положение, че точно в този период всяка нормална жена копнее да се налива с алкохол, да пуши като комин, да се тъпче с млечен шоколад с пълнеж от още шоколад и да гълта кафе след кафе, след успокоително, след кафе, след успокоителни. И да спи. И ако може да повърне, за да се отърве от досадното гадене. И да си отреже главата, за да се лиши от главоболието.
Когато бях на 20 ми се струваше, че това с предменстуалния синдром е тотална глупост, измислена от жените, за да могат да крещят на воля по разни хора, да се сърдят за най-тъпата дреболия и да отказват секс. След навършването на 30 обаче, както обикновено се случва, провидението, или може би по-скоро хормоните, ми навряха в лицето грозната истина: ПМС не е дядо Коледа. Той съществува и носи подаръци, които никой не иска.
Ако позволите да модифицирам един цитат на Стивън Кинг, който казва, че старостта е кораб, на който никой не иска да се качва, но всички каюти, а и трюмовете, са пълни, бих казала, че ПМС е влакче на ужасите, на което никой не иска да се качва, но всяка седалка е заета от една разрошена, подпухнала, пищяща жена.
Предлагам ви няколко различни от обичайните съвета, които може би трябва да прочетете ако и вие сте пленници на хормоните си:
Отпуск или болничен
Зная, свикнали сме да работим, дори след като по време на сафари ни е нападнал лъв и ни е отхапал едната ръка. Какво толкова, все ще можем да завършим проекта с другата. Истината обаче е, че понякога човек има нужда от болничен дори ако не е претърпял мозъчна операция преди ден и няма 40 градуса температура. Мощната раздразнителност, намалената работоспособност, несъществуващата концентрация и телесният дискомфорт, които носи ПМС, са достатъчни причини, за да си пуснете един, два или три дни болничен или отпуск. Използвайте това време за уютна самота, някакви приятни занимания и сън.
Не полезна, а вкусна храна
Колкото и да е полезно да гнетяме целина и червено цвекло, за да наваксаме някакви мними или реални витаминозни дефицити и да се измъкнем от лапите на депресивно-тревожния ужас, истината е, че вкусната храна, която доставя удоволствие прави чудеса. А не голата ябълка и фреша от лимон, магданоз и спанак. Ако обичате шкембе чорба, идете в любимата си кръчма и хапнете една с много чесън. Изяжте един сладолед. Едно парче торта. Голяма купа таратор. Зелена салата с репички и много оцет. Такива неща.
Повече от една чаша вино
Естествено, алкохолът трябва да се избягва винаги. По време на менструален цикъл, по време на овулация, по време на бременност, по време на кърмене, по време на спане и по време на работа. Когато обаче усещате, че всеки момент кожата ви ще се излюпи като на змия и отдолу ще се покаже някакво откачено чудовище, което и Дж.Р.Р.Толкин не може да измисли, пийнете една чаша вино повече от обичайната доза. Стига да не се докарате до махмурлук на другия ден, което в съчетание с предменструалния синдром може да ви убие, малко повече алкохол е ОК.
Рязко разнообразие
Рутината ни рути всички. И тази в дома, и тази в работата, и общата в житейски план. По време на ПМС обикновено жените са толкова отчаяно-гневни, че са малко по-смели от останалите хормонални фази, през които минават. Използвайте тази придошла смелост, за да направите нещо, което по принцип не бихте направили. Не говоря за пробване на хероин или караоке, ами за неща, които винаги сте искали, но не сте се престрашавали да направите. Нещо като списъка на Морган Фрийман и Джак Никълсън в „Ритни камбаната с финес“. Скочете с бънджи, идете в някоя мрачна пещера, посетете природонаучния музей, предприемете еднодневно или двудневно пътуване с автомобил сами. Счупете статуквото и за момент може да забравите, че чувствате бедрата си като два непоклатими колоса, които едва едва ви придвижват от точка А до точка Б.
Животни
Общуването с животни лекува и успокоява. Не разбирайте да се опитате да погалите вилнеещ носорог или да издоите крава. Ако имате куче, котка или друг домашен любимец обаче, обърнете му повече внимание. Мачкайте козина, давайте лакомства, оплачете се на горкото животно. Ако нямате домашен любимец, може да отидете до зоопарка да погледате тигъра или да разгледате някой сайт за осиновяване на кучета и котки. Изрично не препоръчваме общуване с деца, ваши или чужди (особено чужди) поради високо ниво на дразнение, което може да предизвикат. Да не говорим за хора: избягвайте хора. Не че ви желаят злото, да не подхранваме параноидните мисли, но няма и да ви помогнат.
Заложете на животните. Вкусната храна. Спокойствието. Добрите книги. Интересните филми. Самотата. Разнообразието. Глезотиите.
И чакайте. И този път ще мине.
