“Отче, мога ли да ви помоля да не цъкате с език, докато се изповядвам?!” Сетих се за този кратък виц покрай поредното неадекватно включване на Българската Православна църква със становище, този път относно Националната стратегия за детето 2019-2030 г
Сигурно е политически коректно, възпитано и събиращо симпатии да кажа тук, че въпреки че не съм религиозна, дълбоко уважавам Светия синод и БПЦ. Ама няма да го кажа. Защото не е вярно – не ги уважавам. При това отдавна не ги уважавам – откакто осъзнах, че между християнската вяра (в частност православието) и онзи роден административен синодален черен капак, хлопнал над нея в качеството си на неин ментор и пазител, няма общо.
Въпреки светския си дух и категоричната вяра в науката, знанието и човека, приемам и познавам християнството и православното изповедание като култура, исторически фактор и дори начин на гледане на света. На тази толерантност съм се научила по линия на светското си образование, не от църквата.
Благодарение на него знам, че трябва да анализирам ситуации, да защитавам становището си, да променям мнението си, когато срещу себе си имам по-убедителни аргументи, да казвам истината и да й служа.
Затова няма смирено да се въздържа, нито ще се приютя кротко под избелялото расо на църквата ни, когато тя за пореден път “се изцепи” неподготвена по някоя обществено значима тема. Защото става дума за децата ни! Става дума за неща като насилие в дома, побой с “възпитателна цел”, право на аборт, обучение в училище, сексуална култура., зависимости.
Говоря като човек, като гражданин, жена и майка.
Драги дядо попе!
В първите думи на изявлението на БПЦ се казва, че самата тя е грижовна майка, която приема за приоритети в грижата за децата опазването на техния живот, здраве и условия за развитие, повишаване на моралния им капацитет и всяческо подпомагане на семейството за отглеждане и възпитание на детето.
Чакай да те питам, дядо попе, къде е била и е в момента БПЦ в живота на съвременните деца и техните семейства? Да ти кажа ли?
Точно никъде. Децата ни виждат свещеник на откриване и закриване на учебната година и евентуално на освещаване на нов дом.
Църквата няма инициативи за деца, няма своя, вътрешна стратегия за възпитанието им, няма визия за това как да ги приобщи, пък камо ли как реално да върви ръка за ръка с тях. Не знам за нито един детски празник, организиран от твоята църква, дядо попе, за нито една екскурзия, спортен празник или пък дискотека, Боже опази!
Църквата се гнуси от деца, страхува се от детското любопитство и го неглижира, като му отговаря с твърди правила. Тя не възпитава – тя налага и задължава принципно. Стои си костюмирана в своята страховита обредност и не може и една крачка да направи към децата. Затова и не разбира защо в двайсет и първи век не е ОК да се бият деца.
Тя си има и коректна фраза за дозата бой на дете -“допустимо физическо насилие” то нарича.
Един вид, добър и полезен домашен бой (в документа църквата ти го нарича “допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение”), който давал бил граници на детето и го възпитавал в традиционни ценности. Ясно ми е каква е първата от тях тогава – че шамарчетата са средство за налагане и демонстриране на надмощие. Много християнско, няма що!
Водена от този свой майчински инстинкт, дядо попе, БПЦ се оказва загрижена за децата още от зачатието им. Тя цитира Всеобщата декларация за правата на човека – „Правото на живот е присъщо на човешката личност” (МПГПП, ч. ІІІ, чл. 6, т.1).
„Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност” (ВДПЧ, чл.3), за да заяви парадоксално, че е против правото на човек от женски пол да НЕ роди дете, което не може или не желае да отглежда. Значи, дори и да не се чувства свободна и сигурна лично, тя според вас, поповете, просто трябва да търпи и да ражда.
Вашата църква така и не разбра, че утробите на жените не са нейни или обществени, а техни, лични.
И съответно какво и как се случва в тях е право на избор на самите жени.
И пак да те попитам, че нещо нямам спомени по въпроса – същата тази църква като институция (а не като отделни инициативи като тази на отец Иван) приютила ли е една самотна майка, застанала ли е зад една пребита от мъжа си съпруга, организирала ли е един значим форум за възпитание в ненасилие например?
Кажи ми, дядо попе, не е ли за нея по-важен броят на ембрионите, отколкото на вече родените и страдащи в реалния си живот хора? И как наричаш ти великодушното й позволение чрез аборт да се отстранят само “недъгавите”, “хромите”, както се казва на църковен език? Защото на мен ми звучи фашизирано, варварски.
Чета после, че според БПЦ забраната на абортите щяла да се справи с демографската криза.
Ето тук занемявам, отче, честно! Защото умът ми отказва да приеме, че под калимявките на църковния ни клик наистина е толкова пусто и кухо! Значи ще борим изчезването на българите с насила родени деца от жени, които може да са били изнасилени, потискани и бити, унижавани и малтретирани.
Ще превърнем тези жени в православни “раждачки”, които ще запълват редове в гражданския регистър и ще предоставят на тотално отстранилата се от паството си църква нови потенциални овце. Гледала съм го това вече – на кино, в “Историята на прислужницата”, на живо, в ултра проявленията на други религии като крайния ислям и консервативното еврейство.
Ако това е пътят, който БПЦ смята за опазващ една нация, може би е време да ти кажа, дядо попе, че Средновековието мина преди няколко века. И през това време се случиха много неща и в науката, и в технологиите, и в обществото и културата му.
Жените днес работят наравно с мъжете, за часове стигаме от единия край на земното кълбо до другия, а колите, дето ги караме, обикновено на нас, средностатистическите миряни, не ги подаряват – изкарваме си ги с труд.
Да не забравя още нещо, дядо попе! Че твоята БПЦ, оказва се, има мнение и по т.нар. Аспект III от Националната стратегия за детето – наркотичната и други зависимости на хлапетата.
Да ти кажа честно, направо ми е смешно, когато й чета разлютената реч. Как е възможно в XXI-ви век една религиозна система наистина да смята, че можеш да се спасиш от нещо, като изначално го отричаш, без да го познаваш?!
Наистина ли твоите шефове там, онези с черните дрехи и калимявките, дето приличат на ходещи пирони, мислят, че е достатъчно да говорим за наркотиците и зависимостите, като просто кажем на децата категорично да ги избягват? Знаеш ли какво би отвърнал всеки тийнеджър на това?
“А, добре, бе – ей ся няма да докосвам ни марихуана, ни алкохол, щото попът така каза!” Алоу, дядо попе, ма те тия неща отдавна са част от живота на децата – продават се дори в училище! Как я мислиш да стане тя с едно “ не са хубави тия работи”, като пред теб стоят човеци на по дванайсет-петнайсет години, дето са наясно точно какво има в амфетамините, как действа то и какви са последствията?
Нашата задача като възрастни не е да им крещим зад гърбовете да не пипат и да ги пляскаме през пръстите, ако посегнат, а да им обясним точно и ясно защо това е вреден за тях избор.
Да им подсигурим протегната ръка, ако залитнат, да им организираме срещи и форуми, на които да научават за зависимостите от специалисти и от хора, преминали през тях.
Да ти призная дядо попе, много се изложи твоята БПЦ и с въпроса за сексуалното възпитание. Чакай сега да ти кажа нещо като майка на тийнейджърка. Ама хубаво ме чуй – децата днес започват да правят секс средно около своите петнайсет-шестнайсет години.
Някои от тях и по-рано. Други пък направо стават майки и бащи и на още по-ранна възраст – надявам се, че поне ти в това объркано общество не делиш българчетата на по-българчета и по-циганчета, защото ако и натам забиеш, направо да късам това писмо и да не се занимавам.
По-правилно било, казва БПЦ, “подрастващите поколения да бъдат възпитавани относно ценността на истинската любов, а не за сексуалността, изведена вън от контекста на любовта”.
Така също “на младежите и девойките следва да се преподава, че най-добрата контрацепция е въздържанието в интимния живот, съответно на възрастта и семейния им статус, а не сексуалната всепозволеност при употребяване на контрацептивни средства преди и извън брака”.
Мдаааа… Лично аз, като чуя “младежи и девойки” и ми иде да си вдигна ръката в комсомолски поздрав. И ти ли така, дядо попе? Е, разбираемо е. Само да ви кажа – на теб и на твоята църква – че сексът няма да го спрете.
И ако искате да помогнете на младите хора, просто ги учете как да се пазят от заболявания, как да не нараняват никого под предлог, че доставят удоволствие или изпитват нужда, как да различават физическата необходимост от емоционалната привързаност, от любовта.
Учете ги на всеобща любов, показвайте им я в отношението си към тях. И вместо да се включвате с измислени становища, от които лъха мракобесие, бъдете част от реалния им живот, познавайте го, наблюдавайте го от близко и го съпреживявайте с тях.
И хайде стига сте го натискали това вероучение като задължителна дисциплина в светската страна, наречена България!
Не то ще направи децата добри хора! Добрите хора се възпитават от други добри хора, не от религиозни постулати – все пак, както ти казах и по-горе, в XXI-ви век сме.
Накрая, дядо попе, да ти кажа и на теб един виц. Един физик отишъл при отчето в църквата и го попитал може ли да преподава науката си в храма. Колегата ти ахнал от възмущение: “Ама как така?! Искаш да превърнеш църквата в обикновено училище?!” “Не, дядо попе – отговорил физикът – искам да направя като теб – ти как настояваш да преподаваш твоята наука в училище?!”
Та и аз така, дядо попе. Хайде да кажеш на твоята БПЦ, че ще й отива да се меси в светските работи и живота на децата тогава, когато под някаква различна от паленето на свещи форма, присъства реално в тях!
И да, спри да цъкаш с език, ако обичаш – все пак току що се изповядах.
